Необятното говори

Книга 42

11.VІ.150(2014)

СЪВЕСТТА, Т.Е. ДУШАТА

С дълбоко уважение и преклонение пред тебе, понеже си родена с душа и знаеш какво е болка, искам да споделя сега с теб плода на още една безсънна нощ, прекарана в тревога за един скъп приятел.

Човекът е на ръба и отдавна отвъд ръба, мъчи се като насекомо в паяжината и си мисли, че за него вече няма излаз. Случаят му е идентичен с терзанията на всеки поет или непоет, който има душа, т.е. съвест. Той е напълно убеден, че душата му е погубена завинаги. Мисли си, че за всичко е виновен той - не помни, че има божи деца на земята, които са дошли доброволно, като изкупителни жертви. Забравили са моментално това и се самозакачват за цял живот на кръста, за да покъртят някак нашия многовековен студ и егоизъм.

След дълъг разговор с него в скайпа се опитах се да му припомня, че терзанията на съвестта са белег за наличие на жива душа, на монада. Мнозина, които имат външен вид на хора, нямат и помен от понятие от съпричастие, от вживяване в чуждата мъка, от сърдечен резонанс. Те са потънали в самодоволството на своето его, дори и да нямат особени успехи в обществото. Те са напълно убедени в инерцията си като торпили към някаква измислена цел - или към безцелността на една некрасива душевна вегетация. Неспособни да се трогнат от чуждата мъка и да се пожертват, те преживят лениво мисълта за себе си и само за себе си, и живеят ден за ден. Каква грозна гледка: човек, който се самозадоволява... Човек, който си мисли, че се самоосъществява... Подобие на човек, което не е способно да скочи в ада заради приятеля си, заради всеки писък, който чуе оттам... Странна имитация на човек, неспособна да откъсне ласка от сърцето си за нажаления, когато той загива.

Такъв не би разбрал болката на човека с душа, който може да живее, само когато усеща в гърлото си буцата на другия и се откликва на всеки зов за помощ, готов да си разкъса и душата на милиони парчета, ако това може да помогне някак някому - дори на една буболечка.

Огромно удоволствие ми е било винаги да превеждам Ев-тушенко. Тая нощ самичко дойде на български едно от най-лю-бимите ми негови стихотворения, изразяващи точно това, за което си говорим. Един от случаите, когато без излишна скромност мога да кажа, че понякога преводът става по-силен от самия оригинал:

ПОЕТЪТ

Сеизмограма е стихът!

Прекрасна рана на поета!

Тя е стрелата на грехът,

от чутката му кръв поета.

Не той е сторил някой грях,

но вечно всеки гръм поглъща,

понеже страшно го е страх

да не пострада чужда къща.

Препъне ли го пак светът,

той тръгва скръбно без посока -

с глава, виновна всеки път,

обаче вдигната високо.

Във него чуждата вина

за всяка стъпкана тревичка

расте подобно планина -

осъжда се за всичко, всичко!

Пред всеки женски образ пак,

от благодарност вечно свята,

черви се той, че няма как

да си изтръгне и душата!

За всеки грях пламти от срам

и с костите си пак захваща

мостòве да гради - и сам

неизплатимото да плаща.

Аз зная: някой ден и ти.

ще хвърлиш земната одежда,

ще кажеш: "Господи, прости!",

но без особена надежда.

Не скачай в тартара дълбок!

Недей, недей, човече Божи!

Простил ти е сам Господ-Бог,

а ти на себе си - не можеш...

1965 Евгений Евтушенко,

превод: 11.06.2014 г. 01:08:34 ч.

На картинката в началото е изобразена, явно, музата на поета, но тя може да мине и за ангела на неговата съвест.

Малцина осъзнават произхода на тази дума "съвест". Това не е "взаимна вест", "взаимно знание", понеже съвестта не е гносеологическа категория, тя е социално-етическа. Затова тя означава "взаимно опознаване" и "взаимно водене". Човекът с душа, т.е. със съвест, копнее и има способността да опознава и другия и се дава да бъде опознат. Той никога не дава предимство на егото си - да иска само него да опознават, с него да се съобразяват. Никога не иска да води някого, винаги търси и осъществява "взаимното водене" на хармонични и равностойни начала - с редуване, координация и толерантност. Никога не продължава мандата си в обществения и личния живот, даже и когато са гласували 100% за него. Пак не много хора ще се сетят какъв е произходът на думата "мандат". Тя произлиза от персоналната и универсалната вселена и говори за мандала, за махало. Присъствие-отсъствие; присъствие-отсъствие... Солист-хорист, солист-хорист... Постоянна смяна на позицията. Водач или слуга – за него е все едно. Това, именно, се нарича "синархия" и е белег на монада, разцъфнала в красива полиада.

В бъдеще ще има мандати и в личния живот...

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник