https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1978056265784291/?epa=SEARCH_BOX

 

05.09.2017 г. 14,58 ч.

 

Любителско филмче от Рила, август 2017, част 5, последна. Отново със Симеон Симеонов.

Децата, с които направхме и него, искат да ни покажат, че тъй може да изглежда Паневритмията през очите на някое космическо същество, което живее в друго измерение и време. Те знаят, че на Събора идват същества от цялата вселена, че всяко вижда паневритмията по различен начин, но ползват този извор на чудеса и сила като нещо най-уникално в целия космос. При езерото Махабур си дават среща културации и цивилизации от целия всемир, понеже Земята е единствената планета в просторите, където се произвежда МАЯ ЗА АБУРД.

Никой не е длъжен да изгледа това аматьорско филмче на детския ни кинокръжок докрая. То може да ви се стори странно, но е сложено тук като един особен магнит за събиране на душите от Девета Посвета, които нощем се срещат на небесата. Съставено е по особен алгоритъм; специалните ефекти  не са  само за скриване на лицата, но и за внушаване на Чувство за Благоговение, Чувство за Ученичество - УНИВЕРСАЛНО съзнание. Комбинацията с фракталните филмчета дава бледа представа за това, което виждат ясновидците при изпълнение на паневритмията.

Ако се изгледа с вяра няколко пъти без прекъсване и отклоняване на съзнанието, още същата нощ успелите ще се съеднинят в ЕДИН сноп, в ЕДНО ято, и ще посетят Новата Земя и Новото Небе. Това се прави и с колективно изяждане на некупена диня или пъпеш в слънчев астрологически час и после разотиване не по къщите си, а с участници по жребий там, където БОГ каже. Школата не е за любопитни, тя е мобилизация. Школата е битка за Истина, битка за самоопределение, битка за спасяване на души.

Време е такива опити да се правят вече общопланетарно, да се известяват публично, тъй като ограничеността и самомнението на локалните умници парират още в първия миг в тях мисълта за уважение, мисълта за Полети, Приятелство и Ученичество. Те са станали таланти, авторитети, функционери, "фактори", има даже гении, но това е само ЧЕТВЪРТАТА степен в развитието на ОБИКНОВЕНИЯ човек. Още в Петата Степен - над гения - отново ставаш Нищо. Самомнението спада под нулата. А до VI, VII, VIII, IX и Х Посвещение за мнозина има още много време; за Центъра на пентаграма - още повече.

Учителят казва, че най-напредналите Му ученици не са в България, защото българите имат най-дебелия череп в света. Тънката фонтатела е ФИНЕС - абсолютна божественост! Почитание, уважение, преклонение, обожание. Благоговение пред душата на различния и даже пред неправия. Пълно приемане на множествеността на Истините, множествеността на Любовта, множествеността на Мъдростта. Окончателна смърт на гордостта и високомериетото. Трепетен копнеж да станем пак ученици на последния чин. Да осъзнаем и видим, че Бог не е умрял, че Бог не престава да говори. Че абсолютно винаги има някой друг, чрез който Господ действа и говори ПО-ДОБРЕ ОТ НАС. Че жаждата да го обикнем, да заживеем братски с него и да му прислужваме периодично с най-голяма радост, забравяйки напълно себе си и своята собствена мисия, Е ГАРАНЦИЯ, ЧЕ БОГ ГОВОРИ И ПРЕЗ НАС.

 

 

05.09.2017 г.  20,24 ч.

 

Из кн.44: 1789 18.07.2015 Геноцидът прекъсване на филмите от реклами и подлостта „redirect” в интернет, 16:05 до Р.К. Изпращам текста по-долу само на теб, защото знам, че специално ти си предпазен от последствия, ако го разпространиш широко в интернет - ти знаеш къде и как. Може би е най-добре да се пусне като отделна тема във фейсбука, и то не само на български, за да се нанесе още един съкрушителен удар на черната върхушка изведнъж по много места. Досега по този начин са били ликвидирани безвъзвратно не само основни нейни стратегии и механизми, но и самите им империи. Знанието е сила, а народът - най-мощната стихия. И все пак е по добре да бъде напълно анонимно, за да не стигнат и до теб. За по-интелигентните хора, които се интересуват от психология, по-висока от тази на рекламата и бизнеса, има едно положение, което за тях е много по-важно: психологическият закон "час най-малко". Прекъсването на концентрацията на интервали, по малки от час, нанасят непоправими вреди на ДНК-то и на други чисто човешки структури. Затова се запитваме кои са силите, които произвеждат такива прекъсвания.  В случая обаче информацията по-долу е предназначена за по-малко интелигентните хора, които се интересуват само от бизнес. Все пак те имат известна степен на интелигентност, за да разберат веднага, че прекъсването на филмите по телевизията за реклами бърка в джоба им фатално. А на този етап няма да ти описвам какво се случва в ада пък с програмистите, на които е платено да пренасочват даден сайт към сатанинска реклама (свръхподлостта “redirect”), както и с агентите на ада в интрнет-полицията, на които се плаща скъпо и прескъпо да не взимат мерки срещу такива.

Ето странния текст от днес:

ПИСМО ОТ ЕДИН ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗАТОР

Това пиша само на теб и на още няколко души, чийто бизнес уважавам. С него бих искал да се предпазите от един коварен механизъм на конкурентите ви от едрия бизнес, които нямат сметка да печелите твърде много - всеизвестната система на монополистичните корпорации за регулиране и проваляне на средния и дребния бизнес. Техните прийоми са стотици и хиляди, но в случая ще разкрия една изненадваща за самия мен и моите сътрудници новост, която още се проучва. Първите статистически резултати обаче са крайно впечатляващи. Става дума за добре обмислената стратегия да се прекъсват филмите по телевизията с реклами. Кой управлява света, ще познаете по това, че този метод е победил и безспорен в телевизиите по цялата планета. Още в началото на тази идея са възроптали първо психолозите, но мастодонтите на крупния бизнес веднага са заглушили гласа им, даже някои по-упорити учени са загинали при неизяснени обстоятелства. Твърде ефикасно оръжие, за да се изяснява на масите и на некомпетентните наивни рекламодатели! Официалната версия за този вид реклами с прекъсване на филмите е че те печелели купувачи - било чрез пряката информация за продукта, било с подсъзнателна сугестия и скрити кадри. За бизнеса рекламата е библия, а за телевизиите и интернет - основен източник за оцеляване. В телевизиите обаче зрителят е абсолютно безсилен - той трябва с огромна досада да изтърпи минутите за реклама, докато продължи филмът. Тук обаче се намесват някои мощни субективни и обективни закономерности.  Омразата към прекъсването на филма заради реклами внушава подсъзнателно или съзнателно на зрителя НИКОГА ДА НЕ КУПИ ПРОДУКТИТЕ, които се рекламират. Наблюденията и анкетите констатират и друго: 95% от телезрителите моментално превключват на други канали, като автоматично избягват рекламите и търсят други филми, като след време се връщат на този, който гледат основно. Други остават на друг филм, който им е по-интересен, но и него често не доглеждат, когато бъде прекъснат от реклами. Огромната ненавист на населението по цялата планета към този вид агресивно натрапване на реклами става причина те въобще да не бъдат гледани и осъзнати. По този начин наивните рекламодатели от средния и дребния бизнес губят не само огромно количество потенциални купувачи, но и парите си, дадени напусто за рекламата (а те не са малко). В някои страни това бе осъзнато от умните хора и те надигнаха глас рекламите да се излъчват в блокове преди и след филма, който да бъде излъчен без прекъсване. За голямо недоумение на несведущите, тази инициатива бе отрязана от някого категорично на няколко места през десетилетията в не една страна. Крупните производители и търговци, които владеят правителствата и медиите, никога не биха изпуснали този огромен кокал - омразата на стотици милиони зрители към рекламите чрез прекъсване на филмите. Ако би победило логичното и психологично предложение на учените и на осъзнатите производители и търговци рекламите да се излъчват преди и след целия филм, без да го прекъсват, повечето хора ще ги изгледат докрай или от любопитство, или механично, но без такава омраза и без ругатни и псувни. А това ще спечели огромен брой потенциални клиенти. Такова нещо обаче акулите на крупния бизнес никога не могат да си го позволят. По понятни причини институтът, който провежда това изследване, както и конкретният анализатор, който издава тази тайна в интернет, се налага да останат анонимни. Десетки сродни институти бяха взривени и хиляди техни сътрудници бяха ликвидирани по най-различни начини през десетилетията,  когато разкриваха подобни механизми. Нека дребните и средни  рекламодатели си вземат поука; а тия, които се мислят за "едри", да си помислят няма ли още по-едри от тях, които никога не правят фаталната грешка да се пускат техните реклами с прекъсване на филмите по телевизията. Не са чак толкова глупави. А за углавното престъпление „пренасочване” на сайтовете в интернет към сатанински реклами за бизнес, игри и порно, в момента се изработва закон на световно ниво, който предвижда високи глоби, затвор и изземване на печалбите и имуществото.

 

 

05.09.2017 г. 23,06 ч.

 

Из кн.44: 1795 27.07.2015 ЦЕНТРАЛНИ, ДИАМЕТРАЛНИ, РАДИАЛНИ И ХОРДИАЛНИ ПРИОРИТЕТИ, 06:55 до Й.Р.

Добра ранна заран! Ти изгря като четвъртото абсолютно бижу за нас във Вярна. Четвърто по ред на запознанствата, но не и по душевна близост. Има централни, диаметрални и хордиални приоритети. Всеки един от тях е божествен, но има и РАДИАЛНА Близост - тя също е божествена. Тя е по линия на УНИВЕРСАЛИЗАЦИЯТА на съзнанието, на УНИВЕРСУМА - физическата вселена. Там са нашите вериги от сродни души - ЯТОТО. Диаметралният приоритет е единствената ни сродна душа в Битието; хордиалните връзки - душите, с които животът ни свързва по симпатии и антипатии. Хордиалната връзка е божествена, само ако е по волята Божия и ако антипатиите ни могат да се трансформират в божествени уроци и божествена любов към лошия, към кармичния враг или безразличния. Постигнем ли това, те вече не са рани в съзнанието ни - обливаме ги постоянно с благодарност, балсам и благославяне. Егото на стария Адам и Старата Ева е по хорди, то е перманентно навъсено и наранено - то се занимава с укоряване на "лошия" или "отписване" на някого "завинаги". Там е маниакално-депресивният синдром на егоизма: силно се очароваме, после силно се разочароваме. В универсалната любов всички точки от окръжността са ни еднакво близки, понеже имаме ЕДИН Център. Ако обаче не сме радиално мобилни, а фиксирани на дадена "електронна" орбита, ние се движим само в приятните нам съобщества и избягваме несродните, неприятните, различните. Електронните орбити са илухимна работа. Ако обаче сме едно с Центъра и изхождаме именно от него, а не се държим постоянно на далечна дистанция, на орбита, ние приличаме на рибата-слънце - всеки радиус постоянно се скъсява и удължава сам за себе си и затова имаме МОБИЛНО единство на съзнанието - по ДИНАМИЧНИ радиуси. Постигнали сме Съсредоточението ЦЕНТРАЛНО, но в сферичен, динамичен вид. Тогава имаме постоянна и вечна радост, не ни липсва нищо и можем всичко. Нямаме кокоше съзнание по симпатии и антипатии - не кълвем безразборно тук-там "на парче" и "по тръпка", не живеем за нашите временни вкусове и илюзии по хорди - един да ни е по-близък, а друг - по-далечен или "никакъв". Именно това Мъдрецът нарича "любов без обект". Другаде обяснява, че и тя може да е с обект и обекти, но по волята Божия и по закона на ДИНАМИЧНОТО движение на радиусите - и като въртене, и всеки радиус навън и навътре сам за себе си. В духа на Словото, това означава "Където Бог ни прати, когото Бог ни прати, каквото Бог ни прати". Стигне ли се дотам, универсумът в нас и извън нас става вече напълно божествен, а не само орбитален (окръжност) - приема вид на окръжност или сфера С ТОЧКА В ЦЕНТЪРА. Това е абсолютният приоритет "любов към Бога". Тя обаче не е само абстрактна, индивидуална, тясно-групова, молитвена и медитативна. Тя е ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Както казва един извънземен, "Универсумът може да се нарече точка на безкрайно вибриране. Вече ви показахме как налягането на силовите линии върху определена точка се изразява в деформация на магнитното пространство. Ако тази деформация на Всемира е правилна, то Бог представлява един вибриращ заряд, въздействащ върху една безкрайна точка, която непрекъснато причинява деформации на пространството, като постоянно влияе на неизявеното и едновременно с това продуцира енергия и впоследствие материя. Ако не съществуваше Бог, не би съществувало нищо друго. Бих могъл да продължа доказателството си в този дух и на това ниво, но хората, които не могат да мислят по този начин, има опасност да загубят разсъдъка си." (думите му са предадени от Дино Краспедон) Тоест, добиваме не само ПЛАСТИЧНО СЪЗНАНИЕ, но и ПЛАСТИЧЕН ЖИВОТ. Това значи изпълнение на волята Божия с една безкрайна вътрешна и външна свобода. С една безкрайна свобода и подвижност в добрините, гостуванията и обмяната на благата, които ни е дал Бог и които са всъщност самият Бог. Заблудените същества блокират Бога в гърдите си и в гърдите на другите, въобразявайки си, че имат право да се разпореждат със собственостите Му извън нас и вътре в нас като с техни частни собствености, откъснати от Цялото. Ако вървим по техния път, червеят на самоизолацията, заблуждението, гордостта и самомнението неизбежно се материализира вътре в нас или външно в живота ни като въздишки, самота, кукуване, болести, малшансове и т.н. Не раздаваме Бога постоянно и изобилно, вкисваме се, гранясваме, гангренясваме. Ставаме блато, а не извор. Въобразявайки си, че чистотата е лична неприкосновеност и връщане само вкъщи, ставаме брамини от лошия вид и си теглим съответните последствия.  С друг имейл ще ти изпратя координатите и личните послания от Елма до споменатите трима "варненци" - ако искаш, да се запознаете.  Варна наистина се оказа ВЯРНА не само защото близо до нея е роден знаеш Кой, но и защото там има хора като вас - четиримата зрящи за Любовта и Истината.

За домашно: кои социални контакти са допирателни и кои - секущи? Какви са плюсовете и минусите им? Кога три хорди са божествени и благословени от Бога – в какво разположение една към друга? Каква времева дъга ще опише една хордиална връзка и от какво зависи продължителността й? Има ли връзки извън хордите, секущите и допирателните, които да се въртят вечно по Окръжността? При какви условия и Допирателната го може това? Винаги ли Допирателната е падение - еднократно докосване в една точка - или това може да бъде и подарък от Бога? Трябва ли да спираме секущите в техния космически път с грамаден космически радиус - или трябва да сме благодарни, че са пресекли пътя ни? Само Триъгълникът ли е благословен от Бога - или и другите правилни и неправилни многоъгълници? Можем да си зададем още много подобни геометрични въпроси, да решаваме още много социологични задачи в живота си. Кой стига до верните отговори?

Ето личните послания от Елма до споменатите трима приятели от Вярна:

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1309&book=38
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1311&book=38
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1317&book=38

 

 

07.09.2017 г. 21,23 ч.

 

Из кн. 44: 6.08.2015 : : ПОЗНАНИЯ ЗА БОГА И ПОЗНАВАНЕ НА БОГА : : РАЙ И ЛЕКЦИИ ЗА РАЯ. : : 12:19, от Б.Н.: Изпращам ти авторизиран превод на откъс от "Пешеходецът", книга от Игор Немов, „На Земята неексплоатирано свято място няма. Всяко разстояние между вас и Бога винаги е натъпкано с посредници. Тези, които се бият в гърдите, че са по-близо до Бога, правят и невъзможното да се открояват, защото имат сметка от това. Даже да сте на косъм от Бога, върху най-тънкия му край непременно ще се е закрепил някой бяс със собствена фалшива интерпретация. Има две неща: познания за Бога и познаване на Бога. Познаването на Бога е в теб самия, понеже Бог е винаги в тебе. Това съкровено познаване се таи в теб от вечни времена в извечна тишина. Тъй като прелива от пълнота и блаженство, то не е способно да пророни и дума. А философстванията за Бога са високоговорители. Те са толкова по-гръмки и многословни, колкото по-далеч от Бога ги е запратил страхът от Истината, колкото повече измамни посредници са се натъпкали като сардели в измисленото пространство между теб и Онзи, от Когото всъщност никой не може да те отдели – никъде и никога! Защото Той наистина е безграничен, защото е навсякъде, защото е в теб”.

08.08.2015 07:19 до Б.Н.: Това е абсолютно уникално - ще търся и други неща от този автор! Една приятелка е била в Америка и на една духовна конференция някъде сред природата имало две стрелки в противоположни посоки (пътепоказатели): "Рай" и "Лекции за рая"... Всеки да си избере къде да ходи...

 

 

08.09.2017 г. 09,07 ч.

 

БЕИНСА ДУНО,18 юни 1930, беседа "Абсолютна вяра": "Човек може да работи и с мисълта си. Когато има нужда от пари, той може да проектира мисълта си към някой богат човек в света да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо към този банкер, той непременно ще иска трима души поръчители."

(В случая не към конкретен банкер, а към Този, който живее във всички хора с душа.)

Из кн.44. 13.08.2015. БАНКЕРИ С МОНАДА. 22:45, до З.В. Твоят съвет се оказа решаващ и единствено правилен. Реших "контрата" да остане у мен, отказах се от всяко търсене на правото си. Само поисках по интернет съвет от Уникрeдит по някои въпроси за изплащането на "задължението" ми към съдия-изпълнителя на другата банка. Всъщност, поисках им кредит, за да мога да изплатя над 1200 лв. Те обаче са обсъдили проблема и ми съобщиха, че вината е в тях и ми преведоха тази сума безусловно. Момчето, което ми съобщи това, само ми даде среща в банката, за да ми помогне да преведа парите на TBI. Каза ми, че това е "едно голямо изключение и въпрос на морал от тяхна страна". Значи, покриха ми и главницата, а не само лихвите и съдебните разноски. Каза, че отделът и началниците му са били в много добро насторение през деня, когато са взели това решение, и че той никога не ги е виждал да постъпват така.

Случаят бе следният: Една банка, от която бях взел 500 лева, за да спася едно положение, ме била осъдила, че не съм ги бил изплатил изцяло, и с течение на месеците лихвата и съдебните разноски са били стигнали до над 1200 лева. Аз обаче никъде не съм се подписвал, че са ме известили за този проблем - иначе веднага бих реагирал. Бях възложил на мойта банка да изплати на другата тази сума от парите на пенсията ми на 4 равни вноски и си бях платил за това, тъй че отдавна бях забравил, бях напълно спокоен. Изведнъж виждам запор на пенсията ми и съобщение от съдия-изпълнител да изплатя незабавно 1200 лева! Тръгвам по следите на случая и откривам, че банката ми не е изплатила две вноски за февруари и март и взимам разпечатки за доказателство. Първо помислих да действам остро "с правото си" и "доказателството си" - и даже да ги съдя, ако трябва. Но приятелят И.Б. ме посъветва да не реагирам така - нали имаме други принципи? Тогава написах съвсем друго писмо на мойта банка, с молба да ми дадат кредит или да уредят разсрочено изплащане на "дълга ми"; и с думите, че може би тяхната служителка се е разсеяла поради лични проблеми и затова не е изпратила парите, но че аз бих я разбрал и бих оставил контрата у себе си, моля ги да не я наказват... Дали това е им е подействало или ясното съзнание, че банката е виновна и не трябва да се раздухва случаят, та ми покриха не само дълга, но и главницата - всичите 1200 лева и нещо. Според друг приятел, бивш банкер, такава реакция на банкери е немислима и е истинско чудо.

 

 

 

08.09.2017 г. 13,23 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Всеки човек в живота си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят - енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат. /.../ Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!" ("Придобиване на щастие", 30 май 1928).

Из кн.44, 21.08.2015, Ако имаше поне една Двойка! Шахматът се превръща в шахПАТ и шахСАТ. Божествената психология "реми". 15:27, от Б.Н. : Описвам ти сън от тази сутрин. Играя шах сама в съня, няма срещу мен играч. Съвсем еднакви фигури по форма са разположени само в моето поле и са по двойки /в едно квадратче две фигурки/. Забелязвам,че представляват човешки телца около 8 см високи, слепени странично, вероятно мъж-жена. Леко се различават по цвят, сякаш да се разбере, че са се обединили моите с на отсрещния липсващ играч. Имам право да местя само двойката, която представлявам. Останалите са статични и не ги помръдвам. Няма по-значими или по-маловажни, всички представляват фигури с еднаква значимост. Не вадя никого от играта. Местя двойката ми с голяма бързина, преминавам покрай другите с лекота, оформя се някаква траектория на движение като вълнообразна линия и я извеждам извън дъската, като това означава, че съм успяла да да се справя и съм решила задачата с местенето между двойките по най-лекия и удачен начин. Знаех, че приключвам играта с напускане границите на дъската и бях доволна. Заформиха се обаче доста въпроси по този сън във връзка с необичайния начин на игра, подреждането в едно поле на фигурите и игра по двойки. Защо са по двойки и няма противникова страна /всъщност са обединени/, защо са статични двойките и само аз се движа, защо излизам от играта с усещане за победа, като всъщност с никого не съм се борила? Защо съм двойка като играч, като много ще е просто да кажа, че съм ин-ян или пък аз и духовното ми Аз?

22.08.2015 Фундаментален архетипен сън 23:28, до Б.Н. Абсолютно фундаментален архетипен сън, ДАДЕН ти е! Утре ще се опитам да го тълкувам.

23.08.2015 Разгадаване на архетипния сън, 17:54, до Б.Н.: Шахматната дъска е полето на универсума, физическата вселена. 64 ("мойто" число) съвпада с броя на квадратчетата й и е уникално. 64 е първото число след 0 и 1, което е едновременно точен квадрат и точен куб. Това означава баланс между Душата и Духа, тяхното сливане и техен продукт. Сигурно неслучайно ги определяш като 8 см. високи, понеже 8 е корен от 64, а осмицата е също балансът между същностите на духа и материята и вечното им движение една в друга, поради което са в постояннен екстаз и огнение, какъвто е Бог. Затова 8 е и знакът на безкрайността. То е атомното число на елемента гадолиний, но този символ трябва да се проучва. Представлява сребристо-бял, ковък и еластичен метал от групата на редкоземните елементи с характерен метален блясък. Кристализира в хексагонална, плътно пакетирана алфа форма при стайна температура, но при нагряване до 1508°K се трансформира в обемно-центрирана кубична бета форма. Дал съм на Венцислава за превод статия за 64, понеже ме засяга. Хексагоналната форма на гадолиния е като тази на пчелните килийки, а това означава, че с теб сме от Кошера... 64 е и общото число на кодоните в генетическия код на човека. Това има да го разплитаме, за да видим символа му. Като куб на числото 4, то означава божественото огнение (любов, която никога не отпада) и сътворчество на Отца. В математиката наричат 64 още "суперсъвършено число" или числото n - такова, че σ(σ(n))=2n. Това също има да се разплита. Суперсъвършените числа са обобщение на всички съвършени числа. В смисъла на осиянията, това е божественото съвършенство (вършене на нещо с друг и с другите чрез служене и саможертва, за разлика от духовното, където се търси собственото съвършенство като постижение и чрез сравняване с другите.) Това, че няма "противник" на 180 градуса срещу тебе, означава, че си влязла в Новата Вселена, Новия универсум. Там сме пак по двама, но без фронтални единоборства, а един до друг, устремени към обща цел. Страничното сливане е велик принцип и символ на радиалната любов - тази, която минава през Центъра, през Бога. И диаметралната е такава, но с единствената ни сродна душа, докато радиалната е израз на Веригата ни от сродни души или Ятото - пак Кошера. Това, че виждаш само своето движение може да означава, че се движиш с много по-голяма скорост от другите и затова те ти изглеждат статични. Значи и това, че великолепната ти и чиста душа не се интересува от скоростта на еволюция на другите, защото в теб няма тщеславие - нагон за състезание и първенство. Вървиш вълнообразно, понеже си дъщеря на ясновселената - ти си Абсолютната Жена, еталон на Мекотата, Грижата и Милосърдието. Тя побеждава по принципа, разкрит ни от Учителя Лао Цзе: слабостта и мекотата побеждават и надживяват всичко, понеже са гъвкави. За този тип еволюция Учителят казва, че единственото богатство, с което се влиза в божествения свят, е мекотата на човешкия дух, мекотата на човешката душа, мекотата на човешкия ум мекотата на човешкото сърце. Вълнообразното движение на Мекотата означава Обхода - божествено заобикаляне на другите и на конфликтите, полагане на благ мехлем и балсам в раните на падналите. По тази причина, в това прераждане ти излизаш от "играта" - вече няма да се връщаш в полето на конфронтациите, освен, ако искаш, за да помагаш. Може да ти звучи преувеличено и фантастично, много преждевременно, обаче Бог те обича особено нежно, именно защото си постигнала това, което е далечно бъдеще за човечеството.

ПО-КЪСНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЪЛКУВАНЕТО (2017.09.08, 11,38): Неслучайно трима души бяхме експерти по симвология в министерството на Людмила. Казва ни Господ: "Двама или трима"... - За трима е рано да мечтаем, щом като още няма и двама. Нещо повече - нещо, което досега не сме го знаели: ТРИМА Е НЕВЪЗМОЖНО, АКО НЯМА ДВАМА. ДВАМА Е НЕВЪЗМОЖНО, АКО НЯМА ЕДИН. Роди ли се някъде дори само един, който да закопнее за още един - и не само да копнее, - всичко останало става възможно. Любовта става възможна, вселената става възможна, мечтата на Бога става възможна за реализация. Ето защо архетипният ти сън е един перфектен модел за изпълнение на тази Му главна мечта. Да бъдеш сам, пръв или единствен е невъзможно - това е възможно само за Бога. Всеки друг, който иска да изземе правомощията Му, но се опитва да измести всички останали, е ВРАГ на Бога - дявол, яйце без зародиш, запъртък. Такъв е всеки интимен, домашен и общонароден тиранин.  Във философията, т.е. филофилията на Живота и неговата филоѐкзия (любов към изпълнение), в неговата незабавна "ѐкзия" всеки елемент от този невъобразимо точен "сън" е шперц към безсмъртие! Ако до същество с дух застане същество с душа, абсолютно всичко става възможно. Ако до Абсолютния Мъж застане Абсолютната Жена, целта на Битието е постигната. В този смисъл, песента на Миряна, Стефан и Богдана е директен вход към Бога и разковниче на всички времена: "Ако до всяко добро същетво застане още едно. И още едно, и още едно, и още едно"... - Стане ли някъде това, вражеска армия отсреща не е необходима, смърт не е необходима, карма не е необходима. Ти играеш "шах" без възпитателни и кармични врагове, защото си се отказал да бъдеш враг на Живота, враг на Бога. Допуснал си до себе си някого РАДИАЛНО, когото нито следваш, нито те следва. Вие сте ДВОЙКА - ЕДИН ДО ДРУГ - ГОСПОДЕН феномен!  Ако Царят прегърне през рамо достойна Царица и тръгнат напред, това значи те да заживеят със всичка сила и да се отдават един на друг и на всички със всичка сила. Той не иска и не може да бъде с друга от друга шахматна дъска; тя НЕ ИСКА да бъде с друг. Ако е с друг, ако харесва повече друг, тя от ДРУГА дъска, от друга еволюция. ИЛИ й е такъв вкусът, или такива - съображенията.  А съществува и другарство между Царе - не само между Цар и Царица. Белият и Черният цар са с ръце през раменете и побеждават заедно света, т.е. служат му заедно. Не черният от ада, а абсолютно черният от света на Абсолюта. Това доднес е чудо невиждано, но отделни прецеденти ИМА. Двама хора на Бога с дух в недрата си са ЗАЕДНО на сцената или се редуват; издават ЗАЕДНО книгите си или се редуват, отстъпват си сцените и последователите, управляват ЗАЕДНО царствата си или се редуват. Няма и сянка от мисъл другия цар да падне, да е незначим или по-малко прав и значим. Няма такова нещо да публикуват измислици, унижаващи другия. А защо Цар прави само един ход напред или диагонално?... Офицер до Офицер значи тотално единство в "заповедите", "тактиките" и "стратегиите". Нямаш отсреща враг, не искаш да го опозориш и елиминираш, не го нападаш подло, не говориш зад гърба му, понеже сте БЛАГОРОДНИЦИ, понеже сте от ЕДНО Царство, на ЕДНА страна - страната на Цялото. Защо Офцер се движи и се бори само по диагонал? Защо е дипломат, а не дървар? Защо Царицата владее всички видове движения и умее и Отстъплението? Защо Цар и Армия със силна царица, която е вярна само на тях, т.е. на Цялото, са непобедими? Защо Пешка, Войник, Космически Воин, който като Царя скача само веднъж и побеждава или дава живота си, става непобедим, когато има на бойното поле Другар? Колко пъти Другарят те изнася от бойното поле без ръце и крака, но жив? Другар ли ти е този, който те изоставя? Каква е Тайната, която дава мощта на Вòина - на някяакъв си пешак-пехотинец, който не знае ход назад - да вкара Нова Царица в Полето на Живота? Каква пък е тая "Единствена" Царица, женена за Царя по презумпция, която се радва на вкарването на нови царици, когато някоя пешка завърши еволюцията си? Я кажете: има ли друга фигура, освен "прòстата" Пешка, която да може да докарва Нови Царици? - Нито офицерът, нито маршалът, нито гетнералисимусът го могат това, нито го могат Императорът и Императрицата! Не го могат и Мъдрецът, Философът, Проповедникът, Акдемикът, Професорът, Лекторът - конете на Познанието; не го може и топът - тротиловият еквивалент на Мага, Свещеника, Жреца, Идеолога, Системата, които цепят само напред и назад и не знаят друг ход. Конят владее и Квдратурата - еволюционния скок под 90 градуса, затова Знанието е Сила и сваля и империи. Но това не става ако конят е кон срещу противникова армия, а е с ДРУГАР до себе си в опознаването на Цялото. Иначе съдбата му е ясна. Какво значи, прочее, Рокадо? Кога Фараонът е и Цар, и Първожрец когато си поиска? Кой е този негов брат и коя е тази негова Царица, кои са тези негови Царици в Шаха на Вечността, които са ДО НЕГО И В РАДОСТ, И В ТЪГА, а не искат да го свалят или изоставят и да свалят "съперниците"? Които не харесват други или харесват само фигури от Дъската на Цялото? Но - които - и да ги харесват, не се откъсват от Единствения до себе си, а заедно с него, неотлъчно и неотменно, чертаят траекториите на Любовта без да пречат никому, за да завършат еволцията си заедно. Кои превръщат еволюцията в преволюция и синволюция и въздигат шахмата в шахПАТ и шахСАТ? (Всички печелят поради ваимна симпатия - няма матирани; всички са равностойни "Шахове" във всемирната синволюция и служат ЕДИН ДО ДРУГ на другите. Или се редуват да управляват само по жребий и с мандат само едно денонощие...). Етимологията на "Шах" не е само от староперсийското xšayathiya - "цар," но преди всичко от индо-иранското ksayati - "владетел над всички правила". Т.е. за Божественото правилата не важат или То може да ги създава, експлоатира и променя както си иска. "Вятърът духа накъдето си иска"; "Глупецът живее със закон и под закон, Мъдрецът живее без закон". Имаме и цял том "Законът и Любовта".

Когато свърши епохата на шахЧАТа и започнат Гостуванията, Старата Вселена ще свърши...

 

 

10.09.2017 г. 14,12 ч.

 

4.VIII.153 (2017) - Рила, Елбур - САМО В СЪРЦЕТО! - Резюме от беседата горе през нощта на 3 срещу 4.VIII.153(2017)г. – „Да пребъде Божият Мир, да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца!”

16:36 ч. В оригиналната беседа имаше нови термини. Когато вдигнем ръце нагоре и произнесем „Да пребъде Божият Мир“ с дланите и пръстите над главата, ние образуваме „ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО“. Моментално заставаме под Покрива на Всевишнаго, защото сме докоснали 20 олтаря, престола и двери на Бог Отец и Мировата Душа.  Вие имате едно много важно осияние: „Докосване и мекота“. Огромно количество неосъзнати пралайи избягват докосването до отците Божии, защото предпочитат да се докосват до други неща и същества или да докосват само себе си; или въобще да не се докосват. Махат ръце насам-натам, но дланите си не докосват в молитва, не ги употребяват за милувка. Не докосват и 10-те пръста над главата си като покрив – не искат да живеят под Покрива на Всевишнаго. Предпочитат какви ли не други покриви, но не и този покрив. А това е Покривът на БОГА – покривът на Неговия ДОМ. Бог-Отец е ЕДНО, но присъства само в ЕДНАТА половина на Покрива; другата половина е Мировата Душа. Тя е Майката Божия, Пралайя. Като не се съединяват в Христа – Главната греда на Покрива, - покривът пропада. 
Всевишният – това е Покривът и Небето над покрива. Бог на всички небеса и висини. Но Кой е и покривът, и целият дом, и градината, и обитателите им, родени от Него? - Вие Го знаете като „ЦЯЛОСТНИЯ БОГ”, „БЛАГИЯ ДУХ”, „ДУХЪТ БОЖИЙ”. Той е благ за всички, които са благи и благуват. А какво значи „под сянката на ВСЕМОГЪЩАГО“? – Мнозина си мислят, че тази молитва употребява „сянка“, защото в земите, където е съчинена, сянката е най-голямата благодат, най-голямото спасение от жарките лъчи на Слънцето. Вие не знаете, че това са жарките лъчи на ОТЦА, Който е Огън Пояждащ. Ако някой не се занимава интензивно с Любов, Творчество и Създателство, той ще бъде изпепелен от Отца! За да не изпепели нас, „гнидичките”, които се занимаваме с какво ли не, но не и с обич, любов и създателство, Цялостният Бог е съградил ДОМ, в който да се спасяват от Отца не само „гнидичките”, но и всички хора, ангели и богове, за които Познание, Мъдрост или Истина са по-важни от Любовта. Бог-Отец, бидейки ПОДЧИНЕН ипостас на Най-Главния, се е съгласил с предложението Му да бъде само ЕДНАТА страна на Покрива - да се съедини с божествената Си половина Пралайя там, където е ХРИСТОС - където е ГЛАВНАТА ГРЕДА на Дома. А Христос – това е ЖИВОТЪТ. Та когато изпълняваме това свещено упражнение с ръце над главата като „Покрива на Всевишнаго”, ние правим връзка с Него чрез Бог-Отец, Мировата Душа и Христа. Чрез тази връзка се спускат новите токове и благословения, с надеждата да изпълним Божия план и Божията воля. Изпълним ли ги, ние спускаме ръцете си от двете страни и в нас изгрява РАДОСТТА. А изгрее ли веднъж радостта в духовния свят, силата на Бога минава през нас и във физическия свят, където децата на Бога се занимават с ВЕСЕЛИЕ. Значи, който не е направил над себе си Покрива на Всевишнаго в името на Христа, където мъж без жена не може и жена без мъж не може, няма как да изпита Бога като Радост и Веселие. С това си обяснявате защо в повечето хора и в много ангели цари скръбта и нещастието. Така че вие вече разбрахте защо трябва да се криете от Огъня на Отца под Покрива на Всевишнаго. За да не изгорите моментално като прахулинки в Огъня на Отца, вие трябва да сте „полудели” като Него. Бог-Отец е безумен, напълно луд, дори от гледна точка на боговете на Мъдростта и боговете на Истината! Те странят от Него със всичка сила, от страх да не бъдат изгорени или да полудеят като Него... Именно Бог-Отец някога даде в Словото Своята главна формула: „И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта”. Бог-Отец изгаря всичко, което не е Любов. Така. За сянката на Всевишнаго се разбрахме - защо сянката, фактически, се образува от ВСЕМОГЪЩИЯ, а не от Всевишния, Който има грижа предимно за ПОКРИВА, за съединението на Пралайя с Отца. Веднага под Покрива, почти в Цялото пространство на Дома на Всевишния, се кондензира Неговият ипостас ВСЕМОГЪЩИЯТ. Той е толкова Всемогъщ, че може да създава сянка - да издържи на пламъка и „лудостта” на Отца, за да не се стопят всички, които не се занимават с творчество и любов. Това Свое всемогъщество Той дължи на ВТОРАТА част на Покрива, съграден от Майката Божия, Мировата Душа. У Нея има сигурност и милост, с което кондензира Всевишния като „Всемогъщ” и така образува Сянката – Мировата Нощ. В нея се зараждат и стават възможни невъобразими чудеса, които за Бог-Отец са напълно непонятни. Това дава надежда на всички нас - „гнидичките” и боговете, които не искат или не могат да се занимават само с Любов.

Следва втората част от резюмето на тазнощната беседа, която трябва да е още по-адаптирана и съкратена. Небето няма почти никаква надежда, че някой ще пожелае да активира олтарите, престолите и дверите на 20-те пръста, които образуват Дома на Всевишнаго.

От Дясната Страна на Бога са петте пръста на дясната Му ръка. Те имат свои имена, които в това резюме не трябва да се споменават. Десният палец на Бога е Словото, десният Му показалец – Делото, десният среден – Самоопределението, десният безименен – Животът, десният малък пръст – Братството. Всеки от тия Негови пръсти образува цели класове Същества: Същества на Словото, Същества на Делото, Същества на Самоопределението, Същества на Живота, наречени още „Живодарители”, и Същества на Братството. Всички те са МЪЖКИ Същества, събрани в Божествени класове, и образуват ДЯСНАТА ръка на Бога. Тези 5 велики Добродетели и съответните Същества са тъй велики, че някой би казал: „Какво още повече?...“. Там е работата, че дотук имаме описанието на един еднорък Бог. Без лявата ръка, Той би бил наистина еднорък. Лявата ръка на Бога изразява още 5 Негови велики добродетели, които са проектирани в 5 ЖЕНСКИ йерархии. Тези 5 женски йерархии образуват 5-те пръста на лявата Му ръка. Ако тези пет пръста се съединят с 5-те пръста на дясната Му ръка и направят това над главата Му, заедно те образуват „Покрива на Всевишнаго”. Но за да стане това, всеки ляв пръст трябва да разпознае съответния пръст на Бога от дясната Му ръка. Там е работата, че до настоящия космичен момент това не е могло да се случи в пълнота: Бог е все още инвалид. Той копнее Царството Му на Небето да стане и Царство на Земята. Земята засега е в космическа тъмнина и нощ – неорганизирана, тъмна материя. Досега в цялата история на сегашната вселена са ставали само няколко спорадични разпознавания на срещуположни пръсти, и то за кратко време. Сега, в навечерието на Новата Земя и Новото Небе, има голяма надежда да се срещнат всичките 20 пръста. Защо 20? - За 20 тук се говори още в самото начало. Може би сте забелязали, че Бог има не само ръце, но и крака... Добре, нека да е „нозе“, щом ти звучи по-духовно и възвишено... И така, палецът на лявата Му ръка е РАЗПОЗНАВАНЕТО НА СЛОВОТО БОЖИЕ, РАБОТА ЗА СЛОВОТО БОЖИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СЛОВОТО БОЖИЕ – БЛАГОВЕСТВАНЕ. Когато се явят женски същества отляво, за които това е ВСИЧКО, тогава палецът на лявата ръка се съединява с палеца на дясната ръка - и всички влюбени в Словото оставят всичко друго и тръгват след Словото. Апостолите тръгват след Исуса; озарени души тръгват след свещеници, проповедници, гении на Словото. Женски души, създадени от Бога, могат да вярват само на такъв и посвещават живота си на Словото му. Обаче това не трябва да се бърка с една още по-голяма мечта на Бога – ляв безименен пръст да започне да се прегръща и целува с десен безименен. Десният безименен пръст, както казахме, е на ДАРИТЕЛИТЕ НА ЖИВОТА. Ако някоя безименна разпознае някой безименен отдясно и му се метне на врата, Бог ще си отдъхне - през някой е протекъл спонтанно ЖИВОТЪТ, без да има нужда от кандарми, от Слово... Както знаете, Словото и Делото са само лодките, с които Бог се мъчи да ви докара до Брега на Любовта. В случая с безименните пръсти – до брега на ЖИВОТА. Слезете ли невредими на него или почти издъхващи с безброй рани, лодкарите тръгват обратно да наберат нови очаровани от Словото и Делото. Те се опитват с големи усилия пасажерите да не насочват лодките по течението или срещу течението. Много често сладкодумни и тщеславни пасажери се борят с лодкарите, побеждават ги и насочват заблудените пътници ПО ТЕЧЕНИЕТО на Словото или ги учат да гребат с всички сили срещу течението – правят ги роби или функционери, като самите тях. Но лодкар, който устои на боричканията на умниците и амбициозните, запазва курса на лодката по най-прекия път - НАПРЕКО НА РЕКАТА. Това не означава прекословие – в никой случай! Това означава НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛОВОТО БОЖИЕ. Ако успее, лодкарят докарва малцината останали до брега на Живота - т.е., на Любовта. МАЛЦИНА – понеже много оглашени скачат във водите ужасени, когато се появи брегът на Живота. Брегът на Живота – безименната зона – е като Царството Божие, като цялата Освободена Вселена. Там Слово няма, Дело няма, самоусъвършенстване няма, няма никакви философствания, изгреви, изяви и братства и пр. Ужасените от Живота, ако оцелеят, се прехвърлят на някоя лодка или корабче по течението, на която приемат само с тàкси и парѝ и където е пълно с авторитети и говорилни. Други пък цепят срещу течението – стават бунтари, коректори на Учението, откриватели, изобретатели, функционери и пр., с което се отдалечават за векове от брега на Живота, брега на Любовта. Сигурно вече се сещате, че истинските мъже на Делото Божие – показалците, които сочат към бъдещето, - чакат показалците от лявата страна на Битието, с които да се съберат. Това са благословените сестри, побратими, съработници, ятаци, и съратници. Те умеят да разпознават кои са ИСТИНСКИТЕ водачи на Божието Дело и се присъединяват КЪМ ТЯХ. Често дават и ЖИВОТА си за Делото, а не само всичко, което имат и могат. Сещате се също, че ЕДНОРОДНИТЕ – съществата от средния пръст на Бога от дясната Му ръка - трябва да се съединят с женски същества на самоопределението от ЛЯВАТА ръка на Бога. Щом като две или повече души имат ЕДИН Бог, ЕДИН Учител, ЕДНА вяра, ЕДИН клас, ЕДИН любим и пр., Бог отново си отдъхва и става все по-малко инвалид. Досега е вече с цели 8 пръста... Остава да кандърдиса индивидуалистите да заживеят БРАТСКИ - да се срещнат кутрето на Бога отдясно с кутрето Му отляво. Това означава братя и сестри, които заживяват със сестри и братя от едно братство на Бога, а не с който им падне по симпатия, тръпка или съображения. Тук, именно, прегръдката на двата малки пръста означава прегръдка на братя и сестри в една Божествена КОМУНА, в НОВИЯ ИЗГРЕВ навсякъде по света. Тук, именно, един ден ще се изпълни още една мечта на Бога: „БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ, ЕДИНОЧУВСТВИЕ И ЕДИНОДЕЙСТВИЕ”.

Ще си помислите, че тазнощната беседа е приключила логично дотук. Но не е така.

Ще разясня: какво значи децата на Бога да допират и длани, да се милват и с длани, а не само с върховете на пръстите си и виртуално. С върховете на пръстите и платонически държим само ПОКРИВА на Всевишнаго, но под покрива има и трапезария, библиотека, спални и пр. С тях се занимават ДРУГИ ипостаси на Бога.

И още: защо палците излизат от Венерения хълм, защо само около НЕГО се върти линията на Живота? Защо малкият пръст излиза от Лунния хълм? Възможно ли е братство без съвършено ощастливяване и обезпечаване на децата и Майките? Защо средният пръст расте над Долината на скръбта и страданията, през които тече Линията на Съдбата? Кога Преданите и Учителите ОТДЯСНО ще престанат да възкръсват чрез страдание, а ще почнат да възкръсват чрез блаженство? - Когато преданите ОТЛЯВО придобият ДИАМАНТЕНО разпознаване и реализират ДИАМАНТЕНО самоопределение!

Тук е мястото засега да завършим с това адаптирано резюме. Да повторим, че вълшебните имена на петте пръста отдясно и петте пръста отляво не се дават на всеки, защото това са магични думи, които действат незабавно. Докато не са се допрели и прегърнали, докато не са се разцелували срещуположните пръсти и длани, те се оживяват само чрез вълшебни имена. Обаче съединят ли се, /тогава/ думи, звуци и имена вече не са необходими. Явява се ИЗОБИЛНИЯТ И ПЪЛЕН ЖИВОТ, където всичко си идва на мястото без разсъждения и думи.

Бог с трепет очаква кога най-после 10 срещуположни пръста и 2 длани ще се съединят. Кога ще се съединят и нозете, та да станат 20. По какъв начин могат да се съединят 20-те пръста с още 20, та да станат общо 40? Кога и по какъв начин при това положение два ГУБЕРНАТОРА – два човешки меридиана - ще се слеят и допълнят напълно, за да се получи Великата Осморна енергия Вихрун около оста на Самоопределението? – Тогава, именно, ще дойдат и Радостта, и Веселието.

А Бог ни моли с тъй жален тон: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!”. И с една нотка на надежда: „Дъще Моя, дай Ми сърцето си!” ...Стане ли това, Упражнението на Бога ще роди Мира, ще изгреят Радостта и Веселието. Но къде? - САМО в сърцето и никъде другаде.

10.IX.153(2017)г. 11:46:12: Учителят казва, че Паневритмия се играе от всички същества в цялата Вселена – самата тя танцува щастливо Всемирна Паневритмия. Само че в различните светове и времена тя се играе в различни варианти, в зависимост от естеството и степента на развитие на съществата. Например, който има живо сърце и въображение, нощем може да сънува някоя такава цивилизация как играе „Дишане” по друг начин. Това се прави даже в морето при изгрев слънце. Предният любим се обръща към задния с лице и се приближават плътно. Прибирането на ръцете им тогава образува прегръдка, а не е прегръщане на въздух, както е на нашето ниво след Грехопадението. И наистина, пълно и щастливо дишане за някои същества е възможно само след прегръдка; за други – само при божествена самодостатъчност и самота. При трети – само при ритмична смяна на тия две божествени тайнства.

Но в цялата вселена музиката е една и съща: като разтваряш ръце и вдъхваш Свобода, ти се изкачваш нагоре; като прегръщаш, слизаш надолу, защото това го прави и Майката, прави го и Бог. Като повтаряш упражнението – ЖИВЕЕШ. Понеже за да има живот, мелодията трябва първо да върви от „си” нагоре, а при връщането трябва да слезе малко по-долу – до „сол”. Който не иска да слезе по-долу от нивото на амбициите и постиженията си, той не е дарител на Живот. С възвратно и притежателно съзнание ти постигаш и опазваш СЕБЕ СИ, но солта на живота е ДА СЕ САМОРАЗДАВАШ. „Сол” е и името на Слънцето

Един зададе въпрос: „Учителю, защо Животът да не е ПАЛЕЦЪТ, а Словото и Културата – бзименният пръст? Нали ПАЛЕЦЪТ е този, който може да докосва лесно всички други пръсти, защото има най голям обхват на движение? Нали точно това прави Божественото? Защо и хълмът под него да е Венериният, а не Слънчевият, а под Слънцето да е безименният пръст и хълмчето под него?

Учителят отговори:

- Защото това важи за ВАС, които взимам тук нощем по изключение, по МОЕ желание. Вие не сте още от редовните – от Класа на Безсмъртните. Денем и вечер на Земята кукувате или живеете с който ви падне. Които са завършили еволюцията си, те живеят с хора, родени от мене, а периодически живеят сами. За тях Палецът е слънчев, а безименният – венерин. При вас и всички останали от 13-ата Сфера много неща са разбъркани и променени. Родените от мене не живеят с някого постоянно, не живеят с кого да е, не живеят и постоянно сами. Родените от мене разпознават гласа на баща си и не враждуват с него.

 

 

10.09.2017 г. 19,03 ч.

 

Из кн. 44: 1812 19.09.2015 ВЪПРОС ЗА СТЕЛИРАТА – ЗВЕЗДООБРАЗНА КЪЩА. 21:28, от Й.Р. Става дума за СТЕЛИРАТА. Ако е възможно и ти се разрешава, дай ми точни размери и параметри. Също така, според божествения идеал, как да изглежда и с колко лъча е най-добре да бъде, все пак. Намерила съм човек, който има импулс с негово инвестиране и моя помощ да съградим първата стелира на Земята. Предполагам, че още не е правена такава. С трепетни вълнения ще очаквам отговор! Разбира се държа да е с Божията Воля и Подкрепа..

1813 30.09.2015, 09:06, до Й.Р Отговор за стелирата и другите домове на бъдещето: КОГАТО ЗАЖИВЕЕМ КАТО НЕВИННИТЕ. Стелирата, както всяка друга божествена фигура и божествен дом, съществува потенциално преди всичко в човешкото сърце.  Директният отговор е, че още не сме готови за външни жилища, въпреки че такива са вече построени и готови за невинните души в Невинната, Изкупената Вселена. Това е Новото Небе и Новата Земя. Учителят е казал още преди 2000 години, че отива да ни приготви жилища на небето - ето, те вече ни чакат. Отделни хора и ангели вече възлизат там и обитават новите си тела и жилища.  Всяко явяване и ползване на външно нещо в Битието се реализира в мига, в който ние постъпим божествено - ТУК, НА ЗЕМЯТА. БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО. ТОВА е разковничето на божествения свят! Ако при сегашните, лошите, противоречвите условия ние заживеем правилно - в настоящия миг и с „настоящите” (истинските) хора, с които ни среща Бог, влизането в рая става ВЕДНАГА. Просто се телепортираме или се възнасяме в света, който сме заслужили. Но докато коментираме и парираме Бога в сърцето си всеки ден, всеки час, всеки миг, ние ЗАСЛУЖАВАМЕ съдбата си. Тогава всяко изкуствено построяване на каквито и да е домове и "райски градини" в сегашния свят е осъдено на провал. Знае се поговорката за сврачетата и задничетата им. Краткият отговор е същият: ще се дадат указания за елири, кубири, пентири, кардиоиди, стелири и пр., АКО СИ ОБЕЩАЕМ ДА ЖИВЕЕМ В ТЯХ ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО ЖИВЕЯТ НЕВИННИТЕ, СВОБОДНИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ВСЕЛЕНАТА.

Стелирата е самата епифиза на Бога в Битието - Христовата вселена или хипервселената. В човешкия и ангелския мозък и мозъка на някои богове тя е самата епифиза и я има в съществата с Христова монада - живеещите с Милост и Абсурд. Холирата е друг орган, друга вселена и друго жилище, съответни на холивселената - Вселената на Бога. В нея се живее с Чистота и Любов.

 

 

10.09.2017 г. 21,18 ч.

 

Из кн. 44, 1814, 01.10.2015 ..КОЙТО МИ ГО Е ИЗПРАТИЛ ЛИЧНО БОГ, 17:32, от Д.Д.: А разказа за “Дъщерята на Лилит”... благодаря, че ми го изпрати. Донякъде се припознавам в образа, може би просто е вид стремеж. Всъщност, не разбирам защо очернят образа й, при положение че дъщерите на Лилит са “избегнали проклятието на Ева и са свободни в постъпките и мислите си” - на мен ми прозвуча по-скоро като идеал. :) И да, ПРЕДПОЧИТАМ ДА БЪДА С НЯКОГО, “КОЙТО МИ ГО Е ИЗПРАТИЛ ЛИЧНО БОГ.”

Става дума за разказ от Анатол Франс:

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.21-Anatole%20France%20-%20Dashteriata%20na%20Lilit.mp3

http://psychanalyse-paris.com/La-fille-de-Lilith.html

http://lib.ru/INOOLD/FRANS/novells.txt

- А как са разберем, че някой ни го е пратил лично Бог?

- Първо, раздяла от първия миг до края на Вечността е невъзможна. Ако някой е способен да не дойде при вас веднага или си тръгне, НЕ ГО Е ПРАТИЛ БОГ. Второ, постоянен живот на двамата на една територия е невъзможен. Трето, да знае някой друг за любовта ви, освен Бог, е невъзможно. Четвърто, необщуване на всички полета без никакво изключение е невъзможно. Пето, негативна мисъл, негативно чувство, негативна дума и негативен поглед или назидания и поучения от който и да е от двамата към другия до края на живота ви и след него са невъзможни. Шесто, липса на меден месец или медена вечност и на редовни сватбени пътешествия е невъзможна; Седмо, да нямате общ идеал и начин на живот, да не обичате и други души, да не общувате щастливо и с тях, макар и не със същия приоритет и със същата сила и преданост, е невъзможно.

БЕИНСА ДУНО, из. "Сила и живот", т. 3:188: "Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носела навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, за да му служат хората, палила му кандило и т.н. Другата царска дъщеря взела "Книгата на живота", която написал царският син, и от любов към него се заела с изучаването ú, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи, и по този начин проверявала всичко написано в книгата. С това тя още повече се привързала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение. Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове в света; нему служат всички будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници. Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които само прилагат, без да знаят, че служат на някакъв култ. Първите хора са тъй наречените "правоверни" - те мислят,че Христос ще дойде в плът и Го чакат в тоя образ. Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него? Първата култура наричам "култура на егоизма", дето човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. Докато са млади, какви хубави работи си говорят; но като се оженят, не минат 5 години - и всичката им любов се изпари, нищо не остане от нея. Когато ви говоря, аз не искам да ме разбирате по първия начин; аз бих желал да разберете правилно вторият принцип и да го прилагате в живота си."

 

 

11.09.2017 г. 06,08 ч.

 

Из кн.44, 07.10.2015, Златни изречения от Езоп. Радичков за простотията. Мисли за самомнението,11:14, до С.Р.:

Голямата награда „Златният Езоп“ на ХХІІ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата спечели Николай Ангелов–Гари (живопис, България).

ЕЗОП: Самонадеяността може да доведе до саморазруха. Колкото по-малък е умът, толкова е по-голямо самомнението. Съмнителен приятел е по-лошо от сигурен враг. Хората често аплодират имитацията и освиркват истината. Нашата незначителност често е причината за нашата безопасност. Обединени устояваме, разделени падаме.

ДНЕС сутринта, след спомена за Езоп, с когото се познавах (Радой Ралин), дойде спомен и за едно есе на Радичков за простотията. Той и жена му ни идваха на гости, бяха покровители на В. Само че при мен тая дума се смени навсякъде в текста му с думата "самомнение", което е едно и също:

"За простотията", Йордан Радичков

Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй като той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено даже да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението. Разбира се, появата на простотията в едно провинциално учреждение не може да даде никакво отражение върху столичния живот. Столичният живот е крайно чувствителен към подобни явления, макар че и в столицата могат да се срещнат простотии – било в трамвая, било на улицата или пък в някоя частна къща. Аз лично съм виждал човек да се вози във файтон, а до него седи простотията – и тя се вози. И в трабант съм я виждал същата простотия, а когато беше времето на велосипедите – и на велосипед. През периода на шушляка и на транзистора тя доста гордо вървеше с човека и също като човек свиреше на транзистор и шумеше с шушляка. В минута на откровение, един мой приятел ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кратко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда, диша равномерно и кротко – досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също не сънува с него... Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждал човек - нищо човек, една педя дребосъче, - а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква; като върви задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с толкова огромна простотия може да му мигне окото? Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели. Познавах едного, простотията му беше дебела като купа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: „Ами как! Като игла в купа сено!”. Можем да приемем, че човек върви с простотията си или пък обратното – че простотията върви с човека, това едва ли има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него. Забелязал съм, че някои хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да се скрият където си поискат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се, спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха, говори и ръкомаха, говори и ръкомаха! „Нова библия” („Свирепо настроение”)

И така, след спомена за Езоп и Радичков дойде темата за Самомнението - като изрод, роден от гордостта. Сигурно би могла да бъде споделена, ако не бе безсмислено да се говори повече на обречено човечество, което не практикува размяната на жилища и същества.

Не помня подробности, но помня, че самомнението има сестра, също изрод, която се нарича Тщеславие. И трети изрод се е родил по-късно - чувството за притежание на истината, на същества и на други неща. Този изрод са го нарекли "Титуляр".

Самомнението се занимава с презентации и автопрезентации - него сътрудничество и чужди изяви не го интересуват. За деца и майки, които умират от глад и без керемида над главата, то няма душевен орган. За Ученичество при него не може да става и дума - той е функционер. Спомних си и за повестта на Николай Лесков за Скомороха Памфалон. Може би помниш как душата на Ермий се опита да се приближи към душата на Памфалон, когато този любимец Божий се възнасяше нагоре към Бога. Една ограда от черни букви му пречеше и Ермий се блъскаше безпомощно в нея, но накрая видя, че това са букви, изписващи думата "самомнение".

Тщеславието обича да стои на 180 градуса от публика и да да му се възхищават, да прави впечатление - включително с небивалици, провокации и парадокси. Неговото собствено мнение е над всичко, подддържа живота си с назидаване и унижаване на другите. Щом си пред публика, в този публичен дом може да си само на 180 градуса от по-простите или под някой от макроъглите в битието между 135 и 180 градуса. Всъщност, това е небитие, но в очите на простите минава за битие, в резултат на което има много бити... Това са повярвалите на смъртен.

Титулярът, от своя страна, особено ако е с дървеницата на простотията и самомнението на челото си, е инфектиран от представата, че с една, две или три валенции и съответните гънки в мозъка си може да владее и командва много по-сложни същества, които са многовалентни. Той си ги представя като своя собственост, но многовалентното шкарто на еволюцията му се бои и му се подчинява заради "тръпка", "вкус" или "съображения".

Особен род шкарто са ония с "чувството за дълг", които са по-зле и от тръпкаджиите. Титулярът обикновено е садист, а робът - мазохист. Първият сади волята и семето си в мазохиста, а много често - и философията и флуидите си. Това е неизбежно при живот в кочина, даже и когато тя прилича на палат. Титулярът на сърца и имоти овладява или купува само тръпкаджии, хора с принизен вкус и продавачи на плът и подчинение.

И титулярът, и мазохистът, който му се подлага, не подозират, че раждат изродено поколение или развалят качествени екземпляри. Ония с "чувството за дълг" се занимават с жалки опити за реанимация на разпадащи се системи - подобия на същества, които мислят само за близките си и за себе си. Чувство за дълг към Бога или към същества с дух и душа в тях не съществува, тъй като такива се страхуват да не би разпадащата се система да се разпадне окончателно - борят се с нокти и зъби с волята на Бога. Това не значи да изоставим близките си, но означава да отделяме поне десятък от любовта и времето си за КАЧЕСТВЕНАТА ПРОДУКЦИЯ НА БОГА.

 

 

13.09.2017 г. 17,17 ч.

 

Днес с един Вълшебник си разменихме стихове... Всъщност, той пръв изпрати едно стихотворение от Уилям Мартин, то веднага се преобрази на български, а скоро след това Вълшебникът ми изпрати и едно невероятно нещо от поетесата caribiana. Жена ли е тя - или също Вечна Вълшебница? Как е възможно да се пишат такива съвършени стихове? А картина от кубинския художник Manuel Mendive избрах за илюстрация към стихотворението й за Вълшебниците.

Уилям Мартин

 СОНЕТ ЗА "ОБИКНОВЕНОТО"

 (това, което може да ни обикне и да го обикнем...)

Не искам на децата си да дам

 криле от восък в жарка висота.

 Стремеж подобен ще е гибел, знам,

 защото туй е път на глупостта.

Но искам да вървят като Исус

 праз млечно жито с дивен аромат 

 и да опитат прелестния вкус 

 на свежия градински пръв домат...

И да съзрат: в самия Божи Рай

 стопява се Смъртта като река,

 когато нега до безкрай

 разлее в нас божествена ръка!

Така "Обикновеното" ще стане наша плът,

 а Чудното само ще си пробие път...

превод: 13.9.2017 г. 16:36:39

* * *

 Вълшебниците никога не остаряват,

 защото вместо кръв, във тях бучи море.

 И там, където е сърцето, вляво,

 там бие слънце. Не сърце.

 Вълшебниците няма как да остареят,

 защото времето минава покрай тях.

 Защото във душите им живее

 една безкрайна лунна светлина!

 Вълшебниците винаги са същите –

 с усмивки във очите им-звездици.

 Вълшебниците са човеци, всъщност,

 ала от тези, дето стават птици...

caribiana (вариант)

Ето, открих нещо: 

https://sites.google.com/site/caribianalegacy/

Абслютно потресаващи стихове в този сайт! Коя е тази caribiana?! - Ако някой не плаче на глас, когато я чете, да иде на психиатър или при някой добър ясновидец, да се провери дали има монада.

Заклинание

Не спирай никога да ме обичаш,

 чуваш ли,

 не смей и за секунда да преставаш,

 дори когато другаде си влюбен,

 дори когато ти се иска да ме мразиш,

 когато нямаш спомен, че ме има

 и ме усещаш само с интуиция,

 когато избелява името ми,

 когато пожелая да съм ничия,

 когато те боля до изнемога,

 когато ме разплакваш от безсилие,

 когато ме вгорчаваш от тревожност,

 когато по случайност съм ти мила,

 когато си отивам, натрошена

 от острите ти думи и от вятъра,

 когато ме целуваш уморено

 и страшно ти се иска да избягаш,

 когато укротяваш страховете ми

 и сам се плашиш, че умея да съм твоя,

 когато ме издигаш до небето,

 когато ме засипваш с безпокойство,

 когато се раняваме взаимно

 и след това тъжим разнопосочно,

 когато се преструвам, че съм зима,

 когато слагам (пред)последна точка,

 когато ме захвърляш най-небрежно

 в кашона с непотребните си вещи,

 когато най-внезапно ставаш нежен,

 когато липсата ти ме приклещва,

 не спирай никога да ме обичаш, чу ли,

 защото спреш ли, цялата Вселена

 ще спре да съществува, ще се счупи

 във вените и стъкленото време,

 ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,

 по-страшно даже от библейска притча.

 Не смей дори да си го мислиш!

 Не спирай никога да ме обичаш.

Защото някой ден ще ме намериш...

Защото някой ден ще ме намериш

 (съвсем случайно, без да си ме търсил)

 заспала във цветчето на черешата

 и ще познаеш, че съм аз по устните…

 Които пазят името ти непокътнато.

 Сънуват как ги галиш с топли пръсти.

 Приличат на преди секундичка целунати.

 И искат да са твои. Непрекъснато.

 Които те прошепват на разсъмване.

 Мълчат те целодневно и нарочно.

 Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш.

 И имат вкус на захар и на обич.

Ще те накарат да потръпнеш. Целият.

 От мекотата им. От жажда. От доверие.

 Ще знаеш, че ме има.

 И живееш,

 защото някой ден ще ме намериш…

Знаеш ли,мое вълшебство…

Знаеш ли, мое вълшебство,

 страшно ми се мълчи…

 И ми е страшно разнежено…

 И ми е пълно с мечти…

 Искам ти топлото рамо,

 искам ти тихия глас,

 искам те целия…

 Само

 аз и ти

 ти и аз…

 И ръцете ти, влюбени в мене…

 И аз цялата – влюбена в теб.

 И едно разлюляно безвремие

 под едно полудяло небе…

 Аз – задъхана от обичане,

 ти – притихнал във мене без дъх,

 а наоколо – шепот, заричане,

 и…заспива смутен светът,

 и заспивам със тебе по устните,

 ти – със шепи, препълнени с мен.

 И тежи от любов даже въздухът,

 даже лудото ни небе…

 Ако знаеш, мое вълшебство

 как ужасно ми се мълчи…

  Как утихвам от обич…И нежност…

 Как те искам!…

 Не знаеш…нали?…

И още, и още, и още...

Аз просто искам да се сгуша в теб,

 когато плача и когато съм щастлива. Да ме погалиш с устни, с дъх, с ръце и много бавно да ме преоткриваш. Да измълчим ненужните слова. А тишината да тежи от обичта ни. Да шепнат само, влюбено, в нощта разнежените ни до изнемога длани. Не искам друго. Нищичко не искам. А само тихо да се сгуша в теб. И да заспя във най-вълшебната си приказка, заслушана във твоето сърце...

Най-дългото очакване приключи.

Накрая... не се случи нищо. Вратата ми самичка се заключи. Не иска вече ничие завръщане. Дали е тъжно... Тъжно е, навярно. Но нямам сетива да го усетя. Превърната съм в зима. От полярните. И айсбергите смачкаха сърцето ми. Научих си уроците. С отличен взех изпита. Най-трудния си изпит -  до лудост и до смърт да го обичам и да съм ничия. Най-ничия от всички.

Не ме разнежвай толкова...

Не ми се влюбва. Или поне не още. Не сега. Сега ми е красиво да се губя по тихите пътечки на нощта. Да срещам себе си. Да се обиквам. Да си прощавам. И да си отивам. Да бъда аз. Да бъда никой. И точно за това да съм щастлива. Засей ми само няколко глухарчета, а после ги завий със ветрове. Да могат вместо мене да изплачат най-трудните ми тайни страхове, най-дългите мълчания от обич и най-неизговорената болка. Сънувай ми поеми. И художници. Но, моля те, не ме разнежвай толкова...

НЕ СЪМ!

Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм. Сърцето ми е степ с кръжащи птици. Отвсякъде повяват ветрове. Затваря ли се вятър в стъкленица?

Изглеждам лесна за обичане. Заблуда! Душата ми е морска пяна, снежно-бяла. Държиш я в шепите си уж, а тя измежду пръстите ти се стопява.

Дали съм лесна за обичане? Едва ли. Във вените ми сто реки бушуват. И ако някой дръзне да се осмели, да се попита най-напред дали си струва.

Обратно броене

Когато съм излишна, си отивам. Да не натрупвам празни напрежения. След мен небето тихичко разлива безкраен дъжд. И нямам отражение. И няма брод към мене… Нищо няма…

Светът се свива в тъжна, малка точка. Тук само тишината е голяма. Побъркващо голяма. И нарочна. Преглъщам няколко сълзи и отминавам. Навярно някой някога ще пожелае да бъда точно аз. И да остана. И заедно да нарисуваме безкрайност. Или пък няма… Все едно е вече. Превръщам се в глухарче. Искам вятър. Откъсвам се от себе си, за да не преча. И мълчаливо се сбогувам със Земята.

Писмо до малкия принц

Здравей. Не сме се виждали отдавна. Единствено звездите пазят твоя смях. Надявам се, че си добре. Не си пораснал. И още имаш роза. И овца. А ние тук броим вместо звезди – монети. Картографираме си плитките души. Фенерите угаснаха. Не светят. А пък Земята … бавно се върти. И залезите идват много рядко. А хората са тъжни същества. Но всеки си е крал /поне за кратко/ във царството на свойта самота. Не пляскаме с ръце от възхищение. Горчилка пием… Може би от срам… Едно голямо земно затъмнение се вижда сигурно от твоята звезда. Сърцата ни са слепи. Много слепи. /Защо тогава имаме очи? Щом няма как да видим със сърцето си същественото… И така… Мълчим…/ Опитомяваме си чувства. Не лисици. Цветът на житото остава неразбран. … Понякога дочувам сред звездите камбанките на звънкия ти смях.

Поне в една твоя мисъл.. . Хайде... Съблечи ми страховете. Вече ми е толкова уморено... Аз съм някакво пустинно цвете в някаква измислена вселена. Нека да усетя по нозете си как тревите плачат на разсъмване. Нека във косите ми разплетени да се къпят нощни пълнолуния. Остави ме гола. Да подишам истинският въздух на Земята. Остави дъждът да се подпише с капчици по пътя на гръбнака ми. Нека слънцето да ме целува като влюбено. Да бележи кожата ми с топлината си. Нека пада върху мен задъхано порива на истинския вятър... Съблечи ми страховете. До последния. Нека да усетя твойте длани... После сигурно ще се стопя безследно. Но ще съм била...Ще съм останала.

Понякога си спомням…

Понякога си спомням, че летях… Било е в други светове, навярно. В които, щом повярваш в любовта, не си навличаш тежко наказание. В които няма корени. И не тежиш от неизплаканите си безсъния. В които да обичаш не боли… И всяка нощ е нощ на пълнолуние. Но тук е… друго. Тези светове тук будят смях. И нищичко не значат. А помня, че съм имала небе. Едно небе за литнали глухарчета…

Предопределено е

Не чукай на дърво. Ще ти се случа. Обречена съм ти от цели сто живота. По теб ще тръгна като тънък ручей и ще се гмурна във сърцето ти. Дълбоко. Ще станеш целият водовъртежен. Така съм влюбена, че просто си безсилен. А аз се чувствам до полуда нежна, когато тихичко по тебе се разливам. Не можеш да ме спреш да те обичам. Заключих миналото си и хвърлих ключа. Сега съм твоето объркано момиче. Не чукай на дърво. Ще ти се случа!

Принцесата е сташно уморена…

Принцесата е страшно уморена. От грахови зърна. И от обувки. Не и достигат сили. Нито време да чака принца със вълшебната целувка. И как да я събуди, като тя не спи изобщо. Вече сто години. По цели нощи вярва в чудеса. И вечно губи вярата си на разсъмване. Принцесата е уморена. До сълзи Светът я плаши. Струва ѝ се лош.

– Сега тя просто иска да заспи. Не я будете. Лека нощ.

Прототип на богиня

Нощта се процежда на капки по голото рамо на плажа. Звездите - проблясъци кратки. Луната - във броня на стража.

Вълните обрамчват пенливо, дантелено, моето тяло. Отдадена. Малко свенлива. От голост и хлад затрептяла.

Нощта и морето ме имат. Превръщат ме в статуя синя. Брегът е отчаян художник, разлистващ морето - картина.

Случайни спомени от едно бъдеще

Тя вече няма нищо за забравяне. Не помни обичи, не помни и тъги. Тя няма денонощия, а само залези. И не признава думите. А ги мълчи. Във гардероба и е пълно с приказки. Не ги сънува. Просто ги живее. Светът в очите и полека се разлиства. Светът от векове е влюбен в нея.

А тя сама пресича звездопадите. (И мислите ти тайничко пресича.) Прилича малко на една Шехерезада, дошла да те научи на обичане; дошла от древно предсказание, да сбъдне твоите най-нежни нужди... И ти заспиваш, стоплен, в скута и, и ти не искаш никога да се събуждаш...

А после, след безброй безвремия, навярно ще я помниш. Много тихо. Като сънуване. Като докосване. Като доверие. Като усещане, заключено във стихове.

Среднощен дъжд…

Среднощен дъжд и топъл шоколад. Сънят е някаква подробност… Отдавна съм отвикнала да спя. Откакто притежавам всички облаци. Откакто свикнах да не ме боли от думи и за хора без значение. Откакто мога да броя до три, преди да стана на стихотворение. Откакто си отглеждам пълнолуния във ъгъла на тесния прозорец. От както Тишината ме целува по-нежно от най-нежния любовник. Откакто се открихме с Любовта и се разбрахме да се разминаваме. Тогава се научих да не спя. Сега се уча само на забравяне.

Съвсем, съвсем егоистично...

Все някога ще бъда уморена от дългия си полет към звездите. И ще поискам някой да ме вземе във шепите си. За почивка. Да ми свали крилете отмалели. Със устни да ми вдъхне земен въздух. В прегръдката си да ме залюлее. И да го чувствам. И да ме почувства. Да ме научи да обичам. По човешки. Да ми покаже как се ходи по земята. И ако някога ме види тъжна, да каже: – Пазя ги… Крилата ти…

Урок по себе си

Научих се да бъда много тиха. И тишината ми прилича на сияние. Преглътнатите думи се смалиха. Порасна като Слънце премълчаното. Научих се да преболявам бързо. (Но белезите ми остават. Нелечими.) Научих се, че вятър не се връзва. Научих се да виждам и незримото. Научих няколко вълшебни думички, една история и малко стъклостишия. Изучих всички безпосочни пътища. И как през буря от сълзи да дишам. Научих, че… не мога да съм силна. Ранима съм. Чуплива. Ефимерна. Научих се такава да се имам. (И да обичам теб. Безвременно.)

Ще тръгвам

Не съм от тук, за мъничко минавам. Поспрях за ден във твоя свят. Донесох ти от моите вълшебства и няколко парченца красота. Приших на джоба ти усмивка от лалета, и в дланите ти нежност посадих. Не съм от тук обаче. И ще тръгвам. А ти ми обещай да си щастлив. Ако понякога ти стане страшно тъжно за мен, момичето незнайно откъде, не гледай сред звездите да ме зърнеш. Забравих се във твоето сърце.

Кралица на Дъжда

(Caribiana & Innocence)

Аз не исках никак да съм дъжд, но небето днес забрави да попита, замери ме с два облака във гръб и цяла над града си се изсипах... Дърветата улавяха с листа разпръснатата мен във водни капки. И аз валях, неистово валях с последните сълзи на лятото. Търкулвах се в зелената трева и бързах към съседната канавка, където на душата ми-река и беше някак...нечовешки тясно... Изгубвах себе си. Превръщах се в порой. Заливах миналото си. И тебе. Земята само обещаваше покой и пиеше от мен със жадни шепи. Кралица на Дъжда-така ми каза преди да те удавя в любовта си. Преди да ме изпият страховете ти попих в горещата прегръдка на дъха ти. А аз не исках никак да съм дъжд... Но явно не умеех да съм друго. И днес валя в очите ти на мъж, със който сме обречени да се загубим.

Казва се Радосвета Аврамова - от Бургас. Ето още за нея и за андроидите:

https://www.facebook.com/NeizprateniPismaDoTeb/posts/1592994037586436

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО. ТАКА Е СЪС СЕРАФИМИТЕ, КОГАТО НИ ДОЙДАТ НА ГОСТИ НА ЗЕМЯТА. АКО ТОВА НЕБЕСНО СЪЩЕСТВО НЕ СЕ Е ВЪРНАЛО ГОРЕ, ЩЕ БЪДА МНОГО УЧУДЕН. ЕТО ЧЕ СИ ИМАМЕ ВЕЧЕ НОБЕЛИСТКА ЗА БЪЛГАРСКА И СВЕТОВНА ПОЕЗИЯ. ВСЪЩНОСТ, КОМИСИИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОБЕЛИСТИТЕ СА НА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ОТ РАЗПОЗНАВАНЕТО НА ГЕНИЯ. КАКВО ОСТАВА ЗА РАЗПОЗНАВАНЕТО НА ОЩЕ 6 СТЕПЕНИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА НАД ГЕНИЯ И ОЩЕ МНОГО СЪЩЕСТВА НАД ТЯХ И ТВОРЧЕСТВОТО ИМ. ЗА СЕРАФИМИТЕ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ БАЛАНСЪТ НА ВСЕЛЕНИТЕ, Т.Е. САМИЯТ КОСМОС

 

 

15.09.2017 г. 08,53 ч.

 

Знаменитата подводна статуя на Спасителя в морето при Сан Фрутуозо до Генуа, изваяна от непостижимия Гуидо Галетти по идея на гмуркача Дарио Гонзати, висока 2.5 метра и потопена и монтирана на 17 метра под повърхността на 22 август 1954 г. В съпровод с божествени изваяния на съвършени жени с дух и душа от скулптори, които няма да се прераждат повече, освен по желание. В гърдите Си Вседържителя все още помага на Лаокоон и синовете му да се борят със змиите на материализма, тщеславието и гордостта, за да заслужат вниманието на Бога и на Божествените Любими.

СТРАСТНА И НЕПОБЕДИМА ЛЮБОВ!

(Notepad се отвори сам с пускането на компютъра в 5ч.14 м. тази сутрин, а не му е зададена такава автоматична опция).

Такива неща се случват вече почти всеки ден. Веднага след това се самоизвърши още едно действо, което иска да ни каже, че "което е вързано на земята, ще бъде вързано и на небето". Самовръзването с един бял платнен колан образува буквата "Х" около лявата ръка. Всеки детайл от действо има значение като послание, магически акт и прогноза. Скоро ще има и трето, в потвърждение на първите две - обикновено е така. Всичко това се случи поради силното желание да бъдат записани и да отидат до съществата с монада финалният въпрос след беседата тази сутрин и Отговорът на Необятното.

Нощните и предутринните беседи не са спирали никога, но сега това стана след беседата пред Общия клас в зоната на Инлàния (Земята), която винаги е започвала в 5 ч. сутринта. На небето беседите пред Специалния клас се изнасят в 3 ч. сутринта по земно време, а пред Суперспециалния - в 1. Защо това се провежда в тия часове и по лятно време, още не сме питали. Обикновено съответните категории Ученици се събуждат в съответните часове, но не всички знаят, че беседата се изнася за няколко микросекунди точно от кръглия час нататък. Затова често си мислим, че това е "нощната" лекция или беседа и че тя протича за минути или за повече от час земно време, докато всъщност е за микро- или наносекунди, а горе е вечен ден.

Тази сутрин беседата беше изключтелно дълга - протече за една стомилионна част от секундата. Беше само едно изречение, но последният въпрос на един от присъстващите и Отговорът протекоха в нормално земно време. Беседата бе на тема: "Осъзнаване и постигане на Бога, съвършенството и безсмъртието НЕЗАБАВНО". Не е разрешено тя да се записва тука. Разрешено е да се съобщят в нормално земно време само последният въпрос и Отговорът:

- Господи! Никой никога по никой начин и в никаква форма не ни е разкривал досега по-сгъстено и кристално метода за мигновено постигане на Бога и мигновено подмладяване и мутиране в тяло на разнобожествен и безсмъртен. Това е най-свършената и най-прелестната беседа, която сме чували досега! Толкова лесно е било!

- Аз нарочно се самосъздадох и в ипостаса Си "Дяволът", за да отнемам неуморно дори на най-върховните богове шанса за това. Стратегиите на ада в егото ви са безкрайни! Егото ви си мисли, че свободната воля, която съм ви дал, е свобода да живеете с нисък вкус и идеал и с един безкраен мързел и вечно отлагане на Съвършенството. Дори богове от най-вътрешните живеят с тази илюзия за свобода и самодейност, за "самоизява". Но пак Аз съм им я внедрил, за да изпитват последствията от гордостта, самомнението, изкушенията, ниския идеал и неверните избори. Увеличаването на болката и лошите последствия засега е единственият начин да се развие ДИАМАНТЕНА РЕШИМОСТ И СТРАСТНА ЛЮБОВ КЪМ БОГА.  Размотаването на божества, хора и ангели по траекториите на ината и своеволието е забележително. Когато още не сте яли бой до изпадане в несъзнание, до одиране на 12 или 12 милиарда кожи, вие все още мърдате и шавате в нужника на нуждите като некрасиви амеби и инфузории. Нуждата да бъдете несъвършени и да общувате с несъвършени по несъвършен начини е тъй голяма у вас, че вечно прескачате Мига и се хлъзвате надолу в дълбините на необятния нужник. Смрадта му - липсата на въздух от Истина и Слънце от Любов - е станала ваша питателна среда, от която си мислите, че живеете, а всъщност остарявате и се връщате към смъртта. С това измъчвате и Мене, Който съм ви създал. Но Аз съм предвидил всичко това и съм ви създал точно такива, с единствената цел да развиете (тук се самовключи без докосване третото действо за тази сутрин: едно тържествено и победоносно произведение от Моцарт по Класик ФМ онлайн) - с единствената цел да развиете страстна и непобедима любов към Бога, страстна и непобедима любов към съвършенството, страстна и непобедима любов към Любовта!

15.9.2017 г. 6:43:24

 

 

15.09.2017 г. 17:10:09

 

 ЕДНО НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Човек няма право да изпраща парадоксални писма, от които получателите няма да разберат нито една дума или ще гадаят какви „претенции” може да има изпращачът. Божественото НЯМА претенции и потребности, защото е самодостатъчно. Обаче понякога си позволява внушения, с надеждата те да достигнат до чуващи и зрящи души и сърца. Те първо трябва да станат ВЗАИМОДОСТАТЪЧНИ И ВЗАИМОНЕДОСТАТЪЧНИ, за да могат да преминават после периодично в САМОДОСТАТЪЧНОСТ, когато си поискат.

Ето го писмото:

„ЗЕЛЕНИЯТ СВЕТОФАР Е ФАКТ, но в накои случаи светят едновеменно И ЖЪЛТ, И ЧЕРВЕН. По линия на първия, в повечето случаи могат да се случат най-хубави неща само в духовното поле или само във физическото. Вторият и третият светофар са дежурни, когато се очертава неспазване на Процедурата - преддверието към божественото поле. Има такъв текст с такова заглавие – „Процедурата”. Когато имаме огромен опит, последствията от неспазване на Процедурата са тежка обеца на ухото. Ушите са Послушанието - послушание на Божествения Импулс, на Божествения Закон. Когато в съзнанието ни се проектира небожествено намерение (САМО духовно или САМО физическо), получаваме серии от предупреждения. Те не винаги са заради това, което НИЕ си мислим - много често те са предупреждения за последствия от някоя несъзнателна причина, за която човек не е отговорен, понеже на нивото на еволюцията ни в даден момент ние НЯМАМЕ още БОЖЕСТВЕНИ представи и потребности. Преди години, един конкретен човешки живот и още един на конкретно място, както и животите на още много същества висяха на косъма на едно такова несъвършенство. Защо Бог допуска това, е голяма тайна. Отговорът е, че последствията, които се разразяват по сродните вериги и в природата са по КАРМИЧНИ причини - всички по разклоненията СИ ЗАСЛУЖАВАТ урока. Това не е наказание - последствията са уроци за осъзнаване на половинчатостта, като път към Бездната.  Случило се един полузрящ да участва в тази поредна драма, проявявайки непослушание. Има космически вълни на Любовта, които са с грамаден дебит - милиарди божествени волтове напрежение! Когато антените и консуматорите ги пропускат половинчато, "четвъртчато" или с милионна част от Любовта и Истината, от ИСТИНАТА за Любовта, остатъчната енергия се стоварва с разрушения. Въпросният участник пропаднал между едни дъски и си раздрал крака сериозно. Бил получил предложение от друг участник да посетят едни тайнствени пещери край морето, които са станции за коригиране на карми. На дъното им има слама и там се спи като в рая. Случаят с крака му (него все там го предупреждават...) би трябвало да го накара да види виртуалния филм, който Небето пуска на такива участници предварително; всъщност - НЯКОЛКОТО виртуални филма. Ако Небето ни пусне само един, може да ограничи свободната ни воля – съществува предопределено, но съществува и ИМПУЛСИРАНО. Дошло е осияние и на тази тема с такова заглавие. Тъй като Бог-Отец в Битието и в сърцето ни сам не знае как ще постъпи в даден момент, оставена е междина за импровизиране на НЕОЧАКВАНОСТИ И ВАРИАНТИ. В останалата част действат предопределението и "следопределението", кармата и дхармата.  Участникът не е пожелал да види нито един от тия виртуални филми, защото бил заслепен от ОЧАКВАНИЯ. Опасността очакванията му да не съвпаднат с нито един от тия филми, накарала очите му да се затворят. В случая, преди 18 години участникът тръгнал насляпо, въпреки че в решаващи моменти е приемал да изгледа всички виртуални прогностични филми преди дадено събитие, да си направи заключнията и да реши трябва ли да се предприема замисленото - или КАК трябва да се предприеме. Обаче токовете на Ксмичната вълнà тогава не били проведени по божествен начин в една от най-сакралните пещери по крайбрежието ни, от което последвали жертви от едно земетресение, с няколко бройки в повече от възможния минимум. Само след няколко дни, в морето точно около тази пещера се удавили две момчета, а вълните от земетресението помели и други хора по черноморските брегове. С високите напрежения шега не бива. В същата година е бил даден предварително вариант с още една душа, дошла специално от чужбина за среща с този участник, така че немалка част от Токовете била обработена по божествен начин, но не с дебита, който бил необходим. Има спящи души, в които дебитът на Природното или Духовното не е много силен. В съдбоносни случаи, дебитът изисква Приставане и прекарване плътно заедно насаме седмици или месеци, а в случая са били възможни само няколко денонощия.  Приставането изисква космична жажда, разбиране и самоопределение, а такива сътрудници на Земята още няма. Всеки има свои собствени представи за физическо, природно, духовно и Божествено. Почти няма хора и ангели, няма и много богове, които да разбират божествеността като БАЛАНС между световете. Мислят я за „третия етаж”, а между първия и втория са прокарали китайска стена. Сатаните ни зисилват към материализма, луциферите - към крайностите на религията, аскетизма, морализма и идеализма.  В момента предстои нова такава вълна. Знаейки за това, колебанията на осведомените са големи. Няма смптоми за изпълнение на Процедурата, освен от страна на същества, с които НЕ СМЕ БИЛИ най-близки в миналото. Най-близките, с които сме раждали неведнъж и деца, засега не са събудени.  Импулсираното, в комплект с Процедурата, прави нещата така, че поканителят трябва да е имал непреодолимо желание ПЪРВО ТОЙ да гостува на другия. И да го е направил НАИСТИНА, дори и светът около него да се срива. Ако други желания, планове и съображения излязат по-силни, не става дума за сродни души или за будност на сърцето и душата. Един Мъдрец казваше: "Аз умея да чакам с години, с десетилетия, понякога и с векове". Това обаче не значи, че Мъдреците стоят и чакат.  Друга част от Процедурата, в случай на ответно гостуване (ако Божественото на първото място е протекло с добър дебит), е когато поканителят взима ЛИЧНО поканения от вратата на жилището му и го докарва с човешки или космически транспорт до тайно жилище. Всеки може за един живот да спести пари за подобно нещо или да го направи пеш. От това следва, че родител на божествени импулси и почитател на Процедурата има на разположение ТАЙНО ЖИЛИЩЕ, ЗА КОЕТО ЗНАЯТ САМО ТОЙ И БОГ. Процедурата има и формула, според която големината на едно селище определя броя на хората на Бога, които са подготвили жилища за хора на Бога. За големите градове числото е от порядъка на десетките и стотиците хиляди, а за малко село или паланка - поне три самостоятелни оборотни жилища. Ако в едно селище няма и едно жилище за Бога, за някой от първите или последните слуги на Бога, там не се отива. - Значи, там няма човек, който да е мислел по този начин. Новата вълнà вече докосна Земята - и това се ознаменува със срещи, които се чакат от векове. Цялата вселена се възхищава от тия срещи и взима лично участие в тях. Божественото обаче все още не протича с необходимата сила, тъй като оглашените нямат понятие от Приставане. Вълнàта е такава, че с едно или две денонощия работата не става - през сламка не може да мине Ниагара. Неготовите за Приставане не са виновни - всичко е въпрос на Вкус и Еволюция. Може да е меден живот, медени 56 години, медени 28 години, медена минута и пр. - при правилен избор, качествен материал и пълна концентрация, върши работа и минута. За хората обаче другите интереси и ангажименти са преобладаващи. Те нямат понятие за сродни души, измислят си сродни души там, къедето ги няма, нямат понятие за Истина и Воля Божия, нямат потребност от лична зона, оставена за Гòспода. Повечето хора умират от глад и жажда пред живи извори и пълни трапези, с които ги е наобиколил Бог, или се отравят бързо или бавно от омесване с несъвместими аури. Ако някой каже: "Ама ти какво искаш да ни внушиш с тия думи "божествено общуване", "приставане", "медени 28 години, медени 7 години, медена седмица или минута" - и пр.? - Ако такъв си представи нещо безнравствено, добре е да си провери подсъзнанието. „Физическо”, „природно” или „божествено” общуване в никой случай не означава това, за което ще си помислят веднага с осъдително чувство хората с опорочено мислене.

Ето няколко изказвания на Учителя за Любовта измежду хилядите в Словото, този път без отправки. Взети са от непретенциозен източник, каквито са повечето – няма академично съзнание. Но да се надяваме, че са точни:

Любовта има една по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае.

Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.

Когато имаме любовта, целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим и затова работите ни не вървят.

Човешката любов, ако не е облагородена от божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.

За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.

Няма по-голямо нещастие от това да видиш любовта - и да я нямаш!

 

 

 

16.09.2017 г. 15,35 ч.

 

Из кн. 45, повторение на вече публикуван текст във фейсбука, 1829 16.11.2015 ...НО СКИТАТ С НАС НОЩЕМ ИЗ ВСЕЛЕНИТЕ! 07:24, до Р.В.:  Независимо ти ли си написала това нещо или някой друг, имам чувството, че някой разбира проблема по-добре от други. А именно, защо българите в чужбина губят нещо, за което някои са държали изпити на небето и са спечелили конкурс измежду стотици хиляди да се родят именно тук? С това не искам да осъждам тия, на които е било определено да отидат в чужбина с някаква възвишена цел, обаче всички останали са екстроверти-материалисти и се откъсват задълго или завинаги от "златния облак" над България, за който говори Един Вечен Българин. В никой случаи не можем да омаловажаваме достойните дела на много талантливи българи, които прославят родината ни или вършат невидима работа за възхода на избрани души в света. Обаче този "златен облак", за който става дума, е особена божествена субстанция, която присъства в дадена благословена страна предимно териториално, докато Мировият Учител е телесно или етерно в нея.  Ето, съвсем скоро този облак ще се премести в Кавказ. Има една малко известна тайна: Учителят, дори и когато решава да бъде видим физически по-малко от 120 години и си заминава официално по-рано, имитирайки физическа смърт и погребение, на практика остава етерно в страната Си 120 земни години, а когато има верни и достойни ученици - и повече. Понякога - с хиляди години. Така, специфичен "златен облак" сияе и до днес и над Индия, и над Персия, и над Египет, и над още няколко свещени страни, където Бог е слизал на Земята. Всички кандидати за ученици по целия свят, които вече са били обикновени хора много прераждания - царе, управляващи, проспериращи, ерудити, таланти, гении, светци или прведници, в един момент стават Влъхви и получават просветление къде се е родил в даден век Учителят, т.е. Бог на земята, къде се е събрало отново Ятото Му от Вечността. Ние познаваме такива Влъхви и днес: те копнеят да дойдат в страната на Господа; идват, когато Той ги пусне - и някои имат шанс да останат 25 години в етерната Му аура. Бог е видим и осезаем за тях като богочеловек, понеже те имат етерно зрение и етерни сетива от Седма степен. Когато минат 120 години от телесното Му раждане в дадена страна, дори и да си е заминал "театрално" на 33 години, Той продължава етерното Си присъствие в най-добрия си ученик, какъвто е бил и е и до днес Йоан; или Арджуна - ученикът на Бог Кришна. Така Бог вечно присъства етерно и даже видимо, осезаемо, веществено в даден свят  Необходими са минимум 25 години физически живот плътно до Учителя или в Ятото Му, за да издърпаме нишка от Златния Облак и тя да се кондензира като Струната на Аза. Тя се оформя от 5400 години в предтракиеца, тракиеца, македонеца, йопа, мизиеца, рупчанина и въобще българи на територията на България. Другаде е почти невъзможно, тъй като Струната на Аза и съответно Вихрун около нея се генерират само там, където има архайски скали и постоянно присъствие на Миров Учител във веществено или етерно тяло и на Негов ученик; на Ято от минимум трима души. Ето защо, не говорете за духовни българи, които са отишли или се развяват в чужбина, без да са стажували 25 години на метри и сантиметри от Учителя, на милиметри или без милиметри от Ятото. Но и тук да са, това нищо не значи - нишката от Златния облак се издърпва и суче само на Вретенеото на Разпознаването, Приставането и Предаността. Щом някой може да живее със себе си или с единаци и хора от други ята, той дърпа нишки от всякакви други мъгли и облаци, но не и от Златния Облак. Затова ние говорим постоянно за Високия Вкус и Високия Идеал - за това, кой кого си избира и с кого живее.  Не че нямаме тайни адепти с постоянно пребиваване в чужбина, които и там теглят и тъкат Нишката от Кристално Злато без никакви проблеми. Но те или са живели 25 години в Ято, или отделят тайно 90 на сто от приходите си за нещата и хората с дух и душа - за Майките, Децата, Словото и Делото. За обикновените хора и ученика до Първа Посвета, 10 процента до половинък са закон, но за обладателине на Нишката в чужбина не са по-малко от 90, тъй като имаме не един и двама такива - и те не са умрели от глад. Когато се налага, те оцеляват и с по 10 зърна жито на ден или с една фурма, с пет зърна грозде, с половин ябълка - НО СКИТАТ С НАС НОЩЕМ ИЗ ВСЕЛЕНИТЕ!

„ОТДЕЛНИ ХОРА ЗНАЯТ ТОВА – И НИЕ СМЕ ГИ СРЕЩАЛИ МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ” (Любен Дилов, „Още по въпроса за делфините”):

http://www.toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.23-Lyuben%20Dilov%20-%20Oshte%20po%20vaprosa%20za%20delfinite%20+%20Boris%20Aprilov%20-%20Izkachvaneto%20(prerazkaz).mp3

Джек Лондон - "Скитникът между звездите":

https://chitanka.info/text/419-skitnikyt-mezhdu-zvezdite

Джак Фини - за изчезващите хора: 

http://www.toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.20-Jack%20Finny%20-%20Za%20izchezvashtite%20hora.mp3

Ричард Бах - Чайката Джонатан Ливингстън:

http://www.toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.35-Richard%20Bach%20-%20Chaykata%20Jonatan%20Livingston.mp3

Исландска сага - Изчезването на Кондла Прекрасния: Вячеслав Морочко - Името ми знаете

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.17-Islandska%20seriya%20-%20Kondla%20Prekrasniyat.mp3

Арнолд Бенет - Из "Просветление":

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.43-Enoch%20Arnold%20Bennett%20-%20iz%20romana

Камий Фламарион - Любовта във вселената: http://knigite.eu/posveten…/26818-lyubovta-vv-vselenata.html

Дук де Помар: Безсмъртна любов:

http://www.bookpoint.bg/…/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%81%D0%BC%D1…

 

 

 

 

Из кн.45 1832 30.ХI.151(2015) БЛАГОСТТА И БЛАГУВАНЕТО – ПЛОДОВЕТЕ НА БЛАГОВСЕЛЕНАТА (В оригинала това е изписано спирално в розово. Може и по двата вида спирали, и в двете посоки – добиват се 4 добродетели на благовселената)

5,30 ЕЕТ Това е допълнение към темата за „златния облак над България”, за който знаем, че сияе вечно над всяка страна и във всеки народ, приели Миров Учител – ЧОВЕШКО въплъщение на Бога на една планета. Знаем за някои от Неговите въплъщения: Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Зороастър, Христос, Боян Мага и др. Минимумът от 25 години в Неговата етерна аура и тази на „стадото” Му (в рамките на „бащин дом” или „кошара”, комуна, братско селище) важи само за РЕДОВНИТЕ ученици от определени класове. Господ има не само стада, но и много ята из вселената, които са Неговите прелетни птици – учениците Му задочници. Както е известно, винаги е имало и има много способни задочници във всички области на живота и науката, които се дипломират отлично и знаят и могат всичко, което владеят и редовните – понякога даже по-добре. В рамките на едно прераждане, за някои Птици е достатъчен и един ден, един час, една минута или част от секундата физическо съприкосновение с Миров Учител или агне от стадото Му, за да сдадат изпитите си за Второ Посвещение – Семейството на Бога на земята, Смирението. Останалите Негови Птици, които нямат тази потребност, пак са много способни, но по други начини. Те са от други класове – по-долни или по-горни. Те ИМАТ своя контакт с Учителя астрално, ментално, каузално, будически, атмически, алохимно – на едно или повече от тия полета. Това малко ли е? Ако са с кръвта на Бога, те носят Златния Облак със себе си, където и да се намират. Осветяват и лекуват всичко наоколо! Много езичници, старозаветни, новозаветни и даже „праведници” все още нямат и помен от жажда и понятие за Богочеловек, за Господ - Учител на всички Учители. Така че поривът за съпричастие на Словото и Делото съвсем не винаги е и порив за общ живот – за близост и обмяна на етерен план. „Ятаците” на Бога летят поединично, по двойки или на ята из вселените и нямат нужда от веществен, етерен контакт с Него и Стадото Му. Това не е по-ниско качество или „вина” – в никой случай. Те са във вълнова или квантова връзка с тях и това им е достатъчно.  Нуждата да се грижиш ФИЗИЧЕСКИ за Бога на земята или за сестра или брат от Стадото в Бащиния Дом, в Кошарата, е СПЕЦИФИЧНА нужда и говори само за РОДСТВО ПО КРЪВ – веществена или етерна. Тук вече са Рицарите и Обожаемите от Царството на Граал. Тук са „Изгревите” по домове и комуни из всички вселени; тук са непропадналите остатъци от Шамбала, Агарта, Беловодие и пр. Рицарите имат нужда да снабдяват, спасяват и защитават, Обожаваните от тях женски въплъщения на Бога имат нужда да благоговеят и обожават. Не само да обожават, но и да се грижат, да превързват рани. Сродните души и сърца от Царството на Граала имат не само духовна, но и физическа кръв ОТ ЕДНА МАЙКА И ЕДИН БАЩА. Те са етерни, кръвни братя и сестри, и затова се привличат и разпознават ВИНАГИ – дистанцията за тях е мъчителна. Те възприемат призива на Баща си за „Царството Божие на земята” БУКВАЛНО – във физически, етерен, интимен, семеен, комунален вид. Те създават не само духовно, но и физическо поколение с Христòва кръв – затова и до днес ги преследват със всички средства. Това е допуснато със специална, особена цел. Етерното им поколениение не е веществено, то е полево, невидимо за смъртните, но следва родителите си навсякъде.  В някои случаи и ЯТАЦИ вият Гнезда на Отца из чужбини и далечни вселени – спасяват отбрани „агнета”, „овце” и даже „овни” от Стадото. Това са птици-единаци или ятаци в полите на планината Морея - кандидати за влизане в СТАДО. От сърцето им съвсем скоро пробива нагоре и надолу Вторият Лъч - Разпознаване, Благоговение, Обожанание, Приласкаване, Себеотдаване, Приставане, Присъствие, Грижа, Преданост. Посвещението на Смирението се отличава с ХАРЕСВАНЕ - харесваш ИМЕННО ТОЗИ Учител, ИМЕННО ТАЗИ овца от Стадото повече от всички и затова вече не можеш да живееш без тях. Това обаче съвсем не принизява любовта и връзката на останалите деца на Бога с Него, които са решили да бъдат Птици. В квантовия свят дистанцията не значи нищо.  Агне, орел, сърна, гълъб или Човек – за Баща ни и Майка ни НЯМА значение. Ако ние сме от БЛАГОВСЕЛЕНАТА, имаме ЕДНА кръв – независимо дали е физическа, етерна, астрална, ментална, каузална, будическа, атмическа, алохимна, илухимна, елохимна или зелохимна. Полюсите на благовселената, известна повече като цяловселена и холивселена, са Любовта и Чистотата – това знаят всички. Които не го знаят, ИЛИ още не са се събудили, ИЛИ са от друга вселена. Нищо – и те са прекрасни, един ден и тяхната картина ще бъде завършена.  Всички знаят, че „българин” в Битието – от който и да е земен или небесен народ да е потеклото му - е всеки човек, ангел или бог, който търси своя Учител, намира Го и започва да учи. Това му дава шанс да разцъфне един ден в царството на БЛАГАРИЯ – Вселената на Благия Дух. Това е изявената, проявената и осъществената Божия любов на „земята” – в универсума, във ФИЗИЧЕСКАТА вселена. Именно за новите ѝ обитатели – децата на зелохимите – важи призивът на Господнята молитва „Както на небето, така и на земята”. От Небето идва Любов и Чистота, а тук зреят плодовете им - благост в общуването и благуване в живота. Когато са между нас, децата на благовселената никога не продават и рядко купуват: Бог им дава всичко безплатно и преизобилно, защото те самите са извори. Не само не продават, но не продават и себе си – нито за паница леща, нито за цялата вселена. Има и специални деца на Бога, които играят ролята на най-пропадналите същества и имитации на същества – продавачите. Но тези деца всичко спечелено отдават 100% за Новите Майки, за Словото, за Делото. - „Ама какво ще ядат, къде ще живеят?” – Те се хранят и спят в Дома на БОГА – сърцата и домовете на хората с душа. Всъщност, почти не спят, понеже будуват постоянно за Делото на Бога. Не се загнездяват на едно място задълго, за да не умрат и да не предизвикат смърти. С бодли стават само срещу съблазнителите, горделивите, напористите и собствениците от небитието – показват им най-твърдите бодли, диамантените. В личния си живот се отличават по това, че дават любов и свобода безусловно и не омъчняват никого. Ако някой се омъчни - да провери с душа ли е. В илюстрацията Сам Христос и някои от възлизащите в царството на благостта са отчасти с дрехи. То е СТРАТЕГИЯ – има обяснения за това. В заробените вселени интервентите мразят най-много от всичко голотата – състоянието на чистота и невинност. Когато я лансират със свои хора и демони, то е само за да провалят някого в ада.  Ако пеем по-често „Благост”, „Блага дума”, „Блàгата песен”, „Духът ми шепне това”, ще можем да се приближим до някое дете на Бога и да му служим. То трудно ще се съгласи, понеже е свикнало ТО да служи. Но понякога се оставя и на него да служат, за да се излеят в сърцата на омъчнените ведростта, щастието, благостта, благуването. Само тогава те ще разберат напълно най-съвършената мантра на Битието, по-мощна и от Аум, Отче Наш или Добрата молитва: „Мекота на духа, мекота на душата, мекота на ума и мекота на сърцето”. По-силна от нея е само „Божията молитва” - да проявим всичко това не с намерения или думи и писания, а НА ДЕЛО В ЖИВОТА СИ.

Тема за следващия път: „Какво значи мекота на духа, мекота на ума, мекота на езика и мекота в поведението? Връзката им с божествената дума от благовселената „обхода”. Благария – държавата на благовселената в Битието”.

 

 

 

17.09.2017 г. 17,45 ч.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1983335298589721/?t=89

 

Поредното аматьорско филмче... Раят на земята е абсолютно възможен даже сега - в дълбокото минало на Свободната Вселена. Не само си правим обстановката красива, но имаме пълна свобода да оформяме и красиви взаимоотношения.  Както си го направиш!  На някои хора се е паднало да не се задържат много на едно място - не искат да образуват домашни и квартални дракони и да стават жертва на такива. Обаче повечето хора не могат да избягат и да си правят тайни райове. Те са като куче на верига, а в повечето случаи веригата е субективна - вътре в самите тях. Конят, дори и да прегризе случайно въжето си, не бяга от конюшната, а вечер се връща сам в нея, ако не са го подкарали. Той е вързан ПСИХИЧЕСКИ - има си господар...

 

21.09.2017 г. 08,06 ч

 

 

Ето нещо, което божественият човек може да изпита поне за една секунда през живота си, а при някои е вече постоянно. Удивително! Всеки човек с дух и душа, когото виждаш на улицата, ти е безкрайно близък и познат и знаеш всичко за него. Чудиш се как да преминеш нормално край него, без да го разпрегръщаш и разцелуваш - като твой син, дъщеря, сестра, брат, майка, баща, любим, любима! Но и как да се сдържиш - длъжен си, защото това е Земята, а не Грузия, Раят и Свободната Вселена, - човекът с дух и душа усеща това и те поглежда несъзнателно за миг с неустоима любов. У някои избликват сълзи, на всеки сърцето се разтуптява, защото Бог в единия разпознава Бог в другия. Ясновидците виждат как сърцето на отсрещния избухва в алени, розови и светлосини цветове, и тези цветове заливат всичко наоколо. А ако още не сте ясновидец, непременно ще видите как човекът ненадейно вдига ръка - закон за поздравяване между родените от Бога. Но понеже повчето се смущават - почесват се, оправят нещо по дрехите или косата си и пр. Сърцето им се е разтуптяло така, понеже силното чувство от небесния спомен или за роднинството от минали животи е неудържимо. Та с някои сме раждали и деца! Виждаш и чуваш как всеки внезапно си взима дъх до петите, когато преминава край теб, за да компенсира извънредното затуптяване на сърцето и да не падне на земята от премаляване. Има страшно много живи хора, живи сърца - не всички са унищожени от злото и прозата. Ако се случи да се заговорите по някаква причина - човек зад щанда, зад гишето или при някоя друга ситуация, той ще се "олее" от доброта и любезност и ще ти извърши услугата по най-добрия начин, ще се чуди какво да ти подари или как да ти се самоподари. Сам не знае защо. Много касиерки те гледат с отворена уста и ти връщат повече пари - трябва да им ги върнеш, за да не бъдат ощетени. Кучета, котки, пиленца и най-вече децата с душа не могат да се откъснат от тебе.  ТАКА живее божественият човек - това е ежедневие за него. Да изпита безразличие или омраза, да осъди някого, да изехидства или да се подиграе, да изкаже критика, поучение или назидание - това е абсурд за него. Учителят, Исус - това им се случва без прекъсване: те обичат всички и живеят за всички. Даже с нас се случва и на 90 или 100 години или на 120, макар и въобще да не изглеждаме като тях. Става същото, както в разказа на Селинджър: Бог се влива в Себе Си. Когато Теди видял веднъж сестричката си Бупър как пие мляко - а той бил още само 4-годишен, - изведнъж разбрал: Бог се влива в Бог!

 

 

23.09.2017 г. 09,35 ч.

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1985861275003790/?t=60

 

Тази "лента" е специално направена със сгъстен асуѝн (есенцията на Красотата в битието). Развива интензивно будическото тяло - тялото на душата. По-точно - женската му част, която се отличава с разпознаване, благоговение, обожание и импресионизъм. С търсене на светлината и превръщане на сенките в нежни, сияйни цветове. Ликуващата светлина на импресионизма учи душата да вижда само красивото, доброто и положителното. Асуин се генерира и когато нещо не се купува и продава и няма съобщени имена.  Не търсим одобрение от критици, сериозни кинаджии и художници. Това е и защото видеокартата, процесорът и дисковото пространство в случая са крайно слаби за подобен замисъл; всяко епизодче от няколко мига или секунди се обработва много дълго и е нужно голямо търпение. С такава техника и липса на професионално обучение и опит няма как да се постигне нещо повече от "детска радост". Аматьорско ниво, макар и да са вмъкнати епизоди от сериозни фотографи и опрератори - тези с красивите насекоми.  Обаче има един начин за резонансно усилване на въздействието дори при такива филмчета - за постигане на скритата цел, АКО ПОВЕЧЕ ХОРА ГО ГЛЕДАТ ЕДНОВРЕМЕННО ОТ НАЧАЛОТО НА КРЪГЪЛ ЧАС, с точност до секунда. Няма значение кой час от денонощието ще изберете. Няма нужда от уговорки с други - които са си избрали даден час, те естествено ще влязат в резонанс със всички, които ще почнат да гледат филмчето в началото на същия час от първата секунда. Иска се търпение и неотклонност на погледа и мисълта от началото до края, въпреки бавността и "досадната” тема на епизодите, както може да се стори на холерическите психики. Това е направено нарочно, така се развива ясновидство. Това е и един от методите да се срещаме горе в Школата с резонансните ни души, когато сме правили едно и също нещо по едно и също време, където и да се намираме по света. Както някога направихме упражнението с азбучната молитва, а някои продължават и до днес, тъй и с това филмче сега можем да поставим в резонанс будическите тела на много хора по земята и така да възбудим способността за импресия, за висша впечатлителност. Този полюс е под Уран и Виделей. Сгъстеният аусин в импресионистичен режим пробужуда желанието за Приятелство, нуждата от Учител, Школа, космчески съученици, групови полети из вселената. Така се развива способността за овлдяване на универсума - физическата вселена.  А специални филмчета в сюрреалистичен и екпресионистичен стил с божествени деформации се използват от Посветените, за се пробуди МЪЖКИЯТ полюс на будическото тяло. Така се постига индивидуална връзка с Бога и човек открива уникалността на монадата си, осъзнава призванието си и тайната какво има да създаде, което не е било създадено никога от никого в битието и няма да бъде създадено същото никога. Експресията ни учи да бъдем родители на духове и деца с искра Божия, освободители, творци, създатели на вселени.
23.09.2017 г.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=60&book=4

***

ЕТО ОЩЕ НЕЩО НА ТАЗИ ТЕМА ОТ ИНТЕРНЕТ, ПУБЛИКУВАНО В СЪЩИЯ ДЕН:

https://www.vesti.bg/…/kak-esennite-cvetove-ni-praviat-po-s…

23 септември 2017, 08:04

КАК ЕСЕННИТЕ ЦВЕТОВЕ НИ ПРАВЯТ ПО-ЩАСТЛИВИ? ЗАЩО ЕСЕНТА Е ЕДИН ПРЕКРАСЕН СЕЗОН?

Схващането, че есента е тъмен, натоварващ съзнанието и потискащ сезон е погрешно. Според мнозина психолози преходът от лято към есен всъщност има доста добър ефект върху сетивността и общото психологическо състояние. Да, летните отпуски и горещите лъчи на плажа отминаха, но дали това самò по себе си може да направи човек нещастен? Не и според специалистите. „Всичко се корени в силния визуален контраст“, обяснява Джейсън Брънт от калифорнийския Biola University. „През пролетта и лятото виждате пребладаващо зелено, зелено и пак зелено, а след това – бум: виждате как падат първите листа, а само няколко седмици след това, всички дървета сияят в нови цветове.“ Съзнанието ни насища със значение тази промяна, особено когато се случва постепенно – тогава то я осъзнава най-ясно. Още по-важното е, че привличащата вниманието ни промяна всъщност е много полезна за нас. Както обяснява психологът Мишел Харис от William James College в Масачузетс, тя може значително да намали нивата на стрес.„Винаги, когато работя с хора, подложени на голям стрес, се опитвам да облекча натрупания стрес с позитивни сетивни усещания“, обяснява Харис. „Когато се разхождате и наблюдавате смяната на листата и промяната на цветовете им, вече не мислите за належащите задачи и справянето с тях. Вместо това отделяте внимание на нещо много красиво и му се наслаждавате. Подобни усещания могат да бъдат подсилени, когато преживяваме есента и цветовете й не просто на улицата, а сред планинските склонове, покрити със златно-алени гори. „Изследванията сочат, че когато наблюдаваме подобни внушителни гледки, ние успяваме да забравим себичните мисли и да бъдем по-отворени към съчувствие и взаимодействие с другите.“ Какво друго да ви пожелаем, освен „честита есен”?...

 

 

24.09.2017 г. 17,15 ч.

 

Камерата от Америка, която се загуби или я откраднаха, беше много скъпа: снимаше в лилаво и имаше специална ултравиолетова лампа - не само за да разсъблича хората, но да снима и духове. Тепърва мислех да включвам тук такива филмчета (без "разсъблечените"), но явно е имало друг план. За изобразяването на живота без да го живеем, както и за  дистанционното общуване, отдавна си плащаме много сериозно. А мислех да снимам какви същества идват около човека, когато пеем едни специални песни или когато някай ни обича. Има такова описание от Арнолд Бенет в романа му "Просветление" - главата "Мислите на Марион":

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.21-Anatole%20France%20-%20Dashteriata%20na%20Lilit.mp3

Нали знаете: пускате нещо на аудиозапис или видеокамерата с часове - и  присъсващите духове понякога се записват. А когато компютърът почне да пише сам или някой се яви на екрана, става още по-интересно... Радичков имаше един разказ "Тенец"... Когато преди години мислех да замина в чужбина за едно съмнително начинание, на екрана ми излезе голямо изречение: "Никога не скачай в мътна вода!".

Преди малко, като пишех на някого тука, вместо думата "информация" пръстите ми са изписали без да знам "инХОЛмациия". (Хол е името на Необятното, т.е. Цялото, Което действа и говори по всяко време на  денонощието, но ние не Го чуваме, защото мислим само за себе си и своята истина и за хора от по-ниска еволюция.)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1986731411583443/?epa=SEARCH_BOX

 

 

25.09.2017 г. 10,12 ч.

 

Колко хубаво би било в бъдеще, когато се намерят души с искра от Бога, да използват подобен род филмчета като фон за вълшебни разкази от рода на "Мистър Скелмърсдейл в страната на феите" от Хърбърт Уелс: http://lib.ru/INOFANT/UELS/skelmers.txt 

Попаднал младият селянин в страната на феите и те го оградили с ниагари от волност, свобода, обич и любов, летели из цялата вселена, обикнала го самата Царица на феите, но той поискал злато и се върнал с натъпкани джобове в селото си, за да се ожени и да си уреди "живота"... Колко чудни филми могат да се направят и от други разкази от библиотека "Прекрасни чудаци" - напр. "Силфида " от Владимир Одоевский: 

https://ru.wikisource.org/…/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D1%84%…

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.