Книга 37
8.X.145(2009)
8.X.145(2009)
София – Изгрев
ВСЕЛЕНАТА НА ЦИГАНИТЕ
(Относно проблема с включването на дневниците)
Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира Великата Истина". (30.10.199н олс Условия за растене`49:139 )
7:59:27
Изключително голям проблем! Хронологично, за 17-а книга стигнах до дневника си от 1992 и видях, че не е преписан – по моя вина. Казал съм, че го имам електронно, без да проверя – и В. не го е написала. Като го зачетох, първо всичко ми оживя и се възстанови като на екран, но при описанията на "ренесансовите" си чувства и приключения се изпотих от неудобство: това не бива да стига до хората! Пък и сега гледам на тая въздишаща и гърчеща се личност като че ли е някой съвсем друг – като човек, който отдавна е спокоен и сигурен, че вече е излязъл на "слънчевата полянка". Университетът бе едно откритие за мене след продължителната "чистота" и "девственост" и това е един от плюсовете но филологията. Асистенти, преподаватели и крупни литературоведи разглеждаха "Панчатантра", "Декамерон", Дон Жуан и даже Казанова с нескриван възторг и ги окачествяваха като светли удари в сърцето на средновековното религиозно мракобесие, избивало нерви, души и живи хора заради преизобилната им чувствителност. Разкрепостяването на чувствата и либидото било родило светла епоха на велики открития, необуздано нахлуване на душевна и духовна красота и енергия, възкръсването на естествения човек. Поети, писатели и певци престават да се срамуват от изблиците си, предават това и на "обикновените" хора – и човечеството почва да вижда вече изхода от мрака. За една мощна вълна от композитори, философи и писатели каканиженето на сресаните чувства под контрол приключва завинаги и започва нова епоха, пълна със сияния взривове и експлозии. Даже Моцарт е сащисал съвременниците си, а като се явяват колоси като Бетовен, Верди и Вагнер, старите задълго не могат да си вземат дъх.
Това, което става пред очите ни в цялата вселена, пламти и се разширява и в човешкото сърце и човекът започва да диша: да разкрива свободно чувствата си. Не само да ги разкрива, но и да ги проявява. Ние имаме формула: "Христос е човекът на изявенета, проявена и осъществена Божия Любов". Касае ли това и либидото? Етиката в това отношение днес се издига на друго ниво: като експлодираме, да не засегнем други души и сърца, а не да не експлодираме. Гьоте, Достоевски, Толстой... – да не изброяваме още... Дотук – всичко като в учебниците по история на човешката култура.
Но оттук нататък стои въпросът: откъде-накъде да включвам нещо подобно между текстове от най-висш характер? Самият Елма е казал и е написано "червено на бяло", че дневниците трябва да се включват – да се видят човешките лутания и проблеми и плодовете на Словото в реалния живот. Толстой е преписвал със свирепи задрасвания и редакции романите си десетки пъти, но неговите Изповеди, където не е скрил нищо, са бисер и диамант, който свети с непреходна светлина.
Ето, дневникът от 1992 г. сега предстои да го пусна както си е (всъщност, той вече е окастрян два пъти), но вътре пак има неща, които биха смутили сериозно благочестивите и биха поставили пак под въпрос Слово ли е словото, което идва чрез същата личност. Дали и въобще да не включвам личните дневници в тази сериозна поредица с осияния – или да ги среша още веднъж така, че вътре да останат само "чудесата", полетите, изцеленията, духовното и възвишеното?
Имам нужда от отговор! При това, старата личност е минало, това е сигурно. Защо да се пуска астрал и нисш ментал, пълен с много огорчение и на места даже озлобление? Достойно ли е това? Ето, най-близки и широко скроени приятели обръщат внимание и на други подобни текстове, в които се промъкват човешки недостатъци на личността. Съгласих се, например, да редактирам думите си основно в материала за граматиката и стилистиката на Елма.
8.10.2009 г. 08:42:38
- Бог е сърце! Бог е душа! Бог е Дух – и ония, които Му се покланят със дух и истина трябва да Му се покланят. Бог е огън пояждащ и въздух, който не може да бъде унищожен. Сгъстиш ли въздуха, той ще те изтика. Ако не беше Бог, нямаше да имате чувства, страсти, влечения.
Ренесансовата личност е космическа личност – нищо повече! Само на Земята текат тия смешки и трагедии хората да не се обичат, да се обличат. Те обличат не само парцали, но и парцаливи идеи и понятия. Разрешил съм Сатаната да им внушава да се обличат, за да скриват Божествената плът и дух. Разрешил съм Луцифер да им внушава да се събличат, но не там, където трябва. Разрешил съм Мамон да им внушава, че трябва да имат прегради и притежания. Всичко съм разрешил, понеже сте Мои създания, а не техни. Те не разрешават и разрешават, за да ви доведат до умиране, а Аз разрешавам и не разрешавам, за да бъдете вечно млади, прекрасни и живи.
Какво разрешавам Аз? – Разрешавам, когато сърцето ти затупка, да се превърне незабавно в обятие! Разрешавам обятието да се превърне в наслада, насладата – в огнение, огнението – в живот. По същия начин не разрешавам всичко, което е точно обратното. Не разрешавам, когато сърцето ти затупка, да го спреш; не разрешавам да смразиш сърцето на другия. Не разрешавам избликът да не се превърне в обятие, понеже наказвам това със смърт. Всички гробища без изключение са сподавени обятия – неосъществени прегръдки! Не разрешавам прегръдката да се прекъсне и да не се стигне до огнение. Тук вече не тялото, но самата ви душа пада в геената огнена. Всички причини и религии, които спират огнението, имат за цел да ви провалят до седмия кръг на ада. В осмия кръг падат ония, които преживяват огнение, но предотвратяват зачатието. В деветия, най-долния кръг, който е самата арена на ада, се излежават лъвовете на идеологиите. Те скачат от време навреме нагоре, за да си лапнат някого. До осмия кръг все още има спасение – все още можеш да излезеш нагоре. В деветия кръг обаче отнемат и душата ти. Може да прегръщаш и да не прегръщаш; може да имаш и да нямаш огнение, може дори да си помятал и кюртирал живи деца и чувства – все още има надежда за тебе. Ако се покаеш – има надежда. Ако един ден престанеш – има надежда и спасение. Но за тия, които са си продали душата и са повярвали на упирите – за тях спасение няма. Просто няма. Ти може да си разюздан бик, може да си светец – света вода ненапита, - но ако си повярвал на сатаните, че можеш да спираш любовта или да я развихряш по своя прищявка – това е край за тебе. Истински край без надежда, понеже тогава монадата ти се отнема и се връща в Океана – претопява се.
Значи – Бог е предвидил и това: да има смъртни монади. Ето защо съм казал, че един ден не само душата, но и духът ще умрат. Няма да ви трябва повече нито будическо, нито атмическо тяло. Нещо повече – ще умрат и илухимното, и алохимното, въпреки че минават за Божествени. Ще остане само елохимното, понеже... – знаете защо. Няма защо в момента да повтарям.
Така че днешната лекция е за разликата между свободна воля и прищявка, своеумие, своеглавие. Разликата е от небето до ада. При свободната воля волята е свободна, понеже произхожда от елохимите, от елохимното тяло на съществата. Тя е свободна именно поради това, че обича и себе си, и едного, и всички. Че осъществява тази любов едновременно, без да се замисля и колебае. На Земята обаче свободната воля прави това последователно – ето ви пак работата на Тройния Ритъм. Тройният ритъм важи само в универсума – в света на Времето. Там ще оставаш сам, когато сърцето ти поиска; ще бъдеш с единствения, единствената, когато поиска сърцето ти; ще бъдеш с всеки от всички 60 милиарда души на Земята и в орбита около Земята – когато Бог ти каже или когато сърцето ти поиска.
