Книга 44

 

 

1688  17.01.2015 Всеки човек е неврон, атом или молекула в нас. 21:09 до Д.Ч. Някои приятели си разпечатват астроместата и ги гледат от време на време в дома си, други ги пускат като серия да им се сменят на монитора. Наистина, снимките са коридори към личните ни астролокации по света и пробуждат съответните микрозони в самите нас, понеже всичко отвън съществува и вътре в човека в други измерения. Днес научих, че всеки човек по земята  представлява и един неврон в мозъка или тялото ни, а може и да е молекула, атом и пр. Значи, всички сме свързани. Същото важи и за всички места и същества в природата - вътре в нас са, както и всички звезди и вселени. "Луда" идея, но не само мистиците я споделят - има такива изказвания и в съвременната физика и астрофизика.

 

26.01.2015 18:43 от Б.Н. Искам да заявя, че електронната поща на всекиго от нас съдържа само плява без твоите писма, които дават съдържание и смисъл, те дават живот! Затова живей, твори, пиши, за да се чувстваме и ние живи и доволни.

 

26.01.2015 19:45 до Б.Н. Писмото ти така ме развълнува, че изведнъж ми изникна в сърцето това любимо стихотворение на Тагор:

                    ДВОЕ

 

На горизонте зажёгся закат.

Двое в небо глядят.

Небо их влечет огневое,

К Горнему Слову тянутся двое.

Безмолвно взволнованы их уста.

В глазах - пылающая высота.

Их сердца запели однажды,

Полные небывалой жажды.

Неизъяснимого счастья миг

Соединяет их!

Безгранично это мгновенье,

Это таинственное стремленье.

Страха в нём нет и сомненья нет -

Лишь беспредельный свет.

Это мгновенье - как флейты пенье.

Вечность - в бескрайнем этом мгновенье.

Всём одарит тебя этот миг,

Словно счастья родник!

Лишь солнце такое богатство дает,

Лишь танца стремительного полет.

Извечно шумящие пенные волны

Этим мгновением полны...

Но иссякает мгновений поток,

Слаб его голос и так далёк...

Но там, где он шепчет, вдали заблудясь.

Гремит океана глас.

Там, в необъятной державе времён,

Возвышается трон.

Там встречаются горе и счастье -

Двуединства всесильного части.

Там, на горе, где восход и закат

Попеременно царят,

Где солнца лучи и ночные тени

Роднятся в причудливом переплетенье, -

Двое безмолвно сидят сейчас,

Взорами в высь погрузясь.

И не могут они понять,

Отчего опять и опять

Глаза, очарованные небесами,

Застилаются вдруг слезами...

На дне их сознания - тайный приют,

Где грёзы гнездо незримое вьют.

Обоих безмолвные речи томят...

А в небе волшебные буквы горят:

Они свиданье двух душ предвещают,

О миге их единенья вещают.

Но заметят ли эти двое

Буквы, начертанные судьбою?

 

Много по-късно, в годината и деня, когато се работи тази книга, дойде импулс да се преведе това стихотворение на български. За съжаление, не се получи някога командировката в Бенгалия, за да бъде преведено сега от оригинала. Както всички останали досега, преводът е през руски. Руските преводачи са гениални, в повечето случаи предават възможно най-близко и смисъла, и образите, и структурата на стихотворението, и ритъма. Обаче не винаги вникват в сърцевината на Тагоровото вдъхновение и мисъл. Човек трябва да е свързан с духа на самия поет, за да вземе той лично участие в такъв сложен превод и да предаде съвсем точно своето вълнение. Дали в случая е станало така, ще видим през идващата нощ на „петминутката” горе, обаче в този вариант се реставрира самото начало на стихотворението, в което Тагор говори за огнени букви в небето. Бях забравил за финала, в който той описва това съвсем ясно, но още при първия опит този образ дойде в превода още с първите стихове, което говори за контакт или поне за добра поетическа интуиция и локика. И като се изля така, било автентично по дух и образи или по-свободно, усетих как духът на Рабиндранат остана доволен. Горе знаят всички езици. И да е прероден, той е с отворено съзнание и общува с космоса днонощно. Дали това тук е тщеславие и самохвалство или не, пак може да се види в Огледалото на „петминутката”. Там в аурата ни се виждат ясно истинските ни мотиви и затова грешка не може да има. Както и да е, в завършек дойдоха думите, произнесени от много гласове: „Никога никога, никога, никога няма да се откажем от Истината за Любовта и от изпълнението на Божиите молби, когато Той лично ни ги изписва в духа ни или в небето! Всяко ослушване и неизпълнение е провал, предателество. Представите на смъртните за съвест и морал са обречени.”

 

 После си припомих един един диалог от предишната книга 43, в който двама души си пишем за букви в небето, които сме виждали лично по различно време. Те могат да се снимат и даже сме ги снимали, но взеха снимките и негативите при претърсванията на предишната власт, а днес скептиците се смееят, че и те могат да направят това много лесно с Фо-тошопа...  Както и да е, ето превода:

            

                                        ДВАМА

 

        Чуден залез е в огън и плам -

        двама влюбени гледат натам...

        И - о Господи! В тази жарава

        букви огнени в миг се явяват

        и изписват им дивни слова!

        Лично Бог ли им пише това?... 

        Странен порив в духа им се ражда

        и взривява небивала жажда -

        и неистово щастие в миг

        ги споява с космически вик!

        О, безкрайно е туй мгновение -

        най-безкрайното крайно стремление!

        Няма помен от страх и вина -

        те са днес ОКЕАН светлина!

        Този миг е вина ОПРОСТЕНА -

        ВЕЧНОСТТА е във него сгъстена.

        Този миг е самият Всемир,

        той ги пълни със пламък и мир.

        И ВСЕЛЕНИ от него пламтьът,

        ЦЯЛ във него танцува  светът,

        и стотиците хиляди мълнии

        само с него, със него са пълни!

        О, Всевишни! Во веки веков

        ли ще бъдеме глухи за Вечния Зов?

        Но дори по рождение тъп или глух,

        аз със КОСТИ ще слушам Всемирния Дух!

        Всеки мой полудял електрон

        осезава Всемирния Трон!

        Аз пламтя и от скръб, и от щастие -

        ДВУЕДИНСТВОТО тука на власт е.

 

        Ето пак: на върха снежнобял,

        всеки залез и изгрев видял,

        гдето сянка с лъча си щастливо играй

        и се сменят и сливат омайно без край,

        ДРУГИ двама, със вечна молба и тъга,

        са се взрели безмълвно в небето сега.

        Те не могат, горките, да схванат защо

        ги е Бог сътворил от такова тесто  

        че очите им, Боже, дали пък от таз синева

        се напъват със сълзи през миг и през два?...

        А фактически, имат си тайно место,

        Дето тайно мечтите им вият гнездо.

        Ще си пръснат сърцата, но пак си стоят...

        А в небето Вълшебните Букви пламтят!

        Те великото сливане тяхно желаят -

        за мига на Всевишния ясно вещаят.

        О, защо тия двама не искат, не могат

        да съзнаят небесните букви от Бога?

 

                                                      18.07.2017 г. 10:47

       Една Приятелка от вечността, през която без усилия говори сам Бог и който си иска Учител, бог, дух, гений или мъдрец, току-що изпрати едно допълнение към горното стихотворение, подписано от самия Тагор:


Ако могат да чувстват през Бог....

Да се сливат през Бог,

да създават през Бог...

Красота съвършена остава...

зовът на очите им....

поделили Едното

през Вечното.

 

1691  28.01.2015 Ти одухотворяваш деня и му придаваш красота и сияние 07:48 от Б.Н. Светъл и прекрасен ден ти желая! Ти одухотворяваш деня, ти му придаваш смисъл, даваш красота и сияние, защото Бог е в теб. Господ те обича, ние също обичаме Господа в теб! Нека дойде благоволението на Божия Дух върху твоя дух и да изпълни сърцето и душата ти с благите си плодове! Да утвърди нозете ти със силата на Неговото присъствие! Нека Господ те оживи и възкреси за живот, за да Му служиш с радост и веселие! Амин! Прегръщам те!

 

1692  28.01.2015 Добри думи от теб.14:05 до Б.Н. Добри думи от теб струват повече от милиарди в звонково злато!

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.