16.12.2017 г. 09,31 ч.

 

„Призовете Го - и Той ще ви се отзове. НѢМА ПО-ДОСТѪПНО СѪЩЕСТВО ОТЪ НЕГО!” – Почти всички религиозни хора си мислят, че Бог се отзовава само вътрешно, абстрактно. - Бог се отзовава моментално ЧРЕЗ ХОРА, ЧРЕЗ ЖИВИ ХОРА НА ЗЕМЯТА! Те дори постоянно ни канят, понеже Бог е жив и буден. Ние обаче сме в хипноза и вървим по инерция, изпускаме всички случаи, когато Бог ни кани и е готов да реши всичките ни проблеми. Поведението ни е практически атеизъм.

„Като се нахраните днесъ добре, не мислете какво ще ядете на другия день. Не мислете за осигуряване! Чрезъ Мойсея Богъ казваше на евреитѣ да не мислятъ за утрешния день, но да си събиратъ манна само за единъ день, за да не се разваля. Кѫде останаха богатитѣ хора, които се бѣха осигурили за години? — Фалираха. Всички богати фирми изчезнаха. Тѣ заминаха за онзи свѣтъ съ празни черепи и сухи кости безъ мускули. Казватъ за нѣкого: „Уменъ човѣкъ бѣше той...” — Кѫде остана неговата умна глава? Докато е билъ живъ, виждали сте главата му, но следъ смъртьта му нищо не виждате, освенъ празенъ черепъ и сухи кости. Казватъ за нѣкоя жена: „Красива жена бѣше тя!...” — Никаква красота не виждамъ днесъ въ нея. — „Силенъ човѣкъ бѣше...” — Никаква сила не виждамъ въ него. Всичко, което ви е правило впечатление — разумность, красота, сила, - е изчезнало, понеже е временно, преходно, промѣнливо.

Започнѐте новия животъ и вървете напредъ съ Бога! Който се свърже съ Него, ще стане богатъ - физически и духовно. Богъ, за Когото говоря, не е само български, нито еврейски Богъ, но на всички народи, на всички хора по земята. НѢМА ПО-ДОСТѪПНО СѪЩЕСТВО ОТЪ НЕГО! Той носи пълнотата на живота въ Себе Си. Призовете Го - и Той ще ви се отзове." (1918.07.23 зам ДАМ С42:85)

МАННАТА НЕБЕСНА Е ОКОЛО НАС – ИЗОБИЛНО И ВСЕКИ ДЕН! БОГ Е АБСОЛЮТНО ДОСТЪПЕН. ВРАГОВЕТЕ НА БОГА СА НИ ВНУШИЛИ, ЧЕ ТОЙ Е САМО ГОРЕ НА НЕБЕТО, А НЕ В БЕЗБРОЙ БЛАГА И СЪЩЕСТВА ОКОЛО НАС. ТРЯБВА САМО ДА ПОСЕГНЕМ – И ДА ГО ИМАМЕ. ВРАГОВЕТЕ НА БОГА СА НИ ОБЯСНИЛИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ГО ТЪРСИМ САМО В НАШАТА ЧЕРКВА И НАШИЯ ДОМ.

https://en.wikipedia.org/wiki/Manna - Тук може да се види изчерпателна информация за манната, откъдето бихме могли да почерпим сведения за етимологията и естеството й, за да осъзнаем по-точно символа й на всички полета и възможността да го приложим в живота си.

Ето няколко ключа беседите към осъзнаването на манната и възможността за нейното приемане като храна от Бога, която се дава САМО КОГАТО ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО И СИ ВЪЗДЕЙСТВАМЕ КОЛЕКТИВНО. Луциферическите учения неизменно запращат духа на човека към самотата и затворения живот, към високите сфери на духа и безкрая, водят война с колективизма и братския живот във физическия, астралния и умствения свят, наричат астралното тяло и ума „ненужен боклук”. Ето какво казва обаче Оригиналното, Истинното Слово Божие:

„Главната цел на окултната школа е да приготви учениците си така, че като дойде Божието благословение, ДА БЪДАТ ГОТОВИ ДА ГО ПРИЕМАТ. Небето не изпраща благословението частично, но ОБЩО. Докато евреите бяха в Египет, Бог не им даде манна. Обаче като отидоха в пустинята, там им даде манната. Същият закон се отнася и до знанието. Докато човек е сам, той не може да учи. Когато много хора са събрани на едно място, те си въздействат колективно и тогава Бог се изявява общо, чрез техните умове и души. /.../ Който не може да владее физическия свят, той не може да владее и астралния. Който не може да владее астралния, той не може да владее и Божествения свят. Тези три свята са неразривно свързани един с друг.” (30 март 1927, „Съпротивление, напор и стремеж”)

„Старите евреи, като ги изведе Мойсей в пустинята, всеки ден трябваше да ходят да събират манна, само в петък се позволяваше да събират двойна порция, защото в събота, според закона, не трябваше да работят. Някои по еврейски събират повече манна и за другия ден. Казва: „Кой знае, утре я падне, я не!“ Но разбраха, че повече събраната манна се разваляше за другия ден. И пак всеки ден трябваше да ходят за дажба. И там е всичката погрешка. Казват: „Утре как ще живеем?“ В Божествения закон, ако днес живееш добре, и утре ще живееш добре. Ако днес не живееш добре, и утре няма да живееш добре. /.../ Всичко, каквото е необходимо за живота, е дадено, какво искате повече? /.../ Новото учение е една радост, която трябва да изтича из човешкото сърце, която трябва да изтича из човешкия ум. Всеки да каже: „Има за какво да се живее!“ /.../ Направѝ колкото искаш погрешки, но научѝ нещо. Хиляди погрешки може да направиш - заличават се ако се учиш; пък ако нито една погрешка не си направил и не се учиш, не се предпочита. За предпочитане е хиляди погрешки с учение, отколкото светийство без нищо да си направил. Не се бойте от погрешките! Те са позволени. Сега нали ви е страх /.../ как ще ви критикуват другите? Какво важи тяхното мнение за вас? Защо ви интересува тяхното мнение? Защо се плашите?” (18. II. 1938, „Програмата в живота”)

„Да те обича някой, значи да те нахрани с плодовете на Любовта. Тя е класическа храна. В Писанието се казва, че евреите Господ с ангелска храна, с манна ги е хранил. Те не разбраха Любовта, казват: „Не струва тази храна, в Египет имахме много хубава храна - месце пържено, рибички, пък тук тази ангелска храна, манна, нас ни дотегна...” (13.IV.1941, „Трите придобивки”)

 

Пийте от моята вода. Ако тя утоли жаждата ви, добра е. След това мога да ви покажа и самия извор, но с условие, че тази вода няма да я продавате. Ако сте от онези, които мислите да продавате водата с бутилки, кракът ви няма да стъпи на това място! АЗ МОГА ДА ВИ ПОКАЖА И ФУРНАТА, ОТДЕТО ВЗИМАМ ХЛЯБА. НО АКО МИСЛИТЕ ДА ГО ПРОДАВАТЕ, КРАКЪТ ВИ НЯМА ДА СТЪПИ ТАМ! Мислите ли, че мелниците, в които сега мелим житото, са божествени? Ако искате да ядете най-хубав хляб към края на пролетта и началото на лятото, тогава ЖИТОТО Е НАЙ-ХУБАВО, ОЩЕ ДОКАТО НЕ Е НАПЪЛНО УЗРЯЛО. ТОВА Е НАЙ-ХУБАВИЯТ ХЛЯБ. Това е онази манна, онези семенца, които евреите са яли в пустинята. Тя падаше от небето, но най-после им дотегна, и те казваха: „Няма ли малко месце, малко рибица, кисели краставици, кисело зеле и т.н.“. Казвам: дотогава, докато ние спорим кое учение е по-право, ние не сме на прав път. За правото учение няма какво да се спори. Там, дето няма гробища, ТАМ е правото учение! Дето има любов, ТАМ е правото учение! Дето няма любов, няма право учение.” ( 26 септември, 1937, „По образ и подобие”)

 

16.12.2017 г. 12,29 ч.

 

В ЕДНА МЪДРА КНИГА СЕ КАЗВА, че днес Христос ще бъде между нас като Приятел. Които искат да ни бъдат само учители и ни държат на дистанция, не ходят с нас навсякъде като приятели и не си решаваме взаимно проблемите, дали са свързани с Христа? Би казал някой: „Важен е БОГ, а не Христос”. Къде отиват тогава думите на Христа, че е едно с Бога и че общува с нас чрез много същества? Свързвал ли е някой думата „искрено” с искренето на сърцето, с искренето между сърцата с искра Божия?

 

„Приемете Христа въ сърцето си като вашъ Приятель, и въ ума си - като вашъ Учитель. Да ви обхване външно и вѫтрешно, а не само да се облѣчете въ Него като въ дреха. Нѣкои търсятъ Христа по външенъ пѫть - само въ единъ човѣкъ. Така тѣ НѢМА да Го намѣрятъ. Христосъ се открива на онзи, който Го търси ИСКРЕНО. Какъ се открива? — По вѫтрешенъ пѫть - и не само чрезъ единъ човѣкъ, а чрезъ много хора. (1918.07.23 зам ДАМ С42:86) Свързвал ли е някой думата „искрено” с искренето на сърцето, с искренето между сърцата с искра Божия? КАКВО ЗНАЧИ „ПО ВЪТРЕШЕН ПЪТ”? Само по вътрешен ли? – Вътрешният път е решаващ, понеже първо трябва да приемем Христа и родените от Бога вътре В СЪРЦЕТО СИ, СУБЕКТИВНО. Това значи да имаме зрение и вкус КЪМ ТЯХ, да изберем именно тях, да искамме да живеем именно с тях. Но в самото начало на цитираната мисъл се казва: „да ви обхване ВЪНШНО И ВѪТРЕШНО”, а после се пояснява: „не само чрезъ единъ човѣкъ, а чрезъ много хора”.

 

 

16.12.2017 г. 15,32 ч.

 

 

БЕИНСА ДУНО: „Нѣкои искатъ да знаятъ дали близкитѣ имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, мислятъ за тѣхъ. За какво ще мислятъ? - Тѣ не се интересуватъ за материалното ви положение, но какъ живѣете - дали се обичате, дали сте готови да се жертвате единъ за другъ.” ( 1918.07.23 зам ДАМ С42:87)

 

17.12.2017 г. 10,28 ч.

 

ЛЮБИТЕЛИ НА СТРЪВТА "Дръжте въ ума си правилото: който започва добре съ васъ, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вѣрвайте на хора, които започватъ меко, любезно. Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че животътъ изпитва човѣка - и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ." (БЕИНСА ДУНО, 1918.08.04 Доброто вино ДАМ С42:107

 

КОМЕНТАР: Не бива да се мисли, че това е вярно при всички случаи. Предходната мисъл в тази беседа е следната: "На земята човѣкъ започва добре, свършва зле; въ духовния свѣтъ започва зле, свършва добре; а въ божествения свѣтъ започва добре и свършва добре." Значи, любителите на земната стръв кълват на нея и после се озовават в чинията; ценящите духовните критерии знаят, че някой иска да е верен на себе си или има груб характер, но накрая постъпва добре, а благословените от Божественото, ако го разпознаят и приемат, започват и свършват добре. В първия случай обаче приложената илюстрация много често е напълно вярна - изкушението да емигрираме е огромно, но кой помни поговорката "Добре хвърчи, зле каца?" Кой помни трите Н ("Навънка Нищо Няма")? Разбира се, някои хора може да са много по-добре извън родината си и тях това не ги касае, ако стават все по-здрави, млади, добри, прекрасни и щастливи. И оставането на едно място в родната страна също не е гаранция, защото и тука има лош вкус, дребни идеали и едри въдичари.

 

18.12.2017 г. 10,39 ч.

 

ТАЙНАТА СТАИЧКА "Всѣки трѣбва да си има по една тайна стаичка, въ която да влиза поне по единъ часъ на день, за да се изчиства. Въ този часъ, именно, ще бѫдете поканени на „сватба”." (БЕИНСА ДУНО 1918.08.04 дов ДАМ С42:111)

ВСЕКИ ЧОВЕК С ДУХ И ДУША НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА ИМА ТАЙНА СТАИЧКА, абсолютно неизвестна и недостъпна за когото и да е. Там той трябва да се крие от всички в една трета от всеки малък и всеки по-голям период. Абсолютният минимум е един час в денонощието. В противен случай, болестите и състаряването са неизбежни. Не всеки знае, че колкото е по-малка стаичката, толкова по-нависоко и надалече пътува нощем духът ни. В приложената илюстрация стаята е твърде голяма. А двойното легло, даже и в такава стаичка, е геноцид - изобретение на тъмните сили. Има и едно невидимо тяло на човека, което се отразява в стените на стаята и се връща постоянно обратно в нас. Колкото е по-малко помещението, толкова е по-голяма честотата на трептене и това нагнетява сила за бурно подмладяване и космични полети.

 

18.12.2017 г. 13,47 ч.

 

"Ако красотата и бѣлотата сѫ свързани съ доброта и благость, тѣ сѫ на мѣстото си. Обаче, ако тѣ не правятъ човѣка добъръ и мекъ, за предпочитане е той да бѫде грозенъ." (БЕИНСА ДУНО 1918.08.04 дов ДАМ С42:111)

 

 

18.12.2017 г. 16,09 ч.

 

БЕИНСА ДУНО:

Всѣка неестествена доброта е изложена на ферментиране. (1918.08.04 дов ДАМ С42:111)

Ако те е впрегнал по-умен човек от тебе, ще се подчиниш; ако те е впрегнал по-глупав от тебе, имаш право да риташ, докато скъсаш юздата и се освободиш. Кажеш ли, че животът няма смисъл, ще знаеш, че те е впрегнал по-глупав човек от тебе. Не оставяй глупавият да те впряга! Кажеш ли, че животът има смисъл, впрегнал те е по-умен човек от тебе. Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисли и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. (28 октомври 1931, "Предназначението на носа")

Срещнете ли добър, но глупав човек, тази доброта още не е истинска, не е онази доброта, която е присъща на Божественото у човека.(4 юли 1928, "Началото на добродетелта")

Доброта, която се губи, не е истинска. (19 юни 1938, "Последен в света)

Ако се опитате да предизвикате съвременния човек с нещо, ще видите, че неговата доброта е външна, не е обхванала напълно сърцето му. (28 юли 1935, "Положителни качества")

Под „вечен живот“ се разбира живот без никакви ограничавания нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разумност и т.н. Ако рече човек да изнесе една своя добродетел, ще види, че в друго отношение тази добродетел е престъпление. (15 септември 1929 "Обикновени и необикновени процеси")

Еднообразието не носи нито интелигентност, нито доброта. (12 юли 1923, "Ученикът трябва да разбира")

Ние казваме за даден човек, че е добър; в какво обаче се състои неговата доброта? – Понеже с нас се отнасял учтиво... - Това ни най-малко не значи доброта! (7 декември 1914, "Учителите")

От какво се нуждае добрият човек? - Добрият човек има нужда от живот, от знание, от сила и от свобода. Ако добрият е лишен от един от четирите елемента, добротата му не е пълна. (9 декември 1934, "Абсолютната и Относителната релност")

Давай целувка на зряла круша. Глупавият целува гнила круша, и като усети, че е горчива, плюе. (8 август 1932, "Книжници и фарисеи")

А глупавият само чака, събаря, чака, събаря и казва: „Уморих се...“ Той гради и събаря. По какво се отличава набожният? Той чете само една молитва - и свършва работата. А пък глупавият чете много молитви. (31 януари 1943, "Любов без закон")

В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии. Тези хора, които не живеят добре, ТЕ съдят. (31 януари 1943, "Любов без закон")

"А който мрази поучение, безумен е.“ – Само умният има право да поучава; глупавият трябва да мълчи. Следователно, когато глупавият те поучава, затвори ушите си и си върви. Искай доброто мнение на умните хора, а не на глупавите. (8 май 1932, "Обич и знание")

За глупавия има случайности, а за умния няма никакви случайности. (8 май 1932, "Обич и знание")

Който ще ви освободи, трябва да бъде умен. Глупавият не може да ви освободи. Под „освобождаване“ разбирам човек да ви услужи. (8 май 1932, "Обич и знание")

И тъй, доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце и ти ще се запалиш от всички страни. Като започне да ти говори, ти ще се запалиш от горе до долу и ще се превърнеш на пламък. Целият свят ще се освети от този пламък и всички ще те видят. Който разбира закона, казва: „Благословение е да те освети Любовта“. Който не разбира закона, казва: „Отиде човекът, изгоря!...“ - За глупавия Любовта изгаря, а за умния тя осмисля нещата. (8 май 1932, "Обич и знание")

 

 

19.12.2017 г. 15,52 ч.

 

ЖЕНА И МАЙКА ИЗПОЛЗВАЧКИ (на снимката - и един "син"...)1918.08.04 дов ДАМ С42:117 "Жена, която очаква на мѫжа си да я храни и поддържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си съ мисъльта тѣ да я гледатъ на старини, нищо добро не може да внесе въ тѣхъ. Такива синове и дъщери ще вървятъ по стария пѫть. Тѣ ще бъркатъ въ джобоветѣ на родителитѣ си, безъ да мислятъ за тѣхъ." (БЕИНСА ДУНО 1918.08.04 дов ДАМ С42:117)

 

 

19.12.2017 г. 18,54 ч.

 

На илюстрацията е Касян, а под нея пише: "Най-строгият светия, които с възгледите си може да донесе нещастие".

БЕИНСА ДУНО: "Защо светиите се намират в противоречие? - Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат ЕДНО желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. /.../ Светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие, понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение." (15.IV.1934, "Божествен и човешки порядък")

"Зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използват. Като дадете за "Господа" имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият..." (15.IV.1934, "Божествен и човешки порядък")

НЯКЪДЕ БЕ КАЗАНО, ЧЕ АКО ЧОВЕЧЕСТВОТО ЗНАЕШЕ КОИ СА ИСТИНСКИТЕ ВИНОВНИЦИ ЗА ВСИЧКИТЕ МУ НЕЩАСТИЯ И АКО МОЖЕШЕ ДА ГИ НАМЕРИ, ЩЯХА ДА ДОЙДАТ И ДА ГИ ИЗБИЯТ ДО ЕДИН. Другаде се казваше, че най-себичните идеолози и светии стават жертва на чудовищата в ада - техните жертви и поклонници - и после сами се превръщат в чудовища.

Касьянов день:

Другие названия дня: Касьян Немилостливый, злопамятный, недоброжелательный, скупой.

Обряды и поверья: Касьянов день считался одним из самых опасных, демонических дней у восточных славян. Считалось, что всё, что каким-либо образом связано с этим днём, будет неудачным. Если человек в этот день выйдет на улицу, то он рискует заболеть или умереть, если захочет поработать, то работа не будет спориться.

Тех, кто родился в этот день, ожидает трудная судьба: он будет всю жизнь несчастен, рано умрёт или будет страдать тяжёлой болезнью.

Образ святого Касьяна: В русских народных поверьях, образ «Святого» Касьяна, несмотря на всю праведность реального святого, рисуется как отрицательный. В некоторых сёлах он даже не признавался за святого, а само имя его считалось позорным.

В образе святого Касьяна, известном по восточнославянским легендам и сказкам, явно присутствуют демонические черты: смертоносный взгляд («Касьян на что ни взглянет, всё вянет»), косоглазие («Касьян глазом косит»), дурной характер, злобность, связь с дьяволом и демонами, которыми он был украден в детстве (Касьян — сторож ада), а также завистливость, склочность, маленький рост (болг.) и др. Белорусы желали, чтобы Касьян никуда не смотрел.

Русские люди верили, что «Касьян всё косой косит», «Касьян на народ — народу тяжело», «Касьян на траву взглянет — трава вянет, на скот — скот дохнет, на дерево — дерево сохнет» и «Худ приплод на Касьянов год». В Сибири считали, что Касьян любит «заворачивать» головы цыплят, после чего они дохнут или становятся уродами. В свой праздник Касьян развлекается тем, что смотрит на окружающий мир: посмотрит на людей — будет мор, на скот — падёж, на поля — неурожай. Кроме того, считалось, что Касьяну подвластны все ветры.

Поговорки и приметы: Касьян — тяжёлый и на людей и на скотину. Касьян на что ни взглянет — всё вянет. Касьян всё косой косит. Касьян на народ взглянет — народу тяжело, Касьян на траву — трава вянет, на скот — дохнет, на дерево — дерево сохнет. На кого Касьян покосится, тому и худо будет в високосный год. Пришёл Касьян, пошёл хромать да на свой лад всё ломать.

 

 

19.12.2017 г. 20,58 ч.

 

ИЗ ТЕМАТА "КОНТРАСТНИ ТВЪРДЕНИЯ В БЕСЕДИТЕ":

"Мѫжътъ мисли, че ще се освободи отъ жена си, като я напусне. И жената мисли по сѫщия начинъ. Мѫжътъ се освобождава отъ жена си, само като не мисли за друга жена." (1918.08.04 дов ДАМ С42:117)

МОГАТ ДА СЕ ЦИТИРАТ ОЩЕ ДЕСЕТКИ СТРОГИ, ЯСНИ И ТОЧНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ В ТОЗИ ДУХ, НО "ПРАВЕДНИЦИТЕ" СЕ ПОЗОВАВАТ САМО НА ТОЗИ ВИД ТВЪРДЕНИЯ И ГИ ИЗКАЗВАТ СЪС ЗАПЛАШИТЕЛЕН ТОН - ИСТИНАТА И ДИАЛЕКТИКАТА НЕ ГИ КАСАЯТ. ПОЧТИ В НИКОЯ ПРОПОВЕД ИЗВЪН УЧИТЕЛЯ И В НИКОЕ ИЗДАНИЕ С ИЗБРАНИ МИСЛИ, ДОРИ ОТ НЕГО, НЕ СРЕЩАМЕ ОБРАТНОТО МУ РАЗБИРАНЕ:

"Ако мъжът на някоя жена обикне друга, жена му трябва да покани съседките си на угощение и да каже: „Радвам се, че мъжът ми обикна друга жена“. Ако обикне трета някоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърцето на мъжа ѝ се разширява /.../" (24 август 1941, "Същината на човека")

"Ожениш се - Имаш частна собственост: жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: "Къде е ходила?!" Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече! /.../ Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост. /.../ Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. /.../ При божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик." (15.IV.1934, "Божествен и човешки порядък")

"Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома. И едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото? Защо тази, първата мома, се е огънала? /.../ Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие разбирате друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената - и някой от вас е вече докачен... Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ - нейният физически "автомобил". Аз говоря за семейството като за един институт, който БОГ е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие САМИ сте създали. Аз говоря за свободата - вие разбирате за собствеността и казвате: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това? Една жена няма право да люби другите мъже!“ /.../.. Добре, но /тогава/ и мъжът няма право да люби друга жена. Питам тогава: как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави? - Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне. Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне. Тогава какви отношения ще се образуват? Прави сте: яденето, което в даден случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас... Но това е ВАШЕ отношение. Това е ЧАСТИЧНО, ВАШЕ ПОНЯТИЕ - това е една идея, която ВИЕ я имате в ума си. Питам сега: кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз* на мъжа си да не обича другите? Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си? На кое основание отгоре? Само Бог е, Който разрешава въпросите. Ние ще ги оставим ТОЙ да ги разреши когато му дойде времето. Ще оставим всички задачи неразрешени. Понеже всяка една задача си има своето време за разрешение." (6 юни 1934, "Неразрешените задачи") ___ * Думата "ценз" има и второ значение в тълковните речници: " Условие, което ограничава участието на дадено лице в нещо или използването на някои права - ИМУЩЕСТВЕН ценз".

 

 

20.12.2017 г. 11,45 ч.

 

СТАРИ ХОРА, ДВЕ КАТЕГОРИИ: "Две категории хора познаваме: стари, мѫдри хора, които прилагатъ доброто; и стари, които си служатъ съ злото. Когато се погледнете въ огледалото и кажете, че сте старъ, причината за това се крие въ лошитѣ мисли и чувства, които ви занимаватъ. Добритѣ, възвишени мисли и чувства правятъ човѣка младъ. Лошитѣ мисли и чувства го втвърдяватъ и състаряватъ. Такъвъ човѣкъ е осѫденъ на смърть. Видите ли, че нѣкой клонъ на дървото се е втвърдилъ, той изсъхва. Докато клонитѣ сѫ гъвкави, еластични, казваме, че има животъ въ тѣхъ." (БЕИНСА ДУНО 1918.08.04 дов ДАМ С42:118-119)

Илюстрацията - два образа от американския художник James C. Christensen, род.през 1942 г.

 

 

 

20.12.2017 г. 12,06 ч.

 

ХРИСТОС И НИЕ „Висшето, т.е. Божественото въ човѣка, това е Христосъ, Когото всѣки моментъ разпъваме.” (БЕИНСА ДУНО 1918.08.04 дов ДАМ С42:119)

Няма нито един човек от смъртните, който да не извършва насилие над Природата, ближните си, душата си или тялото си и да не ги лъже по някакъв начин. Има и насилие чрез безразличие. Нито един от нас не прави изключение!

 

Тази покъртителна картина е от испанския художник Luis de Morales (El Devino) (1509-1586)

 

 

 

20.12.2017 г. 12,25 ч.

 

Изумителна картина от американеца Бенджъмин Уест (1738-1820). Мисли си, че е нарисувал бард, а всъщност е постигнал образ на Бога, когато Бог е на земята или ни се явява. Дланта Му е несъразмерно голяма, но в това има силно внушение, което отговаря на цитираната мисъл от Б.Дуно:

„Въ всичко, което става съ васъ и около васъ, виждайте великата и мощна Божия дѣсница. Тя работи навсѣкѫде!” (Б.ДУНО 1918.08.04 дов ДАМ С42:119)

 

 

22.12.2017 г. 14,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СЕКТИТЕ И ЗА ВСЯКА ОФИЦИАЛНА ИДЕОЛОГИЯ, КОЯТО НЕИЗБЕЖНО СЕ ПРЕВРЪЩА В ИНКВИЗИЦИЯ И ЗАТОВА САМАТА ТЯ Е СЕКТА. Един негов ученик разправяше, че към Учението го е насочила една църковна книжка. Той беше интелигентен човек и затова е изпитал дълбоко отвращение към парадигмата на гордостта и посредствеността: "Ние сме единствено прави". Горделивият, особено когато е злобен, лъжлив или прост, казва не само това, но счита всички останали за неправи и че даже са "от дявола"...

"В Америка има хора, които са изучавали черепите, могат да кажат от коя секта е човек." (4 декември 1932, "Яви им се"); "Има учени хора в Америка, които са отишли толкова далече, че като срещнат хората, даже познават кой от коя секта е: методист, конгресист или лютеран... Те казват, че всичките тези хора имат особени знаци." (17.XII.1933 "Освободеният роб")

Идеологическата и политическата инквизиция обявава окултните науки за "дяволска ерес" или "лъженаука" и ги преследва с огън и меч. Понеже иначе, като застане един лъжец или един горделивец, един егоист пред хората, те веднага ще познаят откъде идва - по лицето му, по тялото му и чертите на лицето му.

"Толкоз секти има - мислят кой е на правата страна... Най-първо, на правата страна сме, когато разполагаме с Божията Любов, когато разполагаме с божественото съзнание и когато разполагаме със свободата. Какво ние подразбираме под свобода? - За да обичам един човек, ни най-малко не разбирам, че той трябва да мисли както аз мисля, но трябва имаме една и съща основа. В дадения случай, за да съществува известна връзка помежду нас, единият трябва да предава божествената енергия, а другият да я възприема - като предавател да бъде. В противин случай, ти не можеш да завържеш приятелство. Ако той ви предава, вие трябва да възприемате. Ако и той предава, и вие предавате, не можете да се сдружите. В дадения случай, той трябва да предава, а вие да възприемате. Или вие да предавате, той да възприема. Тогава може да се образува между вас приятелство, но разумно. Всеки един, който ви говори, най-първо му дайте доверие - изслушайте го. Не се поставяйте винаги, че ВИЕ трябва да говорите. Защото онзи, който говори, трябва да даде място и на другия. Един учител, след като предал лекцията на учениците, ще каже: „Я стани ти да разкажеш.“ Учителят ще застане, ще слуша, а ученикът ще разказва и учителят ще си състави ясно понятие разбрал ли е този предмет или не го е разбрал." (11 януари 1939, "Правилно разбиране")

"Има религиозни секти, които признават за братя само тези, които са в тяхната секта. Православният признава за брат само този, който е в православната църква, евангелистът признава само този, който е в евангелската църква, баптистът признава само този, който е в баптистката църква, окултистът признава само този, който е окултист. Но всеки познава само себе си. Хората нито се познават, нито се разбират. Те са остарели, но са оглупели. Новата епоха повтаря историята."(26.VIII.1934, "Трите изпита (Трите велики закона)"

"Има един анекдот. Събрали се един православен, един католик, един протестант, един будист и отишли при Св.Петър, искали да ги пусне в рая. Той им казва: „Не може да влезете - ще образувате секти и там!...“ Дошъл католикът, искал да го пусне. /Апостол Петър му казва/: „Няма католици.“ Дошъл православният. "И на него/ казва: „Православни няма.“ Дошъл един бедняк, казва: „Аз учих любовта, Божията любов.“ Апостол Петър му казва: „Тук, в небето, са хора на Божията любов. Който иска да служи на Любовта, може да влезе.“ Казвам: в небето се влиза само по един път – пътя на любовта. Че си православен или че си будист – до ВРАТАТА на рая! Казваш: „Окултист съм...“ - Ще ти кажат, че там и окултисти няма. Тук, на Земята, и православни, и окултисти има, но там няма. Има хора, които искат да служат по Божията любов." (20.V.1942 г."Състояние и разположение")

"Християнството - всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите - все са "мистици". Ученията им аз наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мене стои така. Какво им трябва на тия хора? - Празните шишета трябва да се напълнят - нищо повече!" (13.V.1934 "Носителят на Неговото Слово")

"Някой влезе в една секта, прекара там две-три седмици, ще му дадат пари, ако е беден. Като закъса тук, ще се прехвърли в друга секта... И тук ще прекара известно време, ще вземе малко пари... Като закъса и тук, ще отиде в друга някоя секта. Ще поседи там няколко време, ще вземе малко пари и ще отиде в друга секта. Като обиколи 40 секти, ще ги използува. При това, ще разправя чудновати истории. Като влезе в една секта, ще дава ухо, ще слуша кой какво ще разправя, ще използува тия опитности - и като влезе в друга секта, ще разправя освен своите опитности, и чуждите." (16 юни 1935, "Каза ми всичко")

"Тъй, както християните живеят днес, те живеят в безлюбие, а не в Любовта Христова. Като проследявам живота на всички християнски секти, виждам, че те имат и знание, и богатство, и всичко имат, но едно само нямат – Любов нямат. На тях им трябва само една клечка кибрит! Като се "запалят", могат да свършат отлична работа. Те имат отлични разбирания, но остава да разберат Любовта и да я приложат. Щом приложат Любовта, нищо повече от тях не се иска. Новото учение иде сега в света да "запали" сегашните християни. Само една клечка кибрит им трябва, която да ги запали и отпред, и отзад, от всички страни... Те трябва да пламнат - и всичко /старо/ у тях да изгори!" (12 април 1936, "Заведоха Исуса")

"Всяка християнска църква казва, че Христос е у тях. Попитайте православните - те ще ви кажат, че по-прави разбирания от техните няма. Запитайте евангелистите - и те ще ви кажат същото. Запитайте католиците - и те ще ви кажат, че са капацитети в своите разбирания, че по-право верую от тяхното няма. Всяка секта казва, че тя има най-право разбиране за Христа. Чудно е, че всички имат най-право верую, че Христос е навсякъде, а всъщност, Христовото учение и досега не е приложено в техния живот." (3 ноември 1929, "Чуха, че иде Исус")

"Ако ние създадем една религия, една секта само за това да си скубем косите и да се разправяме кой е прав и кой крив, по-добре тази религия нека седи нарисувана. Не ни трябва религия, но ако можем да създадем помежду си едно учение на любов, мъдрост и истина и всеки да жертва целия си живот, да впрегне сърцето, ума и волята си в работа за Бога!". (13 октомври 1929, "Вечното благовестие")

"За да бѫдемъ религиозни, не значи, че трѣбва да принадлежимъ къмъ една секта, къмъ една "кошара". Ако единъ господарь има 10 000 овци, той може да ги тури въ 10 кошари, а не всички въ една. Когато започнемъ да мислимъ за смисъла на вѫтрѣшния животъ, ние прѣди всичко трѣбва да знаемъ, че като мислящи сѫщества ние принадлежимъ най-напрѣдъ на Бога, слѣдъ това на човѣчеството, на своя народъ, на своя домъ и най-послѣ на себе си." (6 май 1917, "Взимане и даване")

"Някои казват: „Ти имаш цел да образуваш секта“. – Ония, които образуват секти, според мене са дребнави хора. Всеки може да образува секта. - Как? - Вземи брадва, нацепи дървото - и ще направиш "секта"; вземи чук, начукай камъка - и ще направиш "секта"; влез между хората, скарай ги - ще образуваш секта... Секти лесно се правят." (19 април 1915, "Многоценният бисер")

"Мнозина гледат на Божественото учение като на секта, която ограничава човешкия ум и спъва развитието на сърцето. Според тях, които следват това учение, са "изменници" на своя народ. Аз казвам тъкмо обратното: които не приемат Божественото Учение, ТЕ са изменници не само на своя народ, но на цялото човечество. – Защо? – Защото божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да ОПИТВАТ нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни! /.../ Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината." (15 юни 1922, "Мисъл и действие")

"Християни противъ християни воюватъ! Азъ виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение!“ - И тѣзи хора минаватъ за християни, стихове отъ Евангелието цитиратъ, а когато дойде до това учение, и тѣ не сѫ далечъ да убиятъ човѣка." (24 априлъ 1921, "Въ рова при лъвоветѣ")

 

"Едни се наричат католици, други православни, баптисти, методисти - повече от 80 секти има... Казват: „Сектанти.“ - Без сектантство не може в света. Природата е пълна със "сектанти". Колелото е направено от "сектанти". Като излезе един "сектант" от колелото, колелото не се върти. Колелото се върти благодарение на "сектантите". Какво ще направят "сектантите" поотделно? - Само всичките, събрани в едно, ще въртят колелото. Всичките "сектанти", които въртят колелото, добре е на него, те са прави. ТОВА е правото верую." (31 август 1941, "Предназначението на човека")

 

 

23.12.2017 г. 09,55 ч.

 

Какво вълнува един ангел, роден на земята в женско тяло, и какво казва един Мъдрец. Ето го този прекрасен ангел на земята, на фона на негови картини и стихове:

*** Забързала се бях, очаквайки да прекося по-бързо бурята, но бурята ме прекосяваше отвътре...

*** Колко ли пъти ме срещаха алчни просяци с дълги бели бради?... Представяха се за „Мъдреца”, с който Безименния си говори. Раниците им бяха „Ей толкова големи!” …а душите – тежки като олово! След всяка среща разбирах, че всички те са търсачи, които мислят себе си за Търсения...

***

И Умът - тоя немирен гадател -  се свива, не иска да бъде солист, със въздуха слива се, става плавател. Невидимо води го тихия бриз.

***

Толкова щедър си, Господи - всичко на Тебе дължа! Нямам друго пристанище като твоята Горна земя. На твоята Горна земя мога ли да продължа?

*** Падащи капки  летят от Небето, сълзите трепват –  роса за сърцето.

*** ....... Не бих те отнела от морето. Не бих те отнесла от брега. Ти си тъй безценно на своето място. Ти си, простичко, седефена мида. Аз вече зная: ако те взема,  ще изгубиш цвета си! Релефа ти не ще ме пленява,  така неподправен. Знам вече:  Красивото тук ще остане. Всеки си има естествена почва, и тя му дарява  красота изворна, непорочна. Нещо вае  като скулптури  душите на мидите,  на хората  и на звездите.

БЕИНСА ДУНО:

Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ? Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни? Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. ТОВА разбирамъ подъ братство, основано на пълно безкористие! Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство. (20 мартъ 1921, Фарисей и садукей)

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно, високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използува ближния си в името Божие! Това не значи, че няма да правите погрешки. Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. Който живее в чистота и безкористие, работите му се нареждат добре и в материално, и в сърдечно, и в умствено отношение. ТОВА подразбира законът на жертвата. Казано е в Писанието, че който се отрече от майка си и от баща си, даже и от себе си, ще придобие вечния живот. Тъй щото, който иска да придобие вечния живот, трябва да се самопожертва, да живее в чистота и безкористие. (7 юли 1922, Основни закони)

Нищо не можеш да направиш, ако не си честен и не си справедлив. Ако не си чист и безкористен, Любовта не може да се прояви. Проявената любов ние вече наричаме висшето, разумното - то е великото, щастието в света, висшият идеал, с който означаваме нещата. Проявената любов е честност и справедливост. Проявената любов е чистота и безкористие - това е онзи идеален живот, за който нашата душа копнее. Само честността и справедливостта, чистотата и безкористието могат да внесат хармония между хората. (25. II. 1938, Обич и любов)

Ученикът на Новото Учение трябва да върви по пътя на своя Учител. Този път изключва користолюбието. От ученика се иска абсолютно безкористие! Не е въпрос до дребнавостите на нещата, но до великите принципи, които са основата на живота. Чиста мисъл – свобода от всякакви заблуждения, - и благородно сърце без никакви човешки ограничения – ТОВА се иска от ученика. (2 май 1928, Добри и лоши условия)

Мислите, чувствата и постъпките се продават както грънците, шапките, обущата; както ябълките, крушите и пр. Кога се е научил човек да продава нещата? - Като е излезнал из рая навън. В рая той не знаеше какво нещо е продаването. (9 юли 1939, Самоотричане)

Нѣкои питатъ: „Защо не се поправя свѣтътъ?“ Какъ да се поправи свѣтътъ, когато всичко свято се продава за пари? (8 априлъ 1917, Яков и Исав)

Този човек дойде, представи ви една картина. Казва: „Дай ми от любов каквото искаш.“ Той е избрал този начин. Той не знае как да постъпи с мен, но на самия художник аз му намирам погрешката в това, че той идва да ми продава картините си.” (23 ноември, 1938, Разумният път в живота)

Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то самичко да му донесе пари. Как? – Ще изложи картините си и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“. (Пътят на ученика)

Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един /важен/ въпрос - да знаем в даден случай как да постъпим. Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. Чудно е да родя едно дете - и да ида да го продам! Той си продава децата! (27 септемврий 1933, Вечният порядък. Най-силното у човека)

Кога художникът счита картината си за „завършена”? – Когато я продаде... Щом момата се ожени, тя не е нищо друго, освен продадена картина. Питам: защо картините трябва да се продават, т.е. защо хората трябва да се женят? (4 юли 1928, Началото на добродетелта)

Щом ти гледаш картината и даваш и другите да гледат, това е благо за всички. Щом искаш да я обсебиш и казваш: „Искам да я имам аз“, това е престъпление. (15 октомври 1939, Слуги на божествения ум и на божественото сърце)

 

 

23.12.2017  г. 21,27 ч.

 

Б.ДУНО: "По какво се отличава поетът? – По силата на своята божествена интуиция." (В Царството на Живата Природа › Повече светлина); "Поетът пише, но този стремеж иде от друг свят." (5.01.1941, Дева зачна); "Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана." (1.01.1930, Личност и душа); "Поезията засега е единственото човешко средство, с което донякъде може да се изкаже скръбта и радостта на човека." (30.01.1938, Новата любов)

Тази нощ един пилигрим по звездите попаднал в още една изумителна вселена, сътворена от женско сърце. Скитниците по звездите знаят, че Поезията създава особени вселени - и понякога попадат в тях. Но тази вселена се въртяла тъй бързо, пръскала толкова много хармония, музика, съвест, любов и красота и в нея имало толкова много уловени стрели, че пилигримът не успял да запомни нищо. Сутринта се събудил замаян в леглото си само с няколко огнени пръски от тази вселена без видима връзка помежду им, които ще гравират завинаги дълбоко-златни букви в душата му:

...

и плахо крачим горди и смълчани, разкъсвани и скърпвани от рани.

...

Прошка-брошка в дланта ми блести. Кротко приемам. Щедро дарявам.

...

Усещаш ли,  когато те намирам след крясъка на шумните тълпи, от хора, влюбени най-вече в себе си, как песни пееш, приказки редиш, смирено-тъжен, невъзможно сам?...

...

Сърцето тупти - аз и ти, аз и ти, аз и ти, аз и ти!...

...

И кой към другия вървял е?

...

Ту излиташ, олекнал в безумие, ту пълзиш, натоварен от бреме.

...

тупти спокойно, безучастно, към нерешителност изгодна.

...

Неподкупно, смирено, в полет хващам стрели.

...

че мъдър код, от Бога в теб зададен, държи духа ти свеж сред всяка слава.

...

Изгубих всичко, дето не ми трябва.

...

Стоя пред теб. Не можеш да ме чуеш, защото чуваш жалостта у теб. (Дали към самия себе си?...)

...

мята ни в разни посоки, мачка ни чак до премала - всичко излишно и чуждо вътре доде не издяла...

...

Този свят е вълшебство -изтъкано от мисъл, съхранено от вяра и в любов живописано.

...

Стихът е рожба на Духа. Поетите превеждат посланието на мига.

 

 

24.12.2017 г. 10,46 ч.

 

ТЯ СЪЩО РИСУВА - КАТО ДРУГИ МАГИНИ НА КРАСОТАТА И СЛОВОТО. ЕТО КОЛАЖ С ЕДНА ОТ КАРТИНИТЕ Й.

Из кн.45: Началото на още едни диалози с една женска душа и на нейните диалози с Бога. И само с Бога ли - или и със сродната й душа в Битието? Кога през нея проговарят и духове от ранга на Рабиндранат Тагор; на безсмъртната ни галерия с химните на Орфей, божественото Слово на Боян-Бениамин, драмите на Тод, световете на Беа Нади? Кой може да разграничи гласовете този път? Кой кому говори? - Разберете, ако можете... Нещо най-съкровено, върховно, трогателно, изпълващо ни със законна гордост, че това е ОЩЕ ЕДНА БЪЛГАРКА В ШЕМЕТНИТЕ ВИСИНИ НА ОБЩУВАНЕТО С НЕОБЯТНОТО! Кой казва, че душата и женската душа не е над всичко и способна на всичко?

МТ 13 юни 2015 г. в 11:32 - Всичко може да е след Това.... Благодарността ми... от Благословението да съм в теб. Всичко ще е след Това... Преди... ще има само теб... Извън думите, мислите, усещането и Тишината... Всичко ще е след Това. Преди ще е мечтанието за Живот... Преди безмерността ти в него... Благословението в теб ме е отворило, за да премина..... след Това, в Което съществувам.

ГВ 13 юни 2015 г. в 11:33 - Много силни и прекрасни думи!

МТ 13 юни 2015 г. в 11:33 - Записвам минаващи мисли...

МТ 13 юни 2015 г. в 11:34 - Неусетно израствам във теб...  между радоста и тъгата. /Как описвам живота във себе си? - Отразено Присъствие. Как описвам живота през мен? - Споделено Отдаване.../ И когато спра да разпознавам себе си... ще усещам връзките на Любовта. Докато залича и най-малката следа на различаването в теб...

ГВ 13 юни 2015 г. в 11:35 - Направо ми действа много силно...

МТ 13 юни 2015 г. в 11:37 - Да са полезни... това мога... само.

ГВ 13 юни 2015 г. в 11:37 - Полезни в най-високия душевен и духовен смисъл!

МТ 13 юни 2015 г. в 11:38 - Не знам защо изведнъж ми се прииска да ги споделя с теб. Дано не те притеснявам...

ГВ 13 юни 2015 г. в 11:39 - Ако си прочела и нещо от Рабиндранат Тагор, изпаднали сте в синхрон на най-високо ниво!

МТ 13 юни 2015 г. в 11:39 Той ми е приятел... Това ми е от него.

МТ 13 юни 2015 г. в 11:40 - Преплитам мислите ти с моето присъствие. Опитвам... светлината на безгрижното и красотата на роденото от нея... Преплитам полъха на минало присъствие с мига на твоето рождение. И радостта, че още носиш спомена от него, привлича ме с детинската си нежност... Спокойното и мъдро преоткриване на всичко, преживяно в мен.... Отново омайва... пълнотата на долавяне... Отвежда те във моите градини... изградени от присъствие... Да ти покажа силата на сливащото Време... Сега... в покоя на познанията... намираш всеки стрък... за които съм копнял... да се запази... жив и непокътнат. От допира на светлите ти мисли отваря се дихание Небесно... Познатото оставих да те чака... защото формата във тлеността се стапя, но Мисълта изпълва всеки допир до Светлината ти...

ГВ 13 юни 2015 г. в 11:41 Пронизва ме до дъно!

МТ 13 юни 2015 г. в 11:42 Имам много негови неща. Понякога си споделяме различни усещания. Може би той ме е довел до теб.

ГВ 13 юни 2015 г. в 11:48 Горе всички сме едно.

МТ 13 юни 2015 г. в 11:49 Да. Затова е лекотата на общуването.

ГВ 13 юни 2015 г. в 11:49 Да, само това е истинското!

МТ 13 юни 2015 г. в 11:51 И ДРУГОТО е отражение на Истината. С него създаваме Пътища.

ГВ 13 юни 2015 г. в 12:00 - Да

МТ 13 юни 2015 г. в 12:04 - Благодаря за отделеното време.

 

 

25.12.2017 г. 13,24 ч.

 

Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за пари, тѣ сѫ готови /и вида си, и здравето си/, и живота си да пожертватъ /.../ По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Когато стане въпросъ за спасение на душата - и тукъ нѣматъ воля. Обикнете душата си както обичате паритѣ - и сами ще си помогнете." (БЕИНСА ДУНО 1918.08.11 двж ДАМ С42:127)

КОМПОЗИЦИЯТА Е С КАРТИНИ ОТ James C. Christensen. Явно и него го вълнува вечният неразрешен проблем. Забележете: на балкона долу вдясно има още един въдичар, а душата на съществото с душа вече се е пропукала от чакане.

 

 

 

27.12.2017 г. 12,51 ч.

 

 

„Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. /Мнозина/ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ.” (БЕИНСА ДУНО 1918.08.18 поп ДАМ С42:140)  И ДНЕС ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ПОЗНАВА ЛИЧНО ПОНЕ ПО 10 ДУШИ ОТ ОТ ТРИТЕ ВИДА ИНКВИЗИТОРИ НА БОГА В СЕБЕ СИ И В ДРУГИЯ: САМОВЛЮБЕНИТЕ, УБИЙЦИТЕ НА РАЗЛИЧИЯТА И НЕСПОДЕЛЯЩИТЕ ПРИТЕЖАНИЯТА СИ.

 

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2030038710586046/?t=49

 

 

28.12.2017 г. 04,49 ч.

 

 

С огромна благодарност към Таня, че бяхме в Ботаническата градина във Виена и си пихме чайчето там на 28 септември 2017 година! В това филмче само първите 2-3 минути са с камерката на едно телефонче; останалото е от талантливи оператори - от клипчета в интернет. Особено вълнуващи са документалните епизоди с танците на цветята, които в това филмче растат ускорено под звуците на "Приказки от Виенската гора" от Йохан Щраус. С тази музика е и финалният валс на фантастичните танцьори накрая, въпреки че в оригиналния филм те валсират по произведение на Шостакович...

Библиотека “Прекрасные чудаки” русская серия

МИХАИЛ ГРЕШНОВ

О ЧЕМ ГОВОРЯТ ТЮЛЬПАНЫ (лалетата)

В Саянах я поднимался в горы один. Лучше, когда это делаешь не спеша, никого не догоняешь, не ожидаешь. Мир кажется шире и мыслям - просторнее. Я знал тропинку, по которой за час можно было подняться к гольцам. Сначала меня провели по ней местные ребятишки, потом я ходил один и даже спускался с гор ночью, запомнив между кустами и скалами прихотливую вязь дорожки. Это хорошо – оставаться на вершинах до звезд. И слушать тишину. И видеть, как загораются в вышине первые блестки. Звезды вспыхивают внезапно – ярко и торжествующе. Наверное, потому, что в эти минуты бывают к нам ближе.  И еще хороши в Саянах цветы.Но это уже сентиментальность.  Во всяком случае, я стараюсь никому ее не показывать. В горы я поднимаюсь один. У самых гольцов – луга: царство трав и цветов. Иногда я срываю цветы. Не бездумно и не подряд. Ветка рододендрона – саган-далиня, по местному, – пара жарков меня удовлетворяют вполне. Иногда я срываю альпийский мак – красный и желтый. Но это недолговечный цветок – он вянет и умирает на глазах. Мне его жалко.  Прогулки в горы хороши еще тем, что дают простор воображению. Мечталось о крыльях. Не о тех, на которые ставят винты и турбины. Это буднично и привычно: при одном воспоминании о шуме и дрожи моторов холодеет спина. И не о птичьих крыльях, совершенных, но слабых, которые не в состоянии унести далеко. Мечталось о крыльях разума, чтобы облететь планету и смахнуть с нее атомное и прочее зло. И чтобы крылья унесли к другим мирам, красивым и добрым, – есть же такие миры! Мечталось о друзьях, которые есть и еще будут в жизни, о красоте, о любви – мало ли о чем: страна мечтаний необозрима.  И наверное, из этой страны явилея Бельский, Борис Андреевич. Так мне думается теперь, когда я вспоминаю о встрече.  Тогда мне казалось, что он явился некстати. Очень некстати. Я прощался с Саянами. Срок путевки закончился, в кармане у меня был билет на обратный рейс. Лечение на горном курорте мало помогло мне. Больше, наверное, помогли горный воздух и тишина. Предстояло возвращение в город, в лабораторию с колбами, реактивами, к неоконченной диссертации «О химических способах борьбы с сорняками». Все это ждало меня не дальше как завтра. А пока хотелось побыть одному на любимой поляне. Вполне естественное желание. Но оно было нарушено вторжением Бельского.  Сначала я услышал сопение, бормотанье, скрип камней под подошвами башмаков. Потом вполне явственно донесся вопрос: “0 чем говорят тюльпаны?...” Опять невнятное бормотание и, наконец, из-за скалы показался очень высокий, очень сутулый и очень тощий старик в широкополой шляпе, в очках, в ковбойской рубахе в клетку и с фотоаппаратом на ремне через плечо. “Турист, – подумал я. – Странно, за весь сезон я не встречал здесь туристов... А сейчас встретил”. Старик шел по тропинке ко мне и, конечно, сейчас состоится разговор, – пустейший разговор, который обычно заводят туристы, – о местности, о погоде, о натертых мозолях, о тушенке, которую трудно достать и которая так необходима на ужин… Мой последний вечер будет испорчен. Я даже вздохнул – так мне не хотелось, чтобы вечер оказался испорченным. - Тут уже что-то есть, – сказал старик, заметив меня. – Право же, человек, – продолжал он. – Курортник. Интеллигент... Знакомство не обещало ничего доброго. Но у меня мельннула мысль: вдруг старик пройдет мимо? Ах, как я хотел этого! Но, увы, надежда не оправдалась. Старик замедлил шаги. Несомненно, он хотел остаться со мною. Больше – он опустился рядом на камень. - Рододендрон, маки, – сказал он, взглянув на цветы у меня в руках. – Денеб и Алголь... Удачное сочетание. Вы их слышите?.. - Кого слышу? – спросил я. - Цветы, – ответил старик.  - Как можно слышать цветы? – спросил я., Старик не ответил. Он сидел сгорбившись, опустив руки между коленей. Пальцы его были сцеплены так, что костяшки побелели от напряжения. Взгляд старика упирался в землю, в нем тоже чувствовалась напряженность, нак будто бы человек был занят очень серьезной мыслью или решал задачу. – О чем говорят тюльпаны? – спросил он, не разжимая пальцев и все так же сосредоточенно глядя в землю. “У него навязчивая идея, подумал я, – еще чего не хватало!..” Но лицо у старика было добрым, светлые близорукие глаза излучали доверие.  – Меня зовут Борис Андреевич Бельский, – сказал он. – Я сегодня приехал из Южного Казахстана: ездил смотреть тюльпаны...  “Ботаник”, – решил я.  – Какое чудо эти тюльпаны! – продолжал он. – Миллионы тюльпанов. И какая загадка!..  – Простите, – сказал я, для меня здесь что-то неясно...  Для меня ничего не было ясно – ни разговор, начатый Бельским, ни цель разговора. Но человек обращался ко мне, молчать было нельзя, отсюда это компромиссное “что-то”. Ничего я в разговоре не понимал.  – Так вы их не слышите? - кивнул он на ветку саган-далиня и маки.  – Нет, не слышу, – признался я.  – Как жаль! – воскликнул Бельский. – Мне показалось, что вы их слушаете и я не один!..  Он поглядел на меня долгим взглядом. – Ни одного человека, – сказал он. – Кроме меня...  Я опять опустил голову.  Мне показалось, что у него горе, что он не может собраться с мыслями и как-то отвлекает себя от очень большой заботы.  - Ничего, – сказал я сочувственно, – пройдет...  - Не проходит, – возразил он. – С самого детства. Но понимать их по-настоящему я начал лет десять тому назад. Ах, если бы раньше! Ведь мне шестьдесят семь! ..  - Успокойтесь! – сказал я, все еще предполагая, что у него горе.  - Вы о чем? – спросил он.  Я не знал, о чем говорю, но вопрос отрезвил меня. Пожалуй, мне давно надо было задать этот самый вопрос ему. Но, все еще думая о потерянном вечере, я спросил дипломатически:  - Вас что-нибудь беспокоит?  -Легко сказать – “беспокоит” – воскликнул он. – Мне просто не верят! – Бельский наклонился ко мне, глядя поверх очков. Очки у него были с двойными стеклами, я ни у кого не видел таких очков. – Меня считают лжецом! – продолжал он. – А я слышу, как разговаривают цветы. - Цветы? .. – переспросил я.  - Да, молодой человек, цветы! Каждый по-своему! И каждый связан с какой-то звездой.  Я подумал: не встать ли мне и не уйти вниз по склону? Он задержал меня.  – Рододендрон связан с Денебом, – сказал он, беря ветку саган-далиня из моих рук. – Маки – с Алголем. Ромашки... Боже мой, ромашки, не знаю с какой звездой они связаны!... И так - каждый цветок. От самого невзрачного - до тюльпанов!  Он все еще держал ветку рододендрона. Я не отпускал ветку, боясь, что букет в моих руках рассыплется. Мы так и сидели, связанные, точно нитью, веткой саган-далиня.  – Вы когда-нибудь спрашивали себя, – продолжал Бельский, почему в мире так много цветов, и почему они похожи друг на друга, как звезды?  – Нет, не спрашивал, – сказал я.  – А ведь это миниатюрные телескопы! Радиотелескопы, молодой человек - и все они обращены к звездам!  В бреду старика – если это был бред – чувствовалась последовательность. Но еще больше чувствовалась убежденность, и это мешало мне уйти – вовсе не ветка рододендрона, которую мы держали вдвоем. Ветку я мог бы ему отдать, но меня начал захватывать разговор. Не безумие разговора – безумия не было в глазах Бельского и в интонациях его голоса. Была убежденность. Старик и меня заражал убежденностью. Мне хотелось послушать, что еще скажет этот странный человек.  – Посмотрите, – он отпустил наконец ветку саган-далиня, - каждый цветок – будь то ноготки, мак или орхидея – имеет венчик в виде развернутой чаши, стерженек или систему стерженьков в центре. Взгляните на этот рододендрон: разве это не радио-телескоп с ажурным зеркалом и стоячей антенной?.. Мы проходим мимо, мы не замечаем чуда , потому что оно привычно . Но это антенна, приемник,  настроенный на определенную волну, он принимает передачи из космоса. Остается усилить их и разобраться в них. Хотите послушать?  Бельский расстегнул кожаный футляр, в котором, как я думал, находился фотографический аппарат, вынул прибор, похожий на мини-транзистор. С одной стороны под металлической сеткой я рассмотрел круг вмонтированного в корпус динамика, с другой стороны в пластмассовой рамке было натянуто несколько волосков. Этой стороной он приблизил прибор к макам в моей руке. Из динамика полилась тихая, мне показалось даже, робкая, музыка: пели два инструмента – один низким, другой высоким тоном. Но это были не виолончель, не скрипка, не саксофон - мелодия была неземной, непривычной и в то же время нежной, волнующей, будто голоса звали к себе и не надеялись на ответ.  – Музыка с Алголя, беты Персея, – пояснил Бельский.– А вот Денеб. – Он придвинул прибор к цветам рододендрона. В динамике забился, забормотал низкий вибрирующий голос, словно кто-то стучал в гулкую дверь. - Слышите? – спросил Бельский. – И так с каждой звезды. Сколько цветов – столько звезд.  – Неужели говорят звезды?  – Не звезды, конечно, – возразил Бельский. – У звезд есть планеты с разумной жизнью. Передача ведется в луче звезды.  – Как вы узнали об этом, Борис Андреевич? – спросил я.  Бельский улыбнулся, глядя на меня доверительно.  – В детстве меня лечили, сказал он. – От шума в ушах. Обычно это начиналось весной, когда зацветали сады. Я слышал пение, бормотанье деревьев даже сквозь ставни. Когда же окно открывали, я не мог спать. “Это ветер...” – говорили мне. Если я начинал уверять, что цветущая вишня звучит словно хор, а яблоня как оркестр, меня журили и называли лгуном. Герань на окнах пела в три голоса; пышная примула не только звучала по ночам, но и показывала картины. Клумба под окнами стрекотала, аукала, визжала. Особенно досаждали мне ирисы: они беспрерывно трещали на высокой, визгливой ноте, не давая покоя ни днем, ни ночью. Теперь я знаю, что это морзянка, а в 1907 году, четырехлетным ребенком, – что я мог смыслить в этом? “Фантазер!” говорили мне, когда я пытался жаловаться.  Потом начали возить по докторам.  – Здоровый, нормальный малъчик! – уверяли те. – Барабанные перепонки в порядке, евстахиевы трубы чисты. Нет никаких причин жаловаться!  Отец, акцизный чиновник, драл меня за уши за каждый рубль, бесполезно выброшенный врачам.  – Паршивец... – говорил он. – Не хочешь учиться – будешь грузчиком!  Учился я плохо, шум в ушах мешал мне сосредоточиться. Цветы ненавидел лютой ненавистью, не упускал случая растоптать клумбу, помять розовые кусты. За это мне тоже влетало, меня считали дикарем, злым мальчишкой... Годам к тринадцати я, однако, привык к шуму, а потом перестал обращать на него внимание, стараясь ничем не отличаться от сверстннков. Пустяками некогда было заниматься: началась революция, гражданская война. Работал я и грузчиком – отец оказался прав, – и шахтером в Донбасее, и лаборантом в исследовательском институте. Учился заочно, к сорока годам закончил политехнический институт. Занимался изобретательством. До сих пор занимаюсь изобретательством. Звездофон, – Бельский кивнул на прибор, который держал в руках, - мое изобретение. Очки, – тронул рукой очки с двойными стеклами, – тоже мое изобретение.  - Что за очки? – спросил я.  - Видеть звездные передачи.  - На цветах? ..  Бельский кивнул утвердительно.  – А мне можно... видеть? - спросил я, задерживая дыхание. Меня охватило волнение, как мальчишку, которого впервые привели в цирк. – Неужел можно увидеть?.. – повторял я.  То, что я слышал в приборе, который Бельский назвал звездофоном, могло быть мистификацией, а звездофон – транзистором. В музыке я разбираюсь неважно – мало ли какую передачу, какой разговор мог принять транзистор. Рассказу Бельского можно верить, можно не верить - говорил он о вещах фантастических. Фантастики немало печатается в современных журналах. Может, он где-то прочел о звездах, о цветах и выложил за свое. Но если можно увидеть – это другое дело. Зрение не обманет. Я ухватился за эту мысль, как утопающий за соломинку, – мне хотелось, чтобы все, что рассказал Бельский, не было мистификацией.  - Можно?.. – спрашивал я.  Бельский снял очки – для этого ему пришлось снять и опять надеть шляпу.  – Можно, – сказал он. – Не всегда, но у нас счастливое совпадение. Видите этот луг? – показал он на дужок, желтый от лютиков. – Эти ромашки...  На краю луга, там, где было по суше, белой простыней стелились ромашки.  – Это все равно что телевизионный экран, – говорил Бельский. – Каждый цветок принимает частицу изображения. Если цветов много и они растут сплошь, можно увидеть изображение.  Борис Андреевич подал мне очки. Я взял у него очки, поднялся с камня и пошел к поляне, желтеющей лютиками.  – Не подходите близко, – предупредил Бельский. – Передачи, как и на телевизоре, надо смотреть на расстоянии.  Я остановился и надел очки.  Я увидел город. Далекий город в тумане – как смутный эскиз, как мираж над пустыней. Я видел очертания зданий, кварталы, как будто я находился над городом на холме или на башне. Я видел улицы, парки, аллеи. Город жил – что-то по улицам двигалось, перемещалось, может быть, толпы, может, вереницы машин. Город был огромен, дальние его окраины тонули в перспективе и словно бы в пыльной дымке. Движение было на виадуках над улицами, на аллеях парков и на крышах домов. Мне казалось, я слышу шум города: стук колес, гул моторов. Чем больше я вглядывался, тем больше деталей обнаруживал в городе: вот круглое здание, может быть, цирк; вот овальное – ипподром или стадион; а вот блещет бассейн, даже бронзовые черточки тел можно разглядеть на песке... Что-то поднялось над городом – треугольник, летающее крыло, вот еще одно и еще... Пунктирная линия летящих предметов двигалась над домами, над площадями; первые из них уже скрылись за горизонтом. Я снял очки и спросил:  – Что это? Бельский пожал плечами:  – В Галактике сто миллиардов звезд, – сказал он.  Я опять надел очки и глянул на край поляны, белевшей ромашками. Теперь я увидел океан; и огромной дугой над его поверхностью – мост. Дуга обрывалась там, где кончались ромашки, и мост казался повисшим в синеве воздуха и воды. Мост был металлический, легкий, ажурный и совершенно пустой. Тщетно я вглядывался в белевшую ленту шоссе, проложенного по середине моста - дорога была пустынна.  Бельский подошел ко мне и спросил:  – Ничего? ..  – Вижу мост, – сказал я.  – На мосту – ничего?  – Пусто, – ответил я.  – Вот и я, – сказал Бельский, - сколько ни смотрю на ромашки, никогда на мосту ничего не бывает… Пусто.  Он прошел дальше и приблизил к ромашкам микрофон своего прибора. Я услышал плеск волн. Так плескались бы волны где-то внизу, если бы я стоял на мосту.  – Слышите? – спросил Бельский.  – Дыхание моря... – сказал я.  – Вслушайтесь лучше.  В плеске волн я различил тихий, вкрадчивый шепот – фразы, периоды, строфы. А мост был пустым. В ушах что-то звучало, шептало, будто океан был одушевленным и говорил сам с собою.  – Удивительно! – Я передал очки Борису Андреевичу.  Тот молча сложил их и сунул в карман.  – Удивительно! – повторил я. – Вы кому-нибудь рассказывали об зтом? Взяли патент на изобретение?  – Вам вот рассказал, – ответил Бельский. – А патента не взял. Видите ли... – Он взглянул на меня близорукими, доверчивыми глазами.  Честное слово, я любил старика за этот открытый, немного растерянный взгляд. Наверно, его легко обидеть, этого мягкого человека, посмеяться над ним, и, наверно, он боялся этого со стороны других людей.  – Патента не взял, – повторил он. – Я изобрел звездофон недавно. Езжу вот, слушаю. Осваиваю... – улыбнулся он – видимо, слово казалось ему прозаическим, неудобным. – Только что был в Казахстане, – продолжал он, – слушал тюльпаны... А работаю над другой моделью – стереофоническим звездофоном. Закончу модель – подам заявку. Только... – опять улыбнулся Бельский. – Боюсь одной вещи...  – Чего вы боитесь? – спросил я. – Вдруг скажут, что все это чепуха, отвлеченная тема?.. Вот если бы я занялся гербицидами. Ведь лютики и ромашки – обыкновенные сорняки...  Да, да, я видел, что он боится нечуткости, непонимания, – боится, что его могут публично высечь, как сек когда-то отец, возя бесполезно по докторам. Я даже подумал, как бы помочь ему укрепить его веру. А может, он прав: надо усовершенствовать изобретение, а потом подавать заявку?  Между тем Бельский развивал свою мысль:  - Почему нельзя заниматься отвлеченными темами? Надо исследовать все. Опыт открытий не раз говорит нам об этом: и облака надо изучать, и грибы, и крылья бабочек. Возьмите конструирование приемников. Нужно ли заниматься этим, если придумана уже тысяча схем? А вдруг тысяча первая даст приемник, который примет передачу из космоса?.. Впрочем, теперь в этом нет необходимости – передачи из космоса ловят цветы. И все же необходимость есть! – воскликнул он. – Может сложиться приемник, который поймает совсем неожиданное. Вспомните: изучали плесень – открыли пенициллин; любовались стрекозиными крыльями – и нашли способ нейтрализовать разрушающее влияние флаттера...  Солнце опускалось за скалы. На поляне стало прохладнее, сумрачнее. Сумерки побежали по склонам, заполняя долину синим и фиолетовым светом. Мы с Бельским пошли по тропинке.  - Что говорить об этом? продолжал он. – Исследования нужны всегда и везде!  Я не противоречил. Моей мечтой было подержать в руках его удивительный звездофон. Мы уже спустились с горы наполовину, когда мне удалось завладеть прибором. Альпийский мак и рододендрон все еще были у меня в руке. Я поднес прибор к венчикам мака и опять услышал музыку – те же два голоса, высокий и низкий, которые, сливаясь, вели неземную мелодию. Казалось, от музыки исходил аромат – тонкий, чуть горьковатый, как от миндаля, волнующий и печальный.  – Борис Андреевич, – обратился я к старику, – вам понятен смысл передач?  – Музыка, – ответил он. В большинстве это музыка, и ее можно понять. Музыкой легко выразить радость, надежду, призыв, отчаяние. Все это есть в звездных мелодиях.  Бельский замолчал, замедлил шаги.  – Одного не могу понять, сказал он, – о чем говорят тюльпаны?.. Я уже слышал этот вопрос. Очевидно, он волновал Бориса Андреевича. – Почему тюльпаны? – спросил я.  – А вот послушайте, – сказал он. – У меня есть запись... - Он достал из кармана картонную коробку, порылся в ней, вынул обрывок ленты. – Дайте-ка на минуту, – взял из моих рук звездофон. Щелчок – лента вставлена. – Слушайте, – сказал он.  Из динамика полился шелест, шепот, невыразимо далекий, слабый, таинственный. Казалось, это шорох дождя по крыше; можно было проследить всплески, отдельных струй, звон капель. Но это не было ни то, ни другое, Звучал живой голос, и те же всплески можно было приравнять к вздохам и паузам между фразами. Проходили секунды, минуты – шепот не прекращался. Так же звенели капли, слышались вздохи и шорох таинственной передачи.  – Это Мицар, – пояснил Бельский. – Двойная звезда в созвездии Большой Медведицы. Тюльпаны принимают Мицар...  Может быть, впервые за весь разговор с Бельским я почувствовал фантастичность встречи с этим удивительным человеком. До этого мое внимание было поглощено звездофоном, чудесами, которые показывал и о которых рассказывал Бельский. Откуда он, кто он, этют старик? Может быть, он вовсе не человек, а здездный пришелец? Почему никто не знает о нем, о его открытии? Что он делает на горном курорте?.. Я обернулся к Бельскому:  – Расскажите о себе, кто вы?  Бельский не ответил на вопрос, – может быть, не расслышал: мы пробирались между кустов, то и дело приходилось отводить ветки руками, чтобы не поцарапать лицо. С минуту, наверное, слышалось похрустывание хвои, шелест листвы. Может быть, Бельский не хотел рассказывать о себе? Я уже приготовился повторить вопрос, но он заговорил сам.  – Я уже рассказал, – отозвался он в темноте. – Почти все  рассказал – о детстве, об учебе, изобретательстве. А так – что еще рассказать вам? Пенсионер я, – смущенно признался он, – Семь лет как вышел на пенсию. По возрасту и по стажу. – Опять эти слова прозвучали у него так, как будто произносить их ему было неловко. – Семьи у меня нет, – продолжал он. – И не было. Перекати-поле, бобыль – говорят о таких, как я... А может, это и лучше...  Мне показалось, что он улыбнулся. Я вспомнил его улыбку, стесненную, рассеянную. Странный, неприспособленный человек: имеет в руках такое изобретение... Он, кажется, не етавит его ни во что. Или не понимает ему цены. Или никто не понимает его. Я ведь тоже с первых фраз принял его за сумасшедшего.  – Так я свободнее, без семьи, – говорил Бельский. – Хожу по стране, езжу. Приглядываюсь к цветам. Был на Кавказе, в Крыму, на Памире. Сейчас вот – здесь. Остановился в Доме для приезжих... Пишу монографию. Не могу подобрать названия. Может быть, это будет “Цветы и космос”… Звучит неубедительно, по-детски... Надо бы еще поездить по свету, – продолжал он, – собрать побольше материала. Хочу побывать в Австралии. Узнать, о чем говорят Канопус и звезды Центавра...  Говорил он скучно, неинтересно, словно ему не хотелось рассказывать о себе. Это была проза после высокой поэзии о цветах и о звездах, которую он только что мне поведал. Он чувствовал эту прозу и на полуслове прервал рассказ.  Остаток пути мы прошли молча, каждый думая о своем: Бельский, наверно, о звездах, я о заводе, лаборатории, о  диссертации, которая пишется с трудом. Что бы сказал о моей диссертации Бельский, если б его спросить? ...  Нет, об этом я его не спрошу. Это не главное. Главное в нем самом – что-то необычайное, неповторимое.  – Как вы объясняете - спросил я, – свою восприимчивость к голосам звезд? Вы говорили, что в детстве слышали пение и шепот цветов.   –Как объясняю? – спросил он. - Может быть, это аномалия. Может быть, норма. Мне думается, в каждом человеке сидит то же, что и во мне. Может быть, каждая клетка нашего тела не только излучатель радиоволн - это доказано, – но и приемник. Может, у меня обостренное восприятие. И такого же восприятия можно добиться для каждого. Мало ли загадок таят нервная система и человеческий мозг? Надо искать...  – Надо искать... – как эхо вовторил я его последнюю фразу. Старик прав: впереди поиски и открытия.  Огни поселка открылись внезапно. Тропинка перешла в дорогу, дорога раздвоилась: одна вела в поселок, другая – к курзалу. Бельский остановился.  – Вот и пришли, – сказал он. – Спасибо вам. Я, наверно, из леса не выбрался бы и заночевал у костра. Вы любите ночевать у костра?  Я ответил, что я сибиряк и ночевать у костра мне приходилось не раз.  – А в Австралии вам хотелось бы побывать? В настоящей Австралии? – спросил Бельский, видимо не желая больше рассказывать о себе, давая понять, что вопросов не надо.  Я ничего не ответил.  – Мне очень хочется... – сказал он.  В голосе его звучало смущение, будто он извинялся за прерванный разговор: не надо было рассказывать о пенсии, о монографии, которая еще ненаписана, – все это портило встречу.  – Прощайте, – Бельский подал мне руку.  Я в ответ подал свою, но с удивлением ощутил в руке звездофон.  – На память, – сказал Бельскийский. – Не откажите принять!  Я невольно сжал подарок в руке, подыскивая слова, чтобы отблагодарить Бельского.  – Вот и запись Мицара, на ощупь он передал мне пленку. – Тайна тюльпанов... Хорошая тема для диссертации. С сорняками у вас не получается…  Неужели он прочитал мои мысли? ..  Борис Андреевич рассмеялся:  – Мысли читать легче. Не всегда приятно, но легче.  Я был ошеломлен.  – Разгадаете тайну, –продолжал Бельский, – я вас найду. Вы можете это сделать – раскрыть загадку. У вас преимущество – молодость. Прощайте. С минуту я слышал его шаркающие старческие шаги. В руках были пленка и звездофон, в голове – тысяча вопросов к Бельскому. – Борис Андреевич!.. – крикнул я в темноту.  Но его шаги уже смолкли.

*** Може да прочетете и разказа "Ирис" от Херман Хесе: http://samlib.ru/k/koncheew/iris.shtml

"Сильфида" от Владимир Одоевский – 

http://az.lib.ru/o/odoewskij_w_f/text_0060.shtml

"Приказки за цветята": 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=22&book=3

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2030038710586046/?t=11

 

29.12.2017 г. 17,47 ч.

 

ПСИХИЧЕСКИ И ДРУГИ ПРИЧИНИ ЗА РАКА. ПОБЛЕМЪТ ЗА ГОРДОСТТА, ОБИДАТА, ПРИВЪРЗАНОСТТА, ЗАТВОРЕНОСТТА. АВАНГАРДНАТА НУКА И УЧИТЕЛЯТ НА ТЕЗИ ТЕМИ:

Християна Тодорова Психологически предпоставки за възникването на раковите заболявания 12.03.2008

Ключов фактор за развитието на психосоматичните заболявания най-често е психосоциалият стрес под формата на социална неуреденост, промяна в социалния статус, урбанизацията, географската и социалната мобилност, неблагоприятната ситуация при трудовата заетост, недоволство от работата, драматични жизнени събития (загуба на близки, скръб, отчаяние, депреси и безнадеждност). Реакцията на пациента спрямо психосоциалния стрес зависи от това, какво значение отдава той на събитието; от умението адекватно да реагира и преживее стреса, от адаптационните му възможности. Доказано е, че заболеваемостта се увеличава при промяна на емоционалното равновесие на пациентите, когато те възпримат живота си като неудовлетворителен, заплашителен, непоносим, конфликтен, и не могат да се справят с него. Емоционалното и интелектуалното състояние играе важна роля както при възприемането на болестите, така и при лечението Активното и позитивно участие на пациентите може да повлияе върху болестта, резултатите от лечението и качеството на живота им. Обикновено психосоматичните заболявания възникват в резултат от действието на несъзнателни процеси. Едно от постиженията на съвременната наука е идеята, че човек може да се научи да управлява психическите процеси, които влияят на широк спектър от физически процеси. Чрез влияние на психиката, може да се застави организмът да оздравее.

Заболяването рак

Ракът започва от клетка, съдържаща неправилна генетична информация, което я прави неспособна да изпълнява отредените й функии. Тази клетка може да получи невярна информация вследствие вредното химическо въздействие, по други външни причини или просто заради грешка във възпроизводството на милиардите клетки в организма. Ако тази клетка започне да възпроизвежда други клетки със същото нарушение на генетичната структура, се появява тумор, който се състои от много атипични клетки. Обикновено имунната система в организма разпознава такива клетки, унищожава ги или ограничава действието им. В злокачествените клетки се извършват определени промени, така че те започват бързо да се репродуцират и поразяват да съседните тъкани. Ако между нормалните клетки съществува някаква “информационна връзка”, която ги предпазва от свръхвъзпроизводство, то злокачествените клетки са много дезорганизирани, не реагират на тази получавана от съседните клетки информация и започват безконтролно да се репродуцират. Атипичните клетки на туморите започват да блокират нормалното функциониране на органите, разрастват се и оказват физически натиск върху другите органи или заместват нормалните клетки на тези органи със злокачествени, така че органът вече не може да функционира. При тежки форми на рак злокачествените клетки се откъсват от първоначалното образувание и се пренасят в други части на тялото, където започват да растат и да създават нови тумори.

Причини за рака

Има различни фактори, които отключват заболяването - канцерогенни вещества, генетично предразположение, радиация, неправилно хранене. Всеки един от тези фактори не може да обясни защо един заболява, а друг – не. Ако между вредните фактори и рака имаше пряка причинно-следствена връзка, увеличаването на въздействието на тези фактори би предизвикало увеличаване заболеваемостта от рак. Въпреки че статистиката доказва тази версия, голяма част от хората, подложени на въздействието на вредните фактори, не заболяват, а хора, неподложени на много силно физическо  въздействие, заболяват въпреки всичко. Т.е. само въздействието на изложените вредни фактори още не е достатъчно, за да предизвика рак; и обратно: намаляването на тяхното въздействие не може автоматично да предпази от рак. Резултатите от много изследвания показват, че за възникването на рака не е достатъчно само наличието на атипични клетки – констатира се е и подтискане на естествената система за защита на организма. Според една от теориите за произхода на рака, във всеки организъм постоянно се произвеждат и ракови клетки. Обикновено имунната система внимателно следи появата на всякакви атипични клетки и ги разрушава. Имунната система се състои от няколко вида клетки, които унищожават чуждите тела. Този процес на самоизцеление постоянно протича в организма на всичките му нива. По подобен начин организмът постоянно се бори и с раковите клетки, изолирайки ги или разрушавайки ги, преди да са нанесли вреда. Очевидно, в определен момент някакъв фактор намалява съпротивата на организма и предизвиква възприемчивост към рака. За да възникне рак, действието на имунната система би трябвало по някакъв начин да е нарушено. Част от данните сочат, че стресът оказва съществено влияние, като отслабва имунната система и нарушава хормоналния баланс. Емоционалният стрес може да подтисне имунната система и по този начин да отслаби естествената защита на организма срещу рака и други болести. Като анализират причините, поради които стресът може да предизвика болести, Холмс и Масуда отбелязват колко е важна индивидуалната реакция към стреса. “Това се обяснява, както предполагаме, с обстоятелството, че дейността на организма, насочена за преодоляване на стресовата ситуация, може да намали съпротивата към болестите, осо-бено ако човек избира неправилни методи за преодоляване на своя стрес, несъответстващи на проблемите, които стоят пред него. Този поглед върху болестта още веднъж напомня, че възможностите на човека не се безгранични, че ние имаме ограничено количество енергия. Ако външните фактори изискват много големи енергийни загуби, може да не ни стигнат сили да се борим със заболяването. Когато животът се изпълни с неприятности и ние не успяваме да се справим с жизнените ситуации, като резултат се появава болестта.” Нервната система на човека се е създала в резултат на милиони години еволюция. Оцеляването на първобитния човек зависело от способността му бързо да определи силата на заплахата – да се бие или да избяга. Веднага щом нервната система възприеме външната заплаха, нашето тяло моментално реагира с промяна на хормоналния баланс и е готово да действа по съответния начин. В живота на съвременното общество обаче, тази реакция е подтисната. Човешкият организъм е устроен така, че ако след стреса последва физическа реакция, стресът не нанася голяма вреда. Но ако напрежението не се снеме поради възможни социално-психологически причини, в организма се натрупват отрицателни последици от стреса. Т.нар. хроничен стрес е онзи, на който организмът не е отреагирал своевременно. Именно този стрес, според учените, е много важна причина за повечето болести. Хроничният стрес подтиска имунната система, която отговаря за неутрализацията на раковите клетки и патогенните микроорганизми. Ние усещаме стреса не само в момента, когато преживяваме определено събитие, предизвикващо отрицателни емоции, но и всеки път, когато си спомним за това събитие.  Подобен продължителен стрес и свързаното с него напрежение могат да окажат силно негативно влияние върху естествените защитни системи на организма. Нивото на емоционалния стрес, предизвикано от външни събития, зависи от това как конкретният човек интерпретира и преживява тези събития.

Психологически предпоставки за раковите заболявания. Резултати от изследвания.

Хората са открили връзката на рака с емоционалното състояние на човека още преди повече от 2 хиляди години. Още през II век от н.е. римският лекар Гален е обърнал внимание на това, че жизнерадостните жени по-рядко боледуват от рак, в сравнение с жените, които често са подтиснати. През 1701 г. английският лекар Хендро, в трактат, посветен на природата и причините за рака, посочва връзката му с “жизнените трагедии, предизвикали силни неприятности и мъка.” Едно от най-добрите изследвания, които разглеждат връзката между емоционалните състояния и рака, е описано в книгата на последователката на Карл Юнг Елида Ейвънс - “Изследване на рака от психологическа гледна точка”, чието предисловие е написано от самия Юнг. Според него, Ейвънс е успяла да разкрие много тайни, свързани с рака, включително непредсказуемостта в развитието на това заболяване и защо болестта се връща след дълги години, защо това заболяване се асоциира с индустриализацията на обществото. Изследвайки 100 болни от рак, Ейвънс прави извода, че преди началото на болестта мнозина от тях са загубили важни емоционални връзки. Тя смята, че всички се отнасят към психологическия тип, склонен да се свързва с някакъв обект или роля (с човек, работа или дом), като лицето не развива собствената си индивидуалност. Когато този обект или роля, с които човек се свързва, изчезнат, такива пациенти се оказват насаме със себе си, но им липсват навици, с които да се справят с подобни ситуации. За онкологичните пациенти е характерно да поставят на първо място интересите на другите. Освен това Ейвънс посочва, че ракът е симптом за неразрешен проблем в живота на болния. Нейните наблюдения са потвърдени и уточнени с по-късни изследвания. На базата на анализа на психологическите аспекти в живота на раково болните, се определят четири основни момента: 1. Младостта на тези пациенти е белязана от чувството на самота, отчужденост, отчаяние. Близостта с другите хора предизвиква у тях трудности и им се струва опасна. Установено е, че особеност на тези хора, които по-късно са заболели от рак, е че дълбоко са преживявали липсата на близост с родителите. Те нерядко проявяват силни чувства и обикновено са в лошо настроение. Друг вариант е ранната загуба на близък човек. 2. В ранен период от зрелостта на тези пациенти, те или са създали дълбоки, важни за тях отношения с някого, или са получили огромно удовлетворение от работата си. В тези отношения или тази роля те са влагали цялата си енергия, те са били смисълът на съществуването им, около тях се строи целият им живот. Типично раковият болен често култивира изключително отношение само с един човек, като игнорира външните контакти. Той с готовност се жертва само за родителите си, децата или съпруга. 3. Обаче един ден изведнъж това тези отношения или тази роля изчезват от живота им. Причините са различни – смърт на любим човек, смяна на местожителството, пенсиониране, начало на самостоятелен живот на децата. В резултат, отново настъпва отчаяние. Характерна черта на онкоболните е чувството на безнадеждност, преди да заболеят. Често ракът е доказателство, че някъде в живота на човека има нерешени проблеми, които са се усилили или усложнили заради серия стресови ситуации. Типичната реакция на онкологично болния към проблемите и стресовете е усещането за своята безпомощност и отказ от борба. Отбелязва се, че левкемията и ракът на лимфните възли обикновено се появяват в случаите, когато пациентът се сблъсква със серия от няколко загуби, които водят психическото му състояние до отчаяние и безнадеждност. 4. Една от основните особености на тези болни е фактът, че тяхното отчаяние няма изход - те го преживяват в себе си трагично. Те не са способни да излеят болката, гнева или враждебността си, те са неспособни да изразят открито враждебни чувства. Много онкологично болни трудно изразяват отрицателни чувства. Те изпитват необходимост винаги да се показват добри. Околните обикновено смятат онкологично болните за необикновено добри хора. Външно може да изглежда, че те успяват да се приспособят към постигналото ги нещастие. Изпълняват задълженията си, но животът за тях вече няма вкус, от него са си отишли енергията и смисълът. С. Бансон, който излиза с доклад на конференция в Академията на науките в Ню Йорк, отбелязва, че съществува явна връзка между рака и следващите състояния – угнетено състояние, депресия, отчаяние. Х. Вот заключава, че ракът се явява след загуба на "незаменим" обект, появява се при хора, които са в угнетено състояние или страдат от тежка форма на меланхолия. Бартроп открива, че овдовелият съпруг има явни нарушения в имунната система, които се проявяват пет седмици от момента на смъртта на партньора. Група изследователи от Рочестър доказват, че от рак заболяват основно хора, които страдат от стрес и не са в състояние да го осъзнаят; от чувство на безпомощност. Много изследвания разкриват “психологическия профил на онкологично болния”. Посочват се следните черти у болните: доминираща детска позиция в комуникацията, тенденция към екстернализация ("Всичко зависи от външнте обстоятелства, аз нищо не мога да направя.”) Висока формалност на нормативите в ценностната сфера, висок праг на възприемане на негативните ситуации. Собствените потребности или не се възприемат, или се игнорират. Изразяването на чувствата е много сложно за тях. В семейството им често доминира майката. Раково болните усещат разочарование, пустота и чувството, че са отделени от другите.  - "Хора през стъклена стена". Те се оплакват от пълна вътрешна опустошеност. Всички психически и физически заболявания се инициират от емоционални сътресения, които са се случили в близкото минало и дори в далечното детство. Колкото по-голям негативен заряд има критичната ситуация, толкова по-голяма е потенциалната опасност. Негативният потенциал на емоционалната травма в предизвикването на различни заболявания е основан на “замразяването на емоциите” в нашата памет - защото емоциите се съхраняват в тялото. “Замразените” в тялото емоции могат да създават функционални (не физически) връзки, които подтискат нормалното преминаване на нервните импулси в организма и пречат на нормалната работа на невронната мрежа. Голям принос в изучаването на връзката на емоциите със здравето има немският онколог д-р Хамър. Той изследва повече от 10 хиляди случаи и открива, че буквално във всеки от тях, първите признаци на заболяването от рак се появяват от 1 до 3 години след емоционалната травма. Хамър описва емоционалния травматичен опит, който обикновено предшества рака: “…Ти се изолираш и не се опитваш да споделиш емоциите си с други. Ти си тъжен, но на никого не казваш какво те мъчи. Това напълно променя твоя живот – ти вече никога няма да бъдеш предишния човек…” Доколкото почти всяка зона на мозъка е свързана с определен орган или област на тялото, в резултат, на определено място в тялото възниква повишен или понижен тонус на мускулите и кръвоносните съдове. В своята работа Хамър открива точно съответствие между типа психологическа травма, локализацията на “затворения контур” в мозъка и локализацията на туморите в тялото. Емоциите, хванати в капана, започват да травмират мозъка в определена зона аналогично на лекия инсулт, а мозъкът започва да изпраща неадекватна информация в определена част на тялото. В резултат, в тази зона се влошава кръвообращението, което води, от една страна, до лошо хранене на клетките, а от друга – до лошо отделяне на продуктите от жизнената дейност. На това място започва да се развива раков тумор. Типът тумор и разположението еднозначно зависят от типа емоционална травма. Скоростта на растежа на тумора зависи от силата на емоционалната травма. Още щом това се случи, в съответната зона на мозъка се появява оток, който лесно може да се види на компютърна томография. Когато отокът се разнесе, растежът на тумора се прекратява и започва лечението. Имунната система, заради травмата, не се бори с раковите клетки. Нещо повече: на това място раковите клетки дори не се разпознават от имунната система. Оттук произтича ключовият момент, че за пълно излекуване от рака е необходимо лечение на мозъка. Хамър смята, че психическите травми, получени в детството, не могат да бъдат причина за рака. Според неговите изследвания, източникът винаги се намира в рамките на 1-3 години преди началото на заболяването. Но е важно да се разбере, че ранните травми “прокарват пътеката” за по-късните, сякаш обучавайки мозъка на специфична реакция. За лечение, Хамър използва традиционните психологически методи на работа с травми. За да се предотврати напълно връщането на симптомите на заболяването помага работата именно с първоначалния, както още го нарича, „коренен инцидент”. Емоционалната травма, която лежи в основата на онкологичното заболяване, може да бъде напълно незначителна за страничния поглед. Всичко зависи от специфичните сривове в психиката на човека, които негативното събитие произвежда, и от личната история – дали в нервната система има верига от аналогични преживявания, към които даденият инцидент може да се присъедини. (Използвана литература: 1. К.Саймонтон, С. Саймонтон, Психотерапия рака 

http://www.icp-bg.com/disease.php)

РАКЪТ е болест, предизвикана от дълбоко натрупана обида, която в буквалния смисъл започва да изяжда тялото. В детството се е случило нещо, подкопаващо вярата ни в живота. Този случай никога не се забравя и човек живее с това бреме и огромно чувство на самосъжаление. Понякога той много трудно създава трайни, сериозни взаимоотношения. Животът за него се състои от безкрайни разочарования. Чувството на безизходност и безнадежност преобладава в съзнанието му, той лесно обвинява другите за своите проблеми. Хората, страдащи от рак, са много самокритични.

ЗАПОМНЕТЕ: придобитото умение да обичаш себе си и да се приемаш такъв, какъвто си, лекува болестта.

Причините за появата на рака 04.05.2008 15:30 

http://lava.blog.bg/…/04/prichinite-za-poiavata-na-raka.189… Тежка тема. Наскоро синът ми ме помоли да му дам адреса на един билкар от Бургаско. Пазих го 3 години като SMS, а сега с ужас установих, че се е изтрил. Добре че го бях преписала (с. Каменар, между Поморие и Каблешково. Димитър Куцаров, тел. 059-68-34-60). Няколко дни след това заминах за Банско. Взех си книжка за четене и я глътнах за два дни. Така ме увлече, че не можах да я оставя. И там намерих пълно потвърждение на моето лично мнение за причините за тази болест. Ето какво е написал Мирзакарим Норбеков:

„ПО СВЕТА ВЕЧЕ ИМА ОКЕАН ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ ЗА ПСИХИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА РАКА. ТУК СА ПОМЕСТЕНИ САМО НЯКОЛКО СЪОБЩЕНИЯ, А ИМА ХИЛЯДИ СТАТИИ, РЕФЕРАТИ И КНИГИ НА ТАЗИ ТЕМА, МНОГО ИНСТИТУТИ И СПЕЦИАЛИСТИ.

"Знаете ли откъде идват онкологичните болести? - Много години съм изследвал хора с рак - душевния им живот, житейските им ситуации - и мога най-отговорно да кажа, че един от корените на тази страшна болест е непростена обида или обида към самия себе си, т.е. чувство за вина. А знаете ли, че всеки човек за един ден хиляди пъти се разболява от рак и хиляди пъти оздравява?... Раковите клетки, т.е. погрешните, болните, враждебните към организма клетки се раждат непрестанно. Но организмът веднага ги разпознава и ги пресреща с боен отряд от клетки-камикадзе - сиреч, специални клетки, чиято задача е да го бранят. И те веднага овладяват положението. Едни от тях са левкоцитите. Тези клетки извършват необходимото и загиват с чиста съвест. Но ако има пробив в имунитета... Като железни материалисти, вие все още не виждате връзка с обидата, нали? - Няма и да я видите, ако сте на мнение, че тялото живее отделно от своята основа – душата. Но те живеят заедно, въпреки вашето незнание. Затова, на всяко състояние на душата ни отговарят абсолютно материални биохимични процеси във физиологията. Мисълта е материална! Чувството е материално! И така, обидата, състоянието на недоволство, на подтиснатост, на нелюбов предизвиква процеси, които рязко намаляват имунитета - защитните функции на организма. И тогава започва неудържимо размножаване на клетките-нарушители. Сега ясно ли ви е?" Е, сега, освен да ви пожелая никога да не ви се налага да се сблъсквате с тази тема, няма какво друго. Но се надявам да се научите да прощавате и да освобождавате повече място в душите си за радостта и любовта.

Ракът - болест на психиката.

Това е едно уникално интервю с немския лекар д-р Хамер, но не е разрешено да се копира. Може да се прочете в: http://www.selenabg.com/…/200…/1610-2009-02-26-18-13-20.html

Обаче на други места има свободни за копиране сведения за него, ето едно от тях: 

http://anticancer-bg.com/news/dr-hamer

"Новата немска медицина" на д-р Хамер

В последните няколко години Европа буквално беше разтърсена от едно име и едно понятие. Името е Райк Герд Хамер, понятието е „Нова немска медицина”. Признавам, че и за името, и за понятието допреди 2004 година имах съвсем бледа представа. Интересът към тях дойде най-вече с един уникален съдебен процес през същата тази 2004 година. А окончателното ми любопитство „преля”, когато в сайта ми се появи поздравление за Нова година от името на „Нова немска медицина”. Журналистът в мен отново се обади и потърсих ответен контакт. Но преди това - за едно друго, особено важно понятие, което все повече се налага в онколечението.

Вече категорично се знае, че психологическия стрес може да стане причина за рак. Според класификациите на Световната здравна организация, „заслугата" му е за около 33 процента от онкологичните заболявания. Един немски лекар обаче настоява, че има една-единствена първопричина за рака, и това са психологическите и психическите фактори. Упорството му предизвика толкова силен гняв сред противниците на неговата теория, че неотдавна му донесе и няколко години затвор.... И така, кой е доктор Райк Герд Хамер /Ryke Geerd Hamer/ и защо неговата „Нова немска медицина” предизвика яростна съпротива? Началото е една лична трагедия - през 1978 година загива Дирк, синът на немския онколог доктор Райк Герд Хамер. Като всеки баща, д-р Хамер приема тежко и болезнено загубата на младия си потомък. След известно време той констатира, че вече е в категорията на своите пациенти - тоест, сам си поставя диагнозата „рак”. Тъй като заболяването се появява наскоро след загубата на сина му, доктор Хамер анализира всички възможни причини и достига до прозрението, че злокачественото образувание се е появило в периода на тежкия душевен стрес. Продължението на самоанализа го отвежда до следнто убеждение: очевидно, става дума за някаква вътрешна връзка между душевното сътресение и промените на организма на клетъчно равнище. Разсъждавайки като професионален онколог, д-р Хамер стига до извода за пряка връзка между стреса, дошъл от смъртта на сина му, и онкологичното му заболяване. По-късно той се заема да анализира образци от сканираните снимки на мозъка на свои пациенти и ги сравнява с медико-психологическите си записи на техните прегледи. Така открива подчертана зависимост между определен шок /стрес/, образуваните в този период затъмнения в различни области на мозъка, очевидно увреден по специфичен начин от шока, и промените на съответните органи, където се е появил рак. Герд Хамер стига до следващата стъпка в своята теория: шокът или психологическата травма удрят съвсем инстинктивно по човешкия организъм и задействат автоматично, в дълбочина, биологическите механизми. Той открива още една особеност - човешката еволюция, специално, е създала вътрешни механизми за адаптация на организма към тежки обстоятелства. Например, млечните жлези на жената незабавно започват да се малигнозират /да изработват злокачествени клетки/, когато майката вижда детето си ранено, а засиленото отделяне на мляко се оказва не друго, а форма на майчина защита. Хамер разглежда много факти и от живота на бежанците - там пък страхът и честата липса на вода започват да подтикват клетките към малигнозиране /изработване на злокачествени клетки/ в отделителната система. За своите доказателства, д-р Хамер изследва повече от 40 000 истории на тежко болестно състояние в продължение на много години. Така се появява теорията му, че основа на всяко човешко заболяване става силно преживяна психологическа травма. Своите възгледи Райк Герд Хамер оформя като система от твърдения, които нарича „Нова немска медицина" /”German New Medicine”/. От собственият си опит, свързан със смъртта на сина му и последвалото тежко заболяване, а и от опита на други хиляди болни, той въвежда за пръв път в медицината понятието „Синдром, предизвикващ рак”. Характеризира го не като обичаен стрес, а като най-жестока психическа травма за човека. От историите на 15 000 пациенти той успява документално да докаже връзката между този първоначален синдром и последващото развитие на злокачествено заболяване на човешкото тяло. Този синдром получава името Dirk Hamer Sindrom /DHS/,защото го нарича на своя син Дирк. Опитът му в прегледа на хилядите пациентски истории му дава основание да формулира тъй наречения „Железен закон на рака”, на който, според д-р Хамер, нищо не може да противостои. Всяко раково заболяване започва с DHS/Дирк хамеровия синдром/, изразен чрез брутален вид шок или най-драматичен и остър конфликт, случил се на определен човек, който след това преживява своята психическа травма най-вече в усамотение. Съществен момент в предизвикването на рака е видът на конфликта или психическата травма на Дирковия синдром DHS, чиито характеристики могат да се открият чрез „Фокусът на Хамер /Hamer focus/” - специфична област на мозъка, която, под влияние на психичната травма, получава сериозни нарушения и вследствие на това - последващо размножаване на канцерогенни клетки в органите, свързани точно с поразения мозъчен участък; локализация на раковото образувание в точно определен участък на тялото. Съществуващата пряка връзка между развитието на конфликта /стреса/ и развитието на рака в два плана: мозъчен и органен. Според Райк Хамер, втора и трета конфликтна ситуация с DHS може да бъде свързана с пър-вичния конфликт /стрес/. Например, диагнозата за злокачественото заболяване, обяснена на пациента, може да предизвика изключително тежка паника и такъв страх от смъртта, който предизвиква, например, кръгли петна в белите дробове или се превръща в последващ рак на костите. Съгласно теорията му, тези вторични образувания в никакъв случай не трябва да се наричат метастази, а са нов, втори рак, предизвикан от "Фокуса на Хамер", който пък, от своя страна, се образува под влияние на психическата травма. В момента, в който конфликтът е решен благополучно или стресът преодолян, следва преобръщане - и мозъчните нарушения се заличават. В същото време и безразборно размножаващите се клетки, появили се вследствие на неправилната мозъчна команда по време на тежката душевна травма, също престават да се размножават, т.е. растежът на раковите клетки спира. Обратният процес на „преобръщането” се съпровожда с отоци в областта на тумора, с асцит /натрупване на те-чности/, с болка. Подчинявайки се на преустроените вече нервни сигнали, организмът започва продължителна фаза на пренастройка, като натрупва отоци във всички проблемни части на организма. Едновременно с това започва връщането на съня, на апетита, макар че слабостта и умората, типични за състоянието „ваготония” /нарушена нервна вегетативна сис-тема/ могат да донесат и невярна диагноза. Според Райк Хамер, по време на възстановителния процес могат да се получат различни видове церебрални усложнения, в зависимост от продължителността на конфликта и на стопиране на „Фокуса на Хамер”. В периода на подутините, човек трябва напълно да изключи употребата на алкохол, кортизонови препарати, диуретици, кафе. Приемат се само противовъзпалителни препарати, понякога се поставя лед, прикрепен към шията или към челото. В този период силно трябва да се ограничат течностите. До този момент лекарите онколози практикуват неписания закон, според който болните не бива да страдат и затова трябва да им се прилагат обезболяващи лекарства, най-вече наркотични средства. Засилващата се болка, възприемана като сигнал за настъпващата смърт и смятана за нещо страшно и ужасно в дадения процес на излекуване, според Хамер, ще изглежда непоносима в течение на 4 до 6 седмици и се прекратява спонтанно след 2-3 месеца. Важно е да се осъзнае, че болковият синдром е напълно индивидуален за всеки пациент. И ако човек знае това, ако разбира, че болката е само междинна фаза на раковото оздравяване и се въздържа от приемане на обезболяващи средства, той ще се поддържа вътрешно, психически, и ще мисли както за живота напред, така и за светлината, която вече се задава в края на тежкия тунел. Хамер смята, че едно от най-тежките престъпления в съвременната онкология е поставянето на морфин. При по-ранните стадии на заболяването и сравнително несилните болки, една доза морфин или подобен препарат ще е фатална за пациента.

А сега ще ви опиша в най-синтерзиран вид структурата на Хамеровата теория „Нова немска медицина”:

Съгласно тази Хамерова „Нова немска медицина”, по време на болестта организмът преминава през няколко фази. След началната поява на синдрома DHS /припомням ви: Синдромът на Дирк Хамер/, настъпва конфликтно-активната фаза на заболяването - СА /Conflict Active Phase/.При нея настъпва нарушение на съня, на апетита, идват различни вегетативни разстройства, причиняващи много и различни по тежест заболявания. СА-фазата, заради неразрешаването на конфликта или непреминаването на стреса, може да продължи с месеци и даже години, като за това време е в състояние буквално да унищожи човешкия организъм. Времето на разрешаване на конфликта или утихване на психологическия стрес, д-р Хамер нарича CL /Conflictolysis - разрушаване на конфликта/. В този етап завършва СА-фазата и започва периодът на възстановяване. Фазата, започваща с CL- това е периодът на пълното възстановяване на тъканите на всички органи. Хамер нарича този етап PCL-Post Conflictolytic phase. В този период организмът се изчиства надълбоко от безполезните ракови или некротизирани клетки, в резултат на язвеното заболяване на клетките. Трябва да знаете, че теорията на Хамер обхваща и разглежда много други болести, освен рака/. Това генерално прочистване се извършва чрез микробите. В периода PCL микробите буквално ни атакуват и ни причиняват инфекции, но освен страдание, в същото време вършат прочистваща функция, като дословно ни измитат вътрешно от ненужните нечистотии. Това, което традиционната медицина нарича „инфекциозни заболявания”, д-р Хамер го определя като „Епилептическа криза” /ЕС/. Съгласно своята теория Хамер твърди, че микробите-чистачи не могат да действат в органите в момента, когато човекът се намира в стресово напрежение и мозъкът му или отделни мозъчни поразени участъци изпращат неверно кодирани сигнали. Той оприличава такъв мозък на повреден компютър, като обяснява, че самото стресово напрежение не допуска микробите-чистачи вътре в тъканите. Връщаме се на една специална точка в Хамеровата теория. По време на фазата ЕС /Епилептическа криза/, дори само една доза обезболяващ морфин ще е фатална за оцеляването на човека. Защото тъкмо тази доза променя функционирането на мозъка, парализира работата на стомаха и напълно разрушава възстановителните функции вътре в организма. Човекът /онкопациентът/ е изпаднал в летаргично състояние и не осъзнава смъртоносното влияние на морфина в периода, когато е бил на прага на пътя към излекуването си. Болката, нерядко чудовищна във втория период, в действителност е забележителен знак на оздравителния процес. Според него, поне две трети от диагностицирания рак, след синдрома на Дирк може да бъде спрян, особено в момента на разрешаване на конфликта или в преодоляване на психическия стрес. Единствената опасност в този период, според Хамер, е невярната диагностика. При обявяване на диагнозата пред пациента, в резултат на паниката и тежкото преживяване за страх от смъртта, се появяват петната на белите дробове. По такъв начин пациент, който е имал възможността да избегне рак, буквално потъва в него. Хамер сочи, че тъкмо острата левкемия се появява в резултат на травмата от Дирк Хамер синдрома. Компютърната томография в такъв момент показва травми в мозъка във вид на петна с концентрични кръгове. Рентгенолозите често ги объркват и ги наричат „метастази”, а това, според Хамер, означава, че стотици хора отиват в напразни операции заради тези невярно разчетени тумори в мозъка. Според него, важно значение за преодоляване на конфликтната ситуация има физиотерапията. И ако в такова време се прилагат ненужни лекарства или хирургична намеса, това напълно ще обърка решаването на конфликта. Парадоксът на „Нова немска медицина” се състои в твърдението, че механизмът на малигнозиране /възпроизвеждане на злокачествени клетки в тялото/ в резултат на психическия шок даже е полезен за организма, но химиотерапията, лъчетерапията и операциите усилват неимоверно този процес, като тъкмо те започват да пречат на разрешаване на вътрешноорганната конфликтна ситуация и оздравяването на организма. Безспорен факт е, че д-р Хамер чрез своята методика е излекувал между 6000 и 6500 онкоболни в последен стадий рак, като не се забравя, че е излекувал и сам себе си. Професорът и доктор по медицина Райк Герд Хамер е работил според класическата медицина 15 години, като в същото време е посветил много сили и на разработване на специализиран медицински инструментариум за онкопациенти. След личната си трагедия през 1978 година, когато психически болен застрелва 19-годишния му син Дирк, в резултат на тежката психическа драма д-р Хамер развива рак на тестисите. Малко по-късно, друг вид рак поразява жена му. Независимо от чудовищния му шок, в определен момент той намира сили да надмогне отчаянието си и да започне както собственото си спасение, така и критическия преглед на дотогавашните си възгледи за развитието на рака в човешкото тяло. Според неговата теория, всички други фактори – неправилно хранене, вреден начин на живот, замърсена околна среда, наличие на канцерогени в околната среда и т.н. са само дребни фактори, които задълбочават рака, а не го предизвикват. Цялото класическо лечение на рака, включващо операции, химио- и лъчетерапии, според неговата теория, се намират на върха на списъка от тежки причини, задълбочаващи рака. Накрая ще допълня един красноречив факт в неговата биография: теорията му предизвика толкова остри нападки и настървение в медицинските среди, че срещу него се надига вълна от съдебни преследвания. На 9 септември 2004 година Райк Герд Хамер е арестуван в Испания, после е екстрадиран във Франция по искане на тамошните съдебни власти. Така, вече 70-годишният професор е осъден на 3 години затвор! Формалното обвинение към него е, че е въвел методи в частната си медицинска практика без съответните лицензи. На съдебното дело, от него искат да се откаже от основните постановки на своята „Нова немска медицина” /Спомняте ли си едно дело в средновековието, когато от един учен искат да се откаже от настояването, че...Земята се върти?!/ Обвиняват го и в смъртта на много хора, които са му повярвали и са отказали лечение по класическата меди-цина. След присъдата и откарването му в затвора последват много публични протести, включително и на авторитетни медицински центрове и учреждения. През 2006 година е освободен от затвора предсрочно заради големия натиск от стана на европейската общественост. А ето и медицинските клиники, където методът „Нова немска медицина” е преминал през клинически проверки:

Университетът във Виена – Австрия /1986 година/; Клиника в Дюселдорф, Германия /1992 година/; Клиники в Трнава и Братислава, Словакия /1998 г./

От всяко от тия места са получени много убедителни и впечатляващи клинични резултати в защита на теорията и практиката му.

А аз ще завърша този разказ в типично филмов стил, а коментара оставям на вас:

Рак. Дълбока рана. Стара обида. Голяма тайна или мъка не дават покой. Съхранено чувство за ненавист И ВИНА НА ДРУГИТЕ. ТОТАЛНА УБЕДЕНОСТ В СОБСТВЕНОТО МНЕНИЕ И ПЪЛНО УПОВАНИЕ НА СЕБЕ СИ, НЕЖЕЛАНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА УБЕЖДЕНИЯТА И ЕВОЛЮИРАНЕ. ЗАЕДНО С ТОВА - ПСИХОФИЗИОЛОГИЧЕСКА ОБВЪРЗАНОСТ С ЛЮБИМИЯ ИЛИ БЛИЗКИТЕ И НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ОБЩУВАНЕТО ИМ С ДРУГИ.

Властническа драма: мощен нагон за контролиране и владеене на близките или невъзможност да се откъснем от аурата им, под формата на грижа и безпокойство за тях. Ако след 28-годишната си възраст някой остане на една територия с близък, особено жена с майка си, започват фатални разрушения в психиката и организма - на първо място рак.

ЛААЗАРЕВ: "Ракът е болест на тъгата. Унинието, недоволството от себе си и от съдбата - това почти винаги води до раково заболяване. И СКЛОННИ КЪМ РАКОВО ЗАБОЛЯВАНЕ СА ПРЕДИ ВСИЧКО ДУХОВНИТЕ ХОРА. ЗАЩОТО ТЯХНОТО САМОИЗЯЖДАНЕ, СЪЖАЛЯВАНЕ ЗА МИНАЛОТО, КРИТИКУВАНЕТО НА НЕДОСТАТЪЦИТЕ, ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ОКОЛНИЯ СВЯТ СА ЗНАЧИТЕЛНО ПО-СИЛНИ, ОТКОЛКОТО У ДРУГИТЕ ХОРА.  ПРИВЪРЗАНОСТТА Е ОСНОВНА ПРИЧИНА ЗА РАКА, НО ТОВА ПРОИЗТИЧА ОТ ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ Е ОТДАДЕНОСТ, НО НЕ НА ЕДНА ТЕРИТОРИЯ - ИЛИ ПО-КРАТКО И ПЕРИОДИЧНО НА ЕДНА ТЕРИТОРИЯ.

ЕТО ОЩЕ ЕДНО КАТЕГОРИЧНО ТВЪДЕНИЕ НА ЛАЗАРЕВ ЗА РАКА, ВЪЗ ОСНОВА НА ГОЛЕМИЯ МУ ОПИТ:

„За последние два месяца я смотрел четырех раковых больных, причина одна: ГОРДЫНЯ И РЕВНОСТЬ. Но в зависимости от психической конструкции, каждый болеет по-своему. Первых двух смотрел в Нью Йорке. У первого был рак поджелудочной железы, кожа и белки глаз были желтыми. Он уже принимал наркотики, ему трудно было слушать меня. Я ОБЪЯСНЯЛ ЕМУ, ЧТО ЕГО РЕВНОСТЬ, ОСУЖДЕНИЕ, ОБИДЫ, ПЛЮС ОГРОМНАЯ ГОРДЫНЯ, КОТОРАЯ ВСЕ ЭТО УСИЛИВАЛА, ПРЕВРАТИЛИСЬ В ПРОГРАММУ САМОУНИЧТОЖЕНИЯ. От того, насколько он пересмотрит всю свою жизнь, зависит не только его судьба, но и судьба сына. После сеанса, ко мне подошел его сын.  ПОДРОБНО МОЖЕ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ В: 

http://onkologia.maxbb.ru/topic189.html

МАГДАНОЗЪТ ВЗИМА СИЛАТА НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ. В символогията той е символ на радостта и веселието, пълното даване на свобода на близките и нежеланието да изискваме, да разчитаме, да контролираме и съветваме, да правим сцени с ултиматуми. Магданозът, който е от семейството на Сенникоцветните, е познат от хилядолетия и неслучайно древни народи като вавилонци, перси, гърци, римляни са го обожествявали. Култът към него е бил като към свещен символ на жизнерадостта, която прославя свободата, необвързаността и природата. Известно е, че древните гърци са благоговеели пред него. Коренът на магданоза прилича на вретено, забито дълбоко в почвата, ала се вади лесно. Вретеновидните корени на двусемеделните растения са израз на любовта с обект, на привързаността към близки и предпочитани, обаче лесното вадене на този вид корени, както при магданоза, показва способността да се освобождаваме от гордостта, привързаността, назидателството и монофиксацията, т.е. от егото си.

УЧИТЕЛЯТ ЗА РАКА:

"...когато чувствата на хората станат противоположни на ума и дойде с тях в едно вътрешно стълкновение.... Когато мислите на човека станат егоистични, ракът скоро се образува, индивидуализират се клетките, т.е. тези клетки на организма не се подчиняват на общия закон на организма и искат да си образуват един индивидуален живот и да живеят за себе си. И тогава се образуват раковите образувания. Най-първо е бил като един малък лешник, но после се разширява и изпращат своите агенти навсякъде. Като дойде ракът в човека, какво ще стане с човека? - Нищо няма да стане. На рака ще му кажеш: „Много няма да ме безпокоиш!“ Той е доста аристократ... Храни го с лук - нищо повече. Сутрин, на обяд и вечер с лук ще го храниш. Като го храниш няколко месеца с лук, той ще каже: „Тук лук се яде...“ Ще кажеш така: „Здрав съм, здрав съм, здрав съм - всичко в мене е така, както Бог го е създал!“ И тогава никакъв рак и никаква бълха не може да влезе в тебе." (18 септември 1940 г. "За добро е")

"Ракът е подмладяването на известен орган за сметка на друг. Когато става подмладяване, то ЦЕЛИЯТ човек трябва да се подмлади. Тук може да прокараме и друга аналогия: когато известни способности се развиват за сметка на други, пак има болезнени /последствия/. Също така, когато известни чувства се развиват за сметка на други чувства, е същото - трябва съразмерност." (13.V.1932, Разумност в природата)

"Тук преди два деня дойде една сестра, която страда от рак. Всички лекари казват: „Не може да оздравее, осъдена е на смърт. Не може да се помогне на рака, няма никакъв цяр“. Но в нея се заражда едно желание. Явява се баща ѝ, който ѝ казва: „Ти ако ме слушаш, ще те оздравя“. Казва ѝ той как може да се излекува. Иде един друг брат и ѝ казва какво трябва да прави. Започна тя да се лекува. И най-после тя се излекува от рака! Излекува се, но с вяра. Ако човек започне да се лекува и няма вяра, нищо не става. За мене тя казва: "Въпросът беше свързан за Бога. Всичко е възможно. Аз почти мислех само с Бога - и сега съм толкоз деликатна и толкоз чувствителна, че трябваше да възстановя първоначалното си физическо състояние". Казвам: сега мнозина от вас, които заболяват, искате да ви лекуват другите хора. - Всеки може да ви лекува дотолкоз, доколкото имате вяра." (7 юли 1937, Божествено ръководство)

"Виждате болестта рак в стомаха на човека. Ракът започва да го яде - и го изяжда. Ако не искаш да те ядат, тогава ще туриш една огнена стена - ще прокараш силни токове и ще имаш силен мозък - пълна батерия. Ще пратиш на болното място това електричество и ще започнеш да го обстрелваш. Неприятелите ще си идат с артилерията." (12 февруари 1939, Качества на силния човек)

"Ако някои страда от туберкулоза или рак, да яде кисело мляко. Трябва да ядеш най-малко три години по три пъти на ден по 100 грама на всяко ядене, за да има микроскопическо подобрение. Като цяр, киселото мляко е намясто, но не и с ягоди." (22 май 1938, Великото в света)

"Учените хора правили наблюдения, че там, дето почвата е глинеста, отдолу има по-голямо задебеляване на реката, отколкото когато почвата е песъчлива. Той обяснява, че космическите лъчи, които идват през нея, задържат отровните космически лъчи и те стават причина да се развива рак. Ако в един дом има глинеста почва, ако жената е "глинеста", тя ще спира космическите лъчи. Тогава или тя, или мъжът ще заболеят от рак. /.../ Ракът или проказата се дължат, най-първо, на дисхармоничното състояние на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Когато човек дойде в едно крайно противоречие със себе си, в едно крайно противоречие с окръжаващата среда, в която се намира, непременно този човек или умствено ще се побърка, или нервността ще го хване, или рак, или някаква органическа болест ще дойде." (30 октомври 1932, Възкресение) /ЗАБЕЛЕЖЕТЕ ЛОГИКАТА: ТУК РАКЪТ Е В КАТЕГОРИЯТА НА УМСТВЕНИТЕ, НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКИТЕ БОЛЕСТИ, ЗАЩОТО УЧИТЕЛЯТ ГО РАЗГЛАНИЧАВА ОТ ОРГАНИЧЕСКИТЕ - ТЕ СА САМО ПОСЛЕДСТВИЕ. Също като авторите, които бяха цитирани по-горе - б.р./

"Мисля, един германец, лекар, правил един опит върху ръката си. Съвестен човек - той правил опити върху своето тяло. Намерил едно лекарство и направил една инжекция, втора. Десет дни след първата инжекция, зараждат се раковите клетки. Лекува я със своето лекарство. Втората рана я излекува за 20 дни. Като разглежда третата рана, намира, че раковите клетки измрели преждевременно. Той намира, че серумът в организма мори раковите клетки. Той намира, че в кръвта има известен серум, който лекува раковите клетки. Значи, ТЯЛОТО произвежда туй лекарство. Стига човек да вярва в туй лекарство, което е в него. Щом нямаш доверие в това лекарство, което БОГ е вложил, непременно ще заболееш от рак. Та казвам сега: ние, като този лекар, търсим своята помощ отвънка. Първата рана я лекуваме, втората я лекуваме; като дойдем до третата, виждаме, че тя сама по себе си оздравява." (2 април 1933, Радостта)

"При чистата кръв никакви болести не може да се проявят. Вие имате ревматизъм - това е нечиста кръв. Или имате рак - нечиста кръв е. Давате на тия микроби храна - или холера ви е хванала, или каквато и да е друга някаква болест. Ако се пречисти кръвта, този, нисшият живот, като не може да намери храна, той не може да живее. Следователно, Бог ни е създал не да храним болестите. Ние сме създадени да подхранваме доброто в себе си, а не злото. Това е науката, в която човек се учи, за да бъде добър." (19 февруари 1939, Да бъдеш обичан)

"Води един болен със себе си - констатирали, че има рак. Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде или да не иде. И да иде в болница, лекарите, като не могат да го лекуват... Казвам: "Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата". Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края!" (14.I.1940, Служене на Бога)

"Причината е в симпатичната нервна система.Тогава може да се роди язва в стомаха, тумор в стомаха, рак в стомаха. Много работи могат да се родят. Значи, нервната система е изгубила своята естествена топлина, и вследствие на това стават тия деформации. Онзи човек, който изгубва естествената топлина на телото си, той е изгубил естественото положение на своите чувства. Любовта е взела обратно движение, взела е обратна посока в своето движение. Или, казано на друг език, вие сте престанали да изпълнявате онези закони, които Бог е турил в света, и сте почнали да изпълнявате някои свои правила. Ти ги настаниш на местото на Божиите закони - и всичко тръгва наопаки." (12 септември 1934, Връзка с Бога)

"Ако някоя сестра от вас заболее, нека други три сестри се съберат и да изпеят една песен. Питам: каква песен бихте изпели на болния от скарлатина? Каква песен бихте изпели на онзи, който страда от ставен ревматизъм? На онзи, който страда от рак, на онзи, който страда от холера? На холеричния аз бих пял за топлата вода. Стоплете вода и му дайте да изпие три–четири чаши гореща вода. Ще я пие музикално, аз ще му пея като на опера... Ще кажа: „Дайте му вода.“ Аз ще пея - той ще пие. Като изпие три–четири чаши вода, холерата ще си отиде." (18.II.1940, Словото бе Бог)

"Ада ние сами си го създаваме. Ако не ядеш както Бог изисква, непременно ще се създаде ад в стомаха. Създават се разни тумори, създава се рак, създава се сифилис, създава се проказа - какви ли не болести се създават, вследствие на един неестествен живот!(10.ХI.1940, Преброените косми)

"Не е ли по-добре човек да яде по-малко и да мисли повече? При това, в нашето ядене на Земята няма никакво разбиране. Яденето е голям товар! Какви ли болести не се зараждат от яденето. Всички болести се дължат именно на яденето. Какво ще кажете на това? Какво ли не яде човек от забраненото дърво? Какво ли не ядат хората днес? - И салами, и суджуци, и пастърми, и риби, разни майонези, какви ли менюта не се приготовляват, от които остават разни нечистотии. И в резултат на това идват жълтеница, рак, какви ли болести не идват от тия нечистотии в кръвта. Сега гледам какво правят и новите вегетарианци. Те опростяват храната си и ядат само ябълки и круши. Те се лъжат - мислят, че приемат чиста храна.- Не мислете, че и плодовете не са опасни. Има опасни ябълки, има круши, които са опасни; има сливи, които са опасни; има дини, пъпеши, които са опасни. Човек трябва да ги разбира. Като ядеш, ти трябва да знаеш как да ядеш." (27.IX.1936, Най-голям в Царството небесно)

"Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание." (15 декември 1935, Коприненият конец)

"Ако човек не е умен, ще стане фанатик, горделив, ще стане груб. Ако станеш фанатик и мислиш, че твоите възгледи са най-правите, ти мислиш, че това не е на място, онова не е на място... Ако умът ти не е на място, това ще стане... Горделивият човек всякога иска да му помагат. Той счита, че всичките хора са задължени да работят. Той ще погледне отвисоко и ще каже: "Не сте я свършили добре." (16.IХ.1932, Петте области в човека)

"Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска ДРУГИТЕ да го хвалят. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да похвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!...“ Ако говорят за някого, че е с добродетели, той казва: „А бе, джанъм, не ми говорете - на земята човек с добродетели не може да бъде!“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погрешки“. Гордостта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма! Туй чувство най-много е събудено у тях. След това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените. А най-голямата опасност, която СЕГА иде, тя е от гордостта в окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостта е едно най-опасно качество за човека!" (20.IV.1922, Предназначението на музиката)

"Човек, който е горделив, излиза от сСВОЙ център."(22 август 1934, Търпение, чистота и приложение)

"Немарливите хора са крайно горделиви." (29. V. 1942, Тон и техника)

"Каквото и да пише, горделивият мисли, че е авторитет." (пак там)

"Но вие за тия хора с вирнатите носове каква идея имате? - Че такъв човек е горделив. Горделиви човек е този, който мисли високо за себе си. Но и плътта, като се надуе, става "горделива"... Когато някой има цирей, пак казват „горделива плът“. Като се надуе циреят, той е "горделив"... ( 14 февруари 1940, Обичайте – ценете!)

"Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи, коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат "любов". Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Силата на Любовта се заключава именно в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света! ТОВА означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него! Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни... Какво се иска от ученика? – Да прощава! Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си - помен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това, на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил и когото мразиш." (18 май 1922, Необятната Любов)

"Човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. ЗАТУЙ страдатъ хората! Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. - То е голѣмо страдание." (15 януарий 1941, Трите единици)

"Тя, като обича, много дълбоко обича. /.../ Тя, като обикне, много се привързва. Но като те намрази, и 20 години да се минат, тя не те забравя - да се пазиш! Тя, докато не си отмъсти, не й минава." (11.X.1935, Методи за самовъзпитание)

 

"Аз ще ви приведа пример. Когато бях в Русе , при мене дойде един анархист - млад момък, предполагам на 23–24 години. Кой го е обърнал? Той сам е дошъл до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитност. Краен анархист е и казва: „Влюбих се в една мома, и в тази мома видях Бога - повярвах, че има Господ. Когато залюбих, в моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвам всичко, да работя за човечеството. Но дойде един прелом - и тя се изгуби. Изгуби се тя и останаха черни петна в моята душа, изгубих силата си“. Черни петна останали... „Когато изчезна любовта, на местата, дето е била светлината, забелязах: черни петна останаха в душата ми“. Той отишъл по-далече. Казва: „Виждам, че Христовото учение е нещо повече. Ако моята душа и сърце бяха толкова широки, щях да любя всички хора и не щях да претърпя тази криза. Но понеже сърцето ми е малко, като изгубих една от "овцете", съкруших се. Желая сега душата ми да се разшири, че да обичам всички, както нея обичах“. - Тъй всички трябва да обичаме! Всички тия растения, цветя, буболечки, млекопитаещи, всички, които влизат в тебе, да чувстват, че Бог живее в тебе, ЧЕ ВСИЧКО ТИ Е МИЛО, НА ВСИЧКО ДА ДАВАШ НЕГОВАТА ЦЕНА. Само така може да разбереш великия закон на Любовта - и тогава няма да претърпяваш такъв крах. Сега жената се привързва към мъжа, мъжът се привързва към жената... - Не се самоизмамвайте!" (12 октомври 1922, Практическо приложение на музиката)29.12.2017 г. 17,47 ч.

 

ПСИХИЧЕСКИ И ДРУГИ ПРИЧИНИ ЗА РАКА. ПОБЛЕМЪТ ЗА ГОРДОСТТА, ОБИДАТА, ПРИВЪРЗАНОСТТА, ЗАТВОРЕНОСТТА. АВАНГАРДНАТА НУКА И УЧИТЕЛЯТ НА ТЕЗИ ТЕМИ:

Християна Тодорова Психологически предпоставки за възникването на раковите заболявания 12.03.2008

Ключов фактор за развитието на психосоматичните заболявания най-често е психосоциалият стрес под формата на социална неуреденост, промяна в социалния статус, урбанизацията, географската и социалната мобилност, неблагоприятната ситуация при трудовата заетост, недоволство от работата, драматични жизнени събития (загуба на близки, скръб, отчаяние, депреси и безнадеждност). Реакцията на пациента спрямо психосоциалния стрес зависи от това, какво значение отдава той на събитието; от умението адекватно да реагира и преживее стреса, от адаптационните му въз-можности. Доказано е, че заболеваемостта се увеличава при промяна на емоционалното равновесие на пациентите, когато те възпримат живота си като неудовлетворителен, заплашителен, непоносим, конфликтен, и не могат да се справят с него. Емоционалното и интелектуалното състояние играе важна роля както при възприемането на болестите, така и при лечението Активното и позитивно участие на пациентите може да повлияе върху болестта, резултатите от лечението и качеството на живота им. Обикновено психосоматичните заболявания възникват в резултат от действието на несъзнателни процеси. Едно от постиженията на съвременната наука е идеята, че човек може да се научи да управлява психическите процеси, които влияят на широк спектър от физически процеси. Чрез влияние на психиката, може да се застави организмът да оздравее.

Заболяването рак

Ракът започва от клетка, съдържаща неправилна генетична информация, което я прави неспособна да изпълнява отредените й функии. Тази клетка може да получи невярна информация вследствие вредното химическо въздействие, по други външни причини или просто заради грешка във възпроизводството на милиардите клетки в организма. Ако тази клетка започне да възпроизвежда други клетки със същото нарушение на генетичната структура, се появява тумор, който се състои от много атипични клетки. Обикновено имунната система в организма разпознава такива клетки, унищожава ги или ограничава действието им. В злокачествените клетки се извършват определени промени, така че те започват бързо да се репродуцират и поразяват да съседните тъкани. Ако между нормалните клетки съществува някаква “информационна връзка”, която ги предпазва от свръхвъзпроизводство, то злокачествените клетки са много дезорганизирани, не реагират на тази получавана от съседните клетки информация и започват безконтролно да се репродуцират. Атипичните клетки на туморите започват да блокират нормалното функциониране на органите, разрастват се и оказват физически натиск върху другите органи или заместват нормалните клетки на тези органи със злокачествени, така че органът вече не може да функционира. При тежки форми на рак злокачествените клетки се откъсват от първоначалното образувание и се пренасят в други части на тялото, където започват да растат и да създават нови тумори.

Причини за рака

Има различни фактори, които отключват заболяването - канцерогенни вещества, генетично предразположение, радиация, неправилно хранене. Всеки един от тези фактори не може да обясни защо един заболява, а друг – не. Ако между вредните фактори и рака имаше пряка причинно-следствена връзка, увеличаването на въздействието на тези фактори би предизвикало увеличаване заболеваемостта от рак. Въпреки че статистиката доказва тази версия, голяма част от хората, подложени на въздействието на вредните фактори, не заболяват, а хора, неподложени на много силно физически въздействие, заболяват въпреки всичко. Т.е. само въздействието на изложените вредни фактори още не е достатъчно, за да предизвика рак; и обратно: намаляването на тяхното въздействие не може автоматично да предпази от рак. Резултатите от много изследвания показват, че за възникването на рака не е достатъчно само наличието на атипични клетки – констатира се е и подтискане на естествената система за защита на организма. Според една от теориите за произхода на рака, във всеки организъм постоянно се произвеждат и ракови клетки. Обикновено имунната система внимателно следи появата на всякакви атипични клетки и ги разрушава. Имунната система се състои от няколко вида клетки, които унищожават чуждите тела. Този процес на самоизцеление постоянно протича в организма на всичките му нива. По подобен начин организмът постоянно се бори и с раковите клетки, изолирайки ги или разрушавайки ги, преди да са нанесли вреда. Очевидно, в определен момент някакъв фактор намалява съпротивата на организма и предизвиква възприемчивост към рака. За да възникне рак, действието на имунната система би трябвало по някакъв начин да е нарушено. Част от данните сочат, че стресът оказва съществено влияние, като отслабва имунната система и нарушава хормоналния баланс. Емоционалният стрес може да подтисне имунната система и по този начин да отслаби естествената защита на организма срещу рака и други болести. Като анализират причините, поради които стресът може да предизвика болести, Холмс и Масуда отбелязват колко е важна индивидуалната реакция към стреса. “Това се обяснява, както предполагаме, с обстоятелството, че дейността на организма, насочена за преодоляване на стресовата ситуация, може да намали съпротивата към болестите, осо-бено ако човек избира неправилни методи за преодоляване на своя стрес, несъответстващи на проблемите, които стоят пред него. Този поглед върху болестта още веднъж напомня, че възможностите на човека не се безгранични, че ние имаме ограничено количество енергия. Ако външните фактори изискват много големи енергийни загуби, може да не ни стигнат сили да се борим със заболяването. Когато животът се изпълни с неприятности и ние не успяваме да се справим с жизнените ситуации, като резултат се появава болестта.” Нервната система на човека се е създала в резултат на милиони години еволюция. Оцеляването на първобитния човек зависело от способността му бързо да определи силата на заплахата – да се бие или да избяга. Веднага щом нервната система възприеме външната заплаха, нашето тяло момен-тално реагира с промяна на хормоналния баланс и е готово да действа по съответния начин. В живота на съвременното общество обаче, тази реакция е подтисната. Човешкият организъм е устроен така, че ако след стреса последва физическа реакция, стресът не нанася голяма вреда. Но ако напрежението не се снеме поради възможни социално-психологически причини, в организма се натрупват отрицателни последици от стреса. Т.нар. хроничен стрес е онзи, на който организмът не е отреагирал своевременно. Именно този стрес, според учените, е много важна причина за повечето болести. Хроничният стрес подтиска имунната система, която отговаря за неутрализацията на раковите клетки и патогенните микроорганизми. Ние усещаме стреса не само в момента, когато преживяваме определено събитие, предизвикващо отрицателни емоции, но и всеки път, когато си спомним за това събитие.  Подобен продължителен стрес и свързаното с него напрежение могат да окажат силно негативно влияние върху естествените защитни системи на организма. Нивото на емоционалния стрес, предизвикано от външни събития, зависи от това как конкретният човек интерпретира и преживява тези събития.

Психологически предпоставки за раковите заболявания. Резултати от изследвания.

Хората са открили връзката на рака с емоционалното състояние на човека още преди повече от 2 хиляди години. Още през II век от н.е. римският лекар Гален е обърнал внимание на това, че жизнерадостните жени по-рядко боледуват от рак, в сравнение с жените, които често са подтиснати. През 1701 г. английският лекар Хендро, в трактат, посветен на природата и причините за рака, посочва връзката му с “жизнените трагедии, предизвикали силни неприятности и мъка.” Едно от най-добрите изследвания, които разглеждат връзката между емоционалните състояния и рака, е описано в книгата на последователката на Карл Юнг Елида Ейвънс - “Изследване на рака от психологическа гледна точка”, чието предисловие е написано от самия Юнг. Според него, Ейвънс е успяла да разкрие много тайни, свързани с рака, включително непредсказуемостта в развитието на това заболяване и защо болестта се връща след дълги години, защо това заболяване се асоциира с индустриализацията на обществото. Изследвайки 100 болни от рак, Ейвънс прави извода, че преди началото на болестта мнозина от тях са загубили важни емоционални връзки. Тя смята, че всички се отнасят към психологическия тип, склонен да се свързва с някакъв обект или роля (с човек, работа или дом), като лицето не развива собствената си индивидуалност. Когато този обект или роля, с които човек се свързва, изчезнат, такива пациенти се оказват насаме със себе си, но им липсват навици, с които да се справят с подобни ситуации. За онкологичните пациенти е характерно да поставят на първо място интересите на другите. Освен това Ейвънс посочва, че ракът е симптом за неразрешен проблем в живота на болния. Нейните наблюдения са потвърдени и уточнени с по-късни изследвания На базата на анализа на психологическите аспекти в живота на раково болните, се определят четири основни момента: 1. Младостта на тези пациенти е белязана от чувството на самота, отчужденост, отчаяние. Близостта с другите хора предизвиква у тях трудности и им се струва опасна. Установено е, че особеност на тези хора, които по-късно са заболели от рак, е че дълбоко са преживявали липсата на близост с родителите. Те нерядко проявяват силни чувства и обикновено са в лошо настроение. Друг вариант е ранната загуба на близък човек. 2. В ранен период от зрелостта на тези пациенти, те или са създали дълбоки, важни за тях отношения с някого, или са получили огромно удовлетворение от работата си. В тези отношения или тази роля те са влагали цялата си енергия, те са били смисълът на съществуването им, около тях се строи целият им живот. Типично раковият болен често култивира изключително отношение само с един човек, като игнорира външните контакти. Той с готовност се жертва само за родителите си, децата или съпруга. 3. Обаче един ден изведнъж това тези отношения или тази роля изчезват от живота им. Причините са различни – смърт на любим човек, смяна на местожителството, пенсиониране, начало на самостоятелен живот на децата. В резултат, отново настъпва отчаяние. Характерна черта на онкоболните е чувството на безнадеждност, преди да заболеят. Често ракът е доказателство, че някъде в живота на човека има нерешени проблеми, които са се усилили или усложнили заради серия стресови ситуации. Типичната реакция на онкологично болния към проблемите и стресовете е усещането за своята безпомощност и отказ от борба. Отбелязва се, че левкемията и ракът на лимфните възли обикновено се появяват в случаите, когато пациентът се сблъсква със серия от няколко загуби, които водят психическото му състояние до отчаяние и безнадеждност. 4. Една от основните особености на тези болни е фактът, че тяхното отчаяние няма изход - те го преживяват в себе си трагично. Те не са способни да излеят болката, гнева или враждебността си, те са неспособни да изразят открито враждебни чувства. Много онкологично болни трудно изразяват отрицателни чувства. Те изпитват необходимост винаги да се показват добри. Околните обикновено смятат онкологично болните за необикновено добри хора. Външно може да изглежда, че те успяват да се приспособят към постигналото ги нещастие. Изпълняват задълженията си, но животът за тях вече няма вкус, от него са си отишли енергията и сми-сълът. С. Бансон, който излиза с доклад на конференция в Академията на науките в Ню Йорк, отбелязва, че съществува явна връзка между рака и следващите състояния – угнетено състояние, депресия, отчаяние. Х. Вот заключава, че ракът се явява след загуба на "незаменим" обект, появява се при хора, които са в угнетено състояние или страдат от тежка форма на меланхолия. Бартроп открива, че овдовелият съпруг има явни нарушения в имунната система, които се проявяват пет седмици от момента на смъртта на партньора. Група изследователи от Рочестър доказват, че от рак заболяват основно хора, които страдат от стрес и не са в състояние да го осъзнаят; от чувство на безпомощност. Много изследвания разкриват “психологическия профил на онкологично болния”. Посчват се следните черти у болните: доминираща детска позиция в комуникацията, тенденция към екстернализация ("Всичко зависи от външнте обстоятелства, аз нищо не мога да направя.”) Висока формалност на нормативите в ценностната сфера, висок праг на възприемане на негативните ситуации. Собствените потребности или не се възприемат, или се игнорират. Изразяването на чувствата е много сложно за тях. В семейството им често доминира майката. Раково болните усещат разочарование, пустота и чувството, че са отделени от другите.  - "Хора през стъклена стена". Те се оплакват от пълна вътрешна опустошеност. Всички психически и физически заболявания се инициират от емоционални сътресения, които са се случили в близкото минало и дори в далечното детство.  Колкото по-голям негативен заряд има критичната ситуация, толкова по-голяма е потенциалната опасност. Негативният потенциал на емоционалната травма в предизвикването на различни заболявания е основан на “замразяването на емоциите” в нашата памет - защото емоциите се съхраняват в тялото. “Замразените” в тялото емоции могат да създават функционални (не физически) връзки, които подтискат нормалното преминаване на нервните импулси в организма и пречат на нормалната работа на невронната мрежа. Голям принос в изучаването на връзката на емоциите със здравето има немският онколог д-р Хамър. Той изследва повече от 10 хиляди случаи и открива, че буквално във всеки от тях, първите признаци на заболяването от рак се появяват от 1 до 3 години след емоционалната травма. Хамър описва емоционалния травматичен опит, който обикновено предшества рака: “…Ти се изолираш и не се опитваш да споделиш емоциите си с други. Ти си тъжен, но на никого не казваш какво те мъчи. Това напълно променя твоя живот – ти вече никога няма да бъдеш предишния човек…” Доколкото почти всяка зона на мозъка е свързана с определен орган или област на тялото, в резултат, на определено място в тялото възниква повишен или понижен тонус на мускулите и кръвоносните съдове. В своята работа Хамър открива точно съответствие между типа психологическа травма, локализацията на “затворения контур” в мозъка и локализацията на туморите в тялото. Емоциите, хванати в капана, започват да травмират мозъка в определена зона аналогично на лекия инсулт, а мозъкът започва да изпраща неадекватна информация в определена част на тялото. В резултат, в тази зона се влошава кръвообращението, което води, от една страна, до лошо хранене на клетките, а от друга – до лошо отделяне на продуктите от жизнената дейност. На това място започва да се развива раков тумор. Типът тумор и разположението еднозначно зависят от типа емоционална травма. Скоростта на растежа на тумора зависи от силата на емоционалната травма. Още щом това се случи, в съответната зона на мо-зъка се появява оток, който лесно може да се види на компютърна томография. Когато отокът се разнесе, растежът на тумора се прекратява и започва лечението. Имунната система, заради травмата, не се бори с раковите клетки. Нещо повече: на това място раковите клетки дори не се разпознават от имунната система. Оттук произтича ключовият момент, че за пълно излекуване от рака е необходимо лечение на мозъка. Хамър смята, че психическите травми, получени в детството, не могат да бъдат причина за рака. Според неговите изследвания, източникът винаги се намира в рамките на 1-3 години преди началото на заболяването. Но е важно да се разбере, че ранните травми “прокарват пътеката” за по-късните, сякаш обучавайки мо-зъка на специфична реакция. За лечение, Хамър използва традиционните психологически методи на работа с травми. За да се предотврати напълно връщането на симптомите на заболяването помага работата именно с първоначалния, както още го нарича, „коренен инцидент”. Емоционалната травма, която лежи в основата на онкологичното заболяване, може да бъде напълно незначителна за страничния поглед. Всичко зависи от специфичните сривове в психиката на човека, които негативното събитие произвежда, и от личната история – дали в нервната система има верига от аналогични преживявания, към които даденият инцидент може да се при-съедини.(Използвана литература: 1. К.Саймонтон, С. Саймонтон, Психотерапия рака 

http://www.icp-bg.com/disease.php)

РАКЪТ е болест, предизвикана от дълбоко натрупана обида, която в буквалния смисъл започва да изяжда тялото. В детството се е случило нещо, подкопаващо вярата ни в живота. Този случай никога не се забравя и човек живее с това бреме и огромно чувство на самосъжаление. Понякога той много трудно създава трайни, сериозни взаимоотношения. Животът за него се състои от безкрайни разочарования. Чувството на безизходност и безнадежност преобладава в съзнанието му, той лесно обвинява другите за своите проблеми. Хората, страдащи от рак, са много самокритични.

ЗАПОМНЕТЕ: придобитото умение да обичаш себе си и да се приемаш такъв, какъвто си, лекува болестта.

Причините за появата на рака 04.05.2008 15:30 

http://lava.blog.bg/…/04/prichinite-za-poiavata-na-raka.189… Тежка тема. Наскоро синът ми ме помоли да му дам адреса на един билкар от Бургаско. Пазих го 3 години като SMS, а сега с ужас установих, че се е изтрил. Добре че го бях преписала (с. Каменар, между Поморие и Каблешково. Димитър Куцаров, тел. 059-68-34-60). Няколко дни след това заминах за Банско. Взех си книжка за четене и я глътнах за два дни. Така ме увлече, че не можах да я оставя. И там намерих пълно потвърждение на моето лично мнение за причините за тази болест. Ето какво е написал Мирзакарим Норбеков:

„ПО СВЕТА ВЕЧЕ ИМА ОКЕАН ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ ЗА ПСИХИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА РАКА. ТУК СА ПОМЕСТЕНИ САМО НЯКОЛКО СЪОБЩЕНИЯ, А ИМА ХИЛЯДИ СТАТИИ, РЕФЕРАТИ И КНИГИ НА ТАЗИ ТЕМА, МНОГО ИНСТИТУТИ И СПЕЦИАЛИСТИ.

"Знаете ли откъде идват онкологичните болести? - Много години съм изследвал хора с рак - душевния им живот, житейските им ситуации - и мога най-отговорно да кажа, че един от корените на тази страшна болест е непростена обида или обида към самия себе си, т.е. чувство за вина. А знаете ли, че всеки човек за един ден хиляди пъти се разболява от рак и хиляди пъти оздравява?... Раковите клетки, т.е. погрешните, болните, враждебните към организма клетки се раждат непрестанно. Но организмът веднага ги разпознава и ги пресреща с боен отряд от клетки-камикадзе - сиреч, специални клетки, чиято задача е да го бранят. И те веднага овладяват положението. Едни от тях са левкоцитите. Тези клетки извършват необходимото и загиват с чиста съвест. Но ако има пробив в имунитета... Като железни материалисти, вие все още не виждате връзка с обидата, нали? - Няма и да я видите, ако сте на мнение, че тялото живее отделно от своята основа – душата. Но те живеят заедно, въпреки вашето незнание. Затова, на всяко състояние на душата ни отговарят абсолютно материални биохимични процеси във физиологията. Мисълта е материална! Чувството е материално! И така, обидата, състоянието на недоволство, на подтиснатост, на нелюбов предизвиква процеси, които рязко намаляват имунитета - защитните функции на организма. И тогава започва неудържимо размножаване на клетките-нарушители. Сега ясно ли ви е?" Е, сега, освен да ви пожелая никога да не ви се налага да се сблъсквате с тази тема, няма какво друго. Но се надявам да се научите да прощавате и да освобождавате повече място в душите си за радостта и любовта.

Ракът - болест на психиката.

Това е едно уникално интервю с немския лекар д-р Хамер, но не е разрешено да се копира. Може да се прочете в: http://www.selenabg.com/…/200…/1610-2009-02-26-18-13-20.html

Обаче на други места има свободни за копиране сведения за него, ето едно от тях: 

http://anticancer-bg.com/news/dr-hamer

"Новата немска медицина" на д-р Хамер

В последните няколко години Европа буквално беше разтърсена от едно име и едно понятие. Името е Райк Герд Хамер, понятието е „Нова немска медицина”. Признавам, че и за името, и за понятието допреди 2004 година имах съвсем бледа представа. Интересът към тях дойде най-вече с един уникален съдебен процес през същата тази 2004 година. А окончателното ми любопитство „преля”, когато в сайта ми се появи поздравление за Нова година от името на „Нова немска медицина”. Журналистът в мен отново се обади и потърсих ответен контакт. Но преди това - за едно друго, особено важно понятие, което все повече се налага в онколечението.

Вече категорично се знае, че психологическия стрес може да стане причина за рак. Според класификациите на Световната здравна организация, „заслугата" му е за около 33 процента от онкологичните заболявания. Един немски лекар обаче настоява, че има една-единствена първопричина за рака, и това са психологическите и психическите фактори. Упорството му предизвика толкова силен гняв сред противниците на неговата теория, че неотдавна му донесе и няколко години затвор.... И така, кой е доктор Райк Герд Хамер /Ryke Geerd Hamer/ и защо неговата „Нова немска медицина” предизвика яростна съпротива? Началото е една лична трагедия - през 1978 година загива Дирк, синът на немския онколог доктор Райк Герд Хамер. Като всеки баща, д-р Хамер приема тежко и болезнено загубата на младия си потомък. След известно време той констатира, че вече е в категорията на своите пациенти - тоест, сам си поставя диагнозата „рак”. Тъй като заболяването се появява наскоро след загубата на сина му, доктор Хамер анализира всички възможни причини и достига до прозрението, че злокачественото образувание се е появило в периода на тежкия душевен стрес. Продължението на самоанализа го отвежда до следнто убеждение: очевидно, става дума за някаква вътрешна връзка между душевното сътресение и промените на организма на клетъчно равнище. Разсъждавайки като професионален онколог, д-р Хамер стига до извода за пряка връзка между стреса, дошъл от смъртта на сина му, и онкологичното му заболяване. По-късно той се заема да анализира образци от сканираните снимки на мозъка на свои пациенти и ги сравнява с медико-психологическите си записи на техните прегледи. Така открива подчертана зависимост между определен шок /стрес/, образуваните в този период затъмнения в различни области на мозъка, очевидно увреден по специфичен начин от шока, и промените на съответните органи, където се е появил рак. Герд Хамер стига до следващата стъпка в своята теория: шокът или психологическата травма удрят съвсем инстинктивно по човешкия организъм и задействат автоматично, в дълбочина, биологическите механизми .Той открива още една особеност - човешката еволюция, специално, е създала вътрешни механизми за адаптация на организма към тежки обстоятелства. Например, млечните жлези на жената незабавно започват да се малигнозират /да изработват злокачествени клетки/, когато майката вижда детето си ранено, а засиленото отделяне на мляко се оказва не друго, а форма на майчина защита. Хамер разглежда много факти и от живота на бежанците - там пък страхът и честата липса на вода започват да подтикват клетките към малигнозиране /изработване на злокачествени клетки/ в отделителната система. За своите доказателства, д-р Хамер изследва повече от 40 000 истории на тежко болестно състояние в продължение на много години. Така се появява теорията му, че основа на всяко човешко заболяване става силно преживяна психологическа травма. Своите възгледи Райк Герд Хамер оформя като система от твърдения, които нарича „Нова немска медицина „ /”German New Medicine”/. От собственият си опит, свързан със смъртта на сина му и последвалото тежко заболяване, а и от опита на други хиляди болни, той въвежда за пръв път в медицината понятието „Синдром, предизвикващ рак”. Характеризира го не като обичаен стрес, а като най-жестока психическа травма за човека. От историите на 15 000 пациенти той успява документално да докаже връзката между този първоначален синдром и последващото развитие на злокачествено заболяване на човешкото тяло. Този синдром получава името Dirk Hamer Sindrom /DHS/,защото го нарича на своя син Дирк. Опитът му в прегледа на хилядите пациентски истории му дава основание да формулира тъй наречения „Железен закон на рака”, на който, според д-р Хамер, нищо не може да противостои. Всяко раково заболяване започва с DHS/Дирк хамеровия синдром/, изразен чрез брутален вид шок или най-драматичен и остър конфликт, случил се на определен човек, който след това преживява своята психическа травма най-вече в усамотение. Съществен момент в предизвикването на рака е видът на конфликта или психическата травма на Дирковия синдром DHS, чиито характеристики могат да се открият чрез „Фокусът на Хамер /Hamer focus/” - специфична област на мозъка, която, под влияние на психичната травма, получава сериозни нарушения и вследствие на това - последващо размножаване на канцерогенни клетки в органите, свързани точно с поразения мозъчен участък; локализация на раковото образувание в точно определен участък на тялото. Съществуващата пряка връзка между развитието на конфликта /стреса/ и развитието на рака в два плана: мозъчен и органен. Според Райк Хамер, втора и трета конфликтна ситуация с DHS може да бъде свързана с пър-вичния конфликт /стрес/. Например, диагнозата за злокачественото заболяване, обяснена на пациента, може да предизвика изключително тежка паника и такъв страх от смъртта, който предизвиква ,например, кръгли петна в белите дробове или се превръща в последващ рак на костите. Съгласно теорията му, тези вторични образувания в никакъв случай не трябва да се наричат метастази, а са нов, втори рак, предизвикан от "Фокуса на Хамер", който пък, от своя страна, се образува под влияние на психическата травма. В момента, в който конфликтът е решен благополучно или стресът преодолян, следва преобръщане - и мозъчните нарушения се заличават. В същото време и безразборно размножаващите се клетки, появили се вследствие на неправилната мозъчна команда по време на тежката душевна травма, също престават да се размножават, т.е. растежът на раковите клетки спира. Обратният процес на „преобръщането” се съпровожда с отоци в областта на тумора, с асцит /натрупване на те-чности/, с болка. Подчинявайки се на преустроените вече нервни сигнали, организмът започва продължителна фаза на пренастройка, като натрупва отоци във всички проблемни части на организма. Едновременно с това започва връщането на съня, на апетита, макар че слабостта и умората, типични за състоянието „ваготония” /нарушена нервна вегетативна сис-тема/ могат да донесат и невярна диагноза. Според Райк Хамер, по време на възстановителния процес могат да се получат различни видове церебрални усложнения, в зависимост от продължителността на конфликта и на стопиране на „Фокуса на Хамер”. В периода на подутините, човек трябва напълно да изключи употребата на алкохол, кортизонови препарати, диуретици, кафе. Приемат се само противовъзпалителни препарати, понякога се поставя лед, прикрепен към шията или към челото. В този период силно трябва да се ограничат течностите. До този момент лекарите онколози практикуват неписания закон, според който болните не бива да страдат и затова трябва да им се прилагат обезболяващи лекарства, най-вече наркотични средства. Засилващата се болка, възприемана като сигнал за настъпващата смърт и смятана за нещо страшно и ужасно в дадения процес на излекуване, според Хамер, ще изглежда непоносима в течение на 4 до 6 седмици и се прекратява спонтанно след 2-3 месеца. Важно е да се осъзнае, че болковият синдром е напълно индивидуален за всеки пациент. И ако човек знае това, ако разбира, че болката е само междинна фаза на раковото оздравяване и се въздържа от приемане на обезболяващи средства, той ще се поддържа вътрешно, психически, и ще мисли както за живота напред, така и за светлината, която вече се задава в края на тежкия тунел. Хамер смята, че едно от най-тежките престъпления в съвременната онкология е поставянето на морфин. При по-ранните стадии на заболяването и сравнително несилните болки, една доза морфин или подобен препарат ще е фатална за пациента.

А сега ще ви опиша в най-синтерзиран вид структурата на Хамеровата теория „Нова немска медицина”:

Съгласно тази Хамерова „Нова немска медицина”, по време на болестта организмът преминава през няколко фази. След началната поява на синдрома DHS /припомням ви: Синдромът на Дирк Хамер/, настъпва конфликтно-активната фаза на заболяването - СА /Conflict Active Phase/.При нея настъпва нарушение на съня, на апетита, идват различни вегетативни разстройства, причиняващи много и различни по тежест заболявания. СА-фазата, заради неразрешаването на конфликта или непреминаването на стреса, може да продължи с месеци и даже години, като за това време е в състояние буквално да унищожи човешкия организъм. Времето на разрешаване на конфликта или утихване на психологическия стрес, д-р Хамер нарича CL /Conflictolysis - разрушаване на конфликта/. В този етап завършва СА-фазата и започва периодът на възстановяване. Фазата, започваща с CL- това е периодът на пълното възстановяване на тъканите на всички органи. Хамер нарича този етап PCL-Post Conflictolytic phase. В този период организмът се изчиства надълбоко от безполезните ракови или некротизирани клетки, в резултат на язвеното заболяване на клетките. Трябва да знаете, че теорията на Хамер обхваща и разглежда много други болести, освен рака/. Това генерално прочистване се извършва чрез микробите. В периода PCL микробите буквално ни атакуват и ни причиняват инфекции, но освен страдание, в същото време вършат прочистваща функция, като дословно ни измитат вътрешно от ненужните нечистотии. Това, което традиционната медицина нарича „инфекциозни заболявания”, д-р Хамер го определя като „Епилептическа криза” /ЕС/. Съгласно своята теория Хамер твърди, че микробите-чистачи не могат да действат в органите в момента, когато човекът се намира в стресово напрежение и мозъкът му или отделни мозъчни поразени участъци изпращат неверно кодирани сигнали .Той оприличава такъв мозък на повреден компютър, като обяснява, че самото стресово напрежение не допуска микробите-чистачи вътре в тъканите. Връщаме се на една специална точка в Хамеровата теория. По време на фазата ЕС /Епилептическа криза/, дори само една доза обезболяващ морфин ще е фатална за оцеляването на човека. Защото тъкмо тази доза променя функционирането на мозъка, парализира работата на стомаха и напълно разрушава възстановителните функции вътре в организма. Човекът /онкопациентът/ е изпаднал в летаргично състояние и не осъзнава смъртоносното влияние на морфина в периода, когато е бил на прага на пътя към излекуването си. Болката, нерядко чудовищна във втория период, в действителност е забележителен знак на оздравителния процес. Според него, поне две трети от диагностицирания рак,след синдрома на Дирк може да бъде спрян, особено в момента на разрешаване на конфликта или в преодоляване на психическия стрес. Единствената опасност в този период, според Хамер, е невярната диагностика. При обявяване на диагнозата пред пациента, в резултат на паниката и тежкото преживяване за страх от смъртта, се появяват петната на белите дробове. По такъв начин пациент, който е имал възможността да избегне рак, буквално потъва в него. Хамер сочи, че тъкмо острата левкемия се появява в резултат на травмата от Дирк Хамер синдрома. Компютърната томография в такъв момент показва травми в мозъка във вид на петна с концентрични кръгове. Рентгенолозите често ги объркват и ги наричат „метастази”, а това, според Хамер, означава, че стотици хора отиват в напразни операции заради тези невярно разчетени тумори в мозъка. Според него, важно значение за преодоляване на конфликтната ситуация има физиотерапията. И ако в такова време се прилагат ненужни лекарства или хирургична намеса, това напълно ще обърка решаването на конфликта. Парадоксът на „Нова немска медицина” се състои в твърдението, че механизмът на малигнозиране /възпроизвеждане на злокачествени клетки в тялото/ в резултат на психическия шок даже е полезен за организма, но химиотерапията, лъчетерапията и операциите усилват неимоверно този процес, като тъкмо те започват да пречат на разрешаване на вътрешноорганната конфликтна ситуация и оздