Книга 45

 

 

     1866  27.10.2016 10:46 ФУНДАМЕНТАЛЕН ЗАКОН 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:312 „Човек може да люби само неж-ното, слабото, милото, което се нуждае от помощ. Силния можеш да почиташ и уважаваш, а слабия – да любиш.”

ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО ТВЪРДЕНИЕ, което иска сериозен анализ и психологическа интерпретация от гледна точка на вид психика, пол, „тръпка”, мотивация, еволюция и пр. Смъртните хора, които имат само физическо тяло, астрал и нисш ментал, са обусловени почти изцяло от природните инстинкти и нисшите социални съображения; и в двата случая - от мотива за удоволствие и мотива за оцеляване и „подреждане в живота”, за физическо размножаване. Затова самката търси силен или перспективен самец, който може да я овладее и да я защити. За нея тръпката и критерият за любов е именно това. Човешката самка, която има и нисше умствено тяло, прави същото, но с разчет - самецът трябва да е „стабилен”, „обезпечен”.

 

       Има обаче едно божествено чувство от висшите светове – причинен, будически и атмически, - което се проявява още в животните, най-вече в топлокръвните: милосърдието към нещастния, безпомощния, слабия. Това е почти винаги майчинското чувство, дори към същества от друг вид и даже от „другата страна” - хищник към нехищник и обратно.

       Елментарната самка няма тръпка към самец с проблеми или „нежна душа” – отвращава се от такива или е безразлична. Не я устройват нито астрално, нито социално. Именно затова почти никога не ражда деца с искра Божия, с монада. Децата ѝ се интересуват от светски и адски ценности и имат само такива нагони.

Не че няма изключения, когато обожаването на по-едрия, по-младия, по-красивия или по-„надеждния” е не пещерен егоизъм, а любов; когато това е дадено от Бога. Но все пак доминантата в Словото е любовта като милосърдие – нескотската, ненагонната, безкористната божествена любов. Тя абсолютно не се интересува доколко партньорът е „расов”, доколко е привлекателен, доколко е престижен, доколко е „обезпечен”. Героите в световната литература, които изтъква Учителят като носители на божествената любов и представители на Шестата Раса са от типа на безкористните „идиоти” и наивници на Толстой и Достоевски, на младия пастор от романа на Бернард Келер „Глупец”, който се оженва за момиче в инвалидна количка.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.