Сега внимавайте. Това разделение пред вас сега го правя за пръв път – до днес не сме го разисквали. Казахме, че възкресението и физическото безсмъртие идват в Петото Посвещение – изпълнението на волята Божия. Защо обаче има Център на Пентаграма – нещо по-високо от петото Посвещение? – Защото там живеят и работят Учителите, адептите на Всемирната Ложа. При тях няма такова нещо да изпълниш волята Божия, а на теб лично това да не ти е приятно, да не ти се иска. Молитвата, която знаете, важи за учениците, не за Учителите и Възлюбените. Ученикът – дори този от Пета Категория, последната - често изпълнява волята Божия с въздишка, с кървави и преглътнати сълзи. Бог изисква това от него, за да направи рязка крачка напред. Бог не е сатрап - да ви иска нещо сатанинско. Той не иска да прекърши личната ви воля, личното ви разбиране. Но в Петото Посвещение Той се занимава с изтръгване на адски корени. Това започва още от Четвъртото – там е най-болезнено. Първият опит е даже от Второто – планината Морея. Именно от Второто започва отказването от себе си.
Там е работата, че всяка мъка, всяка съпротива при отказването от себе си не е от Бога. Това са корените ви във ада, които са напълнени с отрова. Те са не само отровни, но и като нокти – заграбващи. Всички обикновени хора от външния кръг на пентаграма – от владетеля до светията – имат такива нокти, такива корени. Такива нокти има и праведникът, човекът с "особено мнение". Може да е горял 1000 пъти на кладите, той още има да гори – не е разпуснал ноктите си. Държи в тях особата си; с кървави следи са жертвите му, които са му повярвали. Той не може да ги отпусне, защото се счита за прав, за най-прав. И това е качество, и това е подвиг – да се хвърлиш от скалата, защото не предаваш вярата си. Но скачаш в пропастта със затворени нокти – държиш нещо. И нищо да няма, и кристално чист и безкористен да си, ноктите ти са свити от страх или гордост, от мисъл за себе си.
Така че, да се върнем на своеволието и свободната воля. Бог е разрешил да имаме своеволие, за да видим какви са резултатите. Душата се учи истински само от резултатите – тя не е дух. Духът може да схване истината в момента, той е пряко свързан с Бога. При своеволието, прищевките, при своеумието и своеглавието ти си напълно уверен, че имаш право да разполагаш със себе си и с тялото си както ти си решиш. Бог ти е дал това право, но за изпитание. Бог иска да видиш докъде стигаш, на какво заприличваш, когато живееш в тази илюзия.
Душите от Второ, Четвърто и Пето Посвещение вече разбират, че имат адски корени и че щенията и обидите им не са от Бога. Те молят Бога да изтръгне тия корени, да разтвори ноктите им. И когато Бог го прави, за да ги освободи и да освободи жертвите им, тях ги боли, викат или сподавят виковете си. Има и такива родилки – примирени и горди. Както и да е, чак до Петото Посвещение – Възкресението – човек изпълнява волята Божия в разрез с личната си воля: иска му се друго, разбира друго, но вече Бог е Господарят му, не Сатаната. Извършва подвизите с вдигнато чело, изправя се пред палача с честен поглед. Корените му обаче, дори и изтръгнати, го болят – кръв и гной капе от тях...
Сега, какво става с хората от Божието коляно – тия, които не са пропадали? Или които са пропадали, но са възлезли веднъж завинаги в Небето и повече нямат адски нокти и корени? – Те именно са ония, при които Божията воля съвпада абсолютно с личните вкусове, мисли, потребности, стремежи и воля. Затова въобще не е нужно Бог да им иска да направят нещо, което ще ги изправи на нокти – те повече нокти нямат... Те просто вече не държат плячка в ноктите си – нямат мнения, прищевки, фиксации, любов с обект. "Това е нечовешко! – ще възразите вие – Човек все трябва да си има някой...". – Там е работата, че съществата без нокти хем си имат някого, хем нямат. Първият "някой" за тях са те самите, когато имат нужда да са напълно уединени и да се занимават със Словото и само със Словото. Вторият "някой" е Сродната Душа, с която общуваш реално – вече си я намерил. Не си въобразяваш, че този или онзи ти е сродната душа. Третият "някой" е всеки от всички тия 60 милиарда души, чрез които се изявява Бог или сродната ти душа. Бог казва: "Гладен бях – не Ме нахранихте". Това е Бог или сродната ти душа, дошла при тебе да ти се моли под формата на една от тия души. А понякога Бог е стеснителен, срамежлив – и тогава трябва ти сам да Го откриеш. Тук стигаме до темата за приласкаването, която касае най-вътрешния свят на Пентаграма. Учителите ни учат, а Възлюбените приласкават.
Та това е. Свободната воля е едно с волята Божия, понеже ти си щастлив, като я проявяваш. Няма напъване, няма стискане на зъби. Твоето и Божието огнение са едно и също. Тогава именно ставаш душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога.
Та по въпроса за дневниците ни въобще не се тревожа. Сега пак настръхна – да не си сбъркал местоимението... Да не си мислиш, че това са твоите дневници?! Забрàви ли формулата Ми: "Където не съм Аз, съм пак Аз"? Забрави ли тайната, че присъствам неотлъчно и във всичките ви грехове, грешки, отклонения, лутания и страдания?
Аз съм Баща, Татко. Аз ви държа за ръката през всички нощи и пропасти, през които минавате. Вашата болка е и Моя болка – на Мене сърцето ми къса, когато вас ви боли и плачете! Грешни-негрешни – това е положението. И в сърцето на чудовището пак Аз кървя и плача, когато то страда. Когато един ден реши, че не е право или “единствено право”, престава да бъде чудовище.
Ти имаш свобода – сам реши. Ако "срешеш" още веднъж дневниците, за да се харесат на сресаните, твоя воля. Ако ги оставиш така, има шанс да стигнат и до чорлавите от гузна съвест и отчаяние и ще заприличаш на Мене – аз “хойкам” с пройдохи, уличници и пияници... Светият Дух не “хойка” – той се занимава с чинните и сресаните. Това е Негово население – Той Си ги мъмри и награждава... Мене ме интересуват безпризорните, нещастните, отчаяните, изоставените. Грешниците са ми любимите приятели, понеже те обичат Бога повече от всички – повече от сигурните в себе си. Те не грешат от зло сърце, а понеже са гладни за залък, гладни за обич и любов. Ситите са се подредили, затова се оригват. Като се оригне веднъж доволно, понеже се е подредил и даже дава жилища под наем или не излиза от своето си жилище, за да живее в кашон, ти възприемаш оригнята му като морално поучение. И му се плашиш.
Казах ви, че правя Нова Вселена. Още по-нова от Новата, в която сега влизат тия, които са разпознали Словото. Но и те не е сигурно дали ще имат достъп до Най-Новата, понеже още са чувствителни за грешките. Искат да ги срешат, да ги редактират, да не се излагаме. Пред кого? Пред сресаните...
Аз с гуреливите и чорлавите ще направя сега такъв табун, такъв табор, такава прекрасна банда, че ще влезем в Тайната Вселена даже и с чалга! Ще пием, пеем и танцуваме до зори, понеже не спираме сърцата си! Господ да е на помощ на тия от Новата, които се занимават със Словото, но живеят още по къщите си!... Те нека продължават да търсят червените букви – престижните; да си четат и подвързват Словото, да го разпространяват... Пък ние с бандата ще четем сините буквички, където грешниците изливат мъката си. Не за да се мръщим и пищисваме как можело такова нещо, а за да разберем какво мъчи човека в ноктите на страхливите и горделивите и как може да ги накараме да ги отпуснат. Ние сме цигани – имаме билки за всичко...
- Чак пък гуреливи...
- Шшшт, тайна! Намерили са си гуруто...
- Нее, сериозно...
- Никой никога не си е намерил гуруто, ако не е бил гурелив и чорлав някога. Не говорим за нечистоплътните, а за всички, които сме грешили и сме имали грехове. Аз - в това число.
Б.п. - Тук намирам за добре за цитирам едни думи на Учителя за Себе Си:
"Казвате за мене: "Този човек иска да ни устрои някаква засада, някаква примка"... – Някога и аз съм правил тези примки, но като видях техните резултати, отказах се от всичко. Едно време бях господар – видях резултата на господарството и се отказах и от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. /.../ Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах! Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на Земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва.
И сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие, като мене, ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина!" (30.10.1919н олс Условия за растене`49:139 )