Книга 44

 

 

1746  02.04.2015 Теменужено писмо 12:53 от Р.В. Мили побратиме! В туй теменужено писмо, думите ми, с ухание на диви теменуги от алеята на двора, нека да достигнат до теб с мелодия на здраве и добро! Ти знаеш много повече от мен, но тия дни чух от една беседа на Учителя, че само 1/3 от причините за болестите са наши... Другите 2/3 идат отдругаде, ама откъде, кой ли може да разбере?

 

1747  04.04.2015 Странни думи на Учителя за войната. 09:28 до Х.С.  Ако не беше изумителната обемност на Учителя, никога не бихме приели понятието "справедлива война" - все едно торта от крем-карамел и изпражнения... Обаче баща ми един ден Го чул, по време на войната: "Чехите трябваше да воюват" (с Хитлер).  

1748  04.04.2015 Приказка за теб. 11:04 от Б.Н. Имам едно неизпратено писмо до тебе, което седеше в черновите. Бях го писала преди време, когато ти бях обещала всеки ден да ти пращам по някой ред, но мисълта, че и това е един вид натрапчивост и посегателство върху свободата на човек, ме възпря да продължа канонадата от писма. Тези дни отново попадам на същото писмо и реших да ти го пратя. Нещо ме подтиква да го направя, защото някак си го чувствам, че не е от мен, а е от Някой  към теб. Приказките имат винаги добър край. Аз вярвам в добрия  край на тази приказка, независимо колко време ще е нужно за това:

 

„Ако ние сме слънца в тялото на Голямото Слънце, ако ние сме сърца от същността на Великото Сърце, то добре ще е всички да сме здрави, светещи в сиянието на радостта си, да сме щастливи. Един от нас да помръкне, съседните слънчица или сърца  потъмняват.

Видях как Голямото Слънце насочва прекрасните си очи към тебе и те пита: : "Ти знаещия, можещия, мъдрия - на когото дадох толкова възможности, толкова дарби и таланти, толкова познания, колкото на никой простосмъртен досега на Земята, толкова люде ти изпратих да обичаш и да те обичат, дадох ти условия и Учител, с което си благословен - защо тъмнееш и болееш? Не бе ли достатъчна Моята Любов към теб, не бе ли достатъчна моята Благост, Моята Милост и Добрина, Моето Благоволение и Благословение за целия ти живот? Нали дойде да изпълниш Моята Воля? Да Славиш Моето Име?

Сине на Светлината, сега си в предверието на Царството Божие. На колене си, но ще се изправиш, защото вярвам в теб и винаги съм бил с теб! В теб и с теб! Очаквам твоето възвземане и твоето изправяне!!!"

Малкото слънце се окопити и погледна дупчиците, които зееха в подареното му от Бога тяло, и реши да ги запълни с балсам. Поливаше и пееше с радост и благодарност за всичко, което му бе дадено, което е изпитало в живота и което бе истинска благодат, че се е случило. На всяка празнинка и неравност  пееше по една песничка, за да гони тъмната сила там, а след като я прогонеше, допълваше със слънчев балсам....Така - докато всичко бе запълнено, заравнено, сияйно и красиво. Тялото заблестя в истинската си първорожденна прелест.

Голямото Слънце отново погледна милото си излекувано,  новоизградено, напълно обновено синче и се засмя. Този път беше най-топлата усмивка досега. Всички малки слънца го усетиха вътре в душите си. Техните сърца и тела получиха нова светлина - още по-искряща, още по-чиста, още по-мощна, защото техният брат беше Новороден!!!”

 

4.04.2015 11:25 до Б.Н. Прекрасно! Всичко в теб и от теб е благословение за мене!

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.