Необятното говори

Книга 43

1612 17.09.2014 Хората с душа канят себеподобните, приемат истините и поканите им и виждат положителното във всичко. 09:05 Останалите обичат да се противопоставят едностра-нчиво на нещата, които не одобряват, не умеят да обединяват противоположните истини. През всички векове Божественото е изтъкано от безброй абсурди и противоположности. Големият американски философ Джордж Сантаяна казва: "На почти всяко мъдро изречение може да се противопостави изречение с точно обратния смисъл, не по-малко мъдро от първото". А един Българин и Небългарин твърди: "Ближният – това е противоположното на вашия живот. Когато намерите противоположното в себе си, тогава в центъра между тези две противоположности ще намерите великия закон на Божественото, на Вечното – то е безсмъртието" (33.02.26н дич ЖИХ97:255). А най-сияйният връх на философията в цялата човешка история е диалектиката на Хегел. Законът за отрицание на отрицанието е един удивителен екстракт на Божественото, който води към вечна младост, здраве, красота, доброта и безсмъртие. Хората с едновалентно мислене и агресивен нагон за противопоставяне не могат да проумеят есенцията на този закон: "Твърдението е отрицателно, следователно не е вярно". Само Учителите имат право да изказват негативни съждения, понеже когато ги изказват, аурата им сияе от белота и благост. Има такава беседа: "Истина и благост". В нея се казва, че истина, която не е изказана благо, не е истина. При смъртните противопоставянето идва не от жаждата за Истина, а от злоба и его, поради което от устите и главата им излизат дяволчета и елементали, както ги виждаме в стенописите на Рилския манастир. Перифразирам думите на един друг голям философ (Ото Вайннгер): "В устите на /някои хора/ логиката е не критерий, а палач". Хората с душа (монада, еднѝна, искра Божия), имат потребност да търсят истината и в противоположното. Има и абсолютни лъжи и неистини, фабрикувани от ада, но ясновидците ги разпознават по тъмните им цветове и смрадта им. Противоположните истини от божествен произход, особено когато са изказани от безсмъртни, са еднакво прекрасни, сияйни и жизнедарителни.

Разбира се, има и бичуващи гении и таланти, борци за истина и свобода – въплътени херувими и алохими. Те не могат да не бъдат остри, но се разпознават че са с дух и душа по това, че ако дойдат на власт не стават грабители и изверги, а продължават да живеят за народа, без да се обогатяват. Други въобще не искат да стават царе и господари, а искат като Апостола Левски да идат да се борят за свободата на друг народ.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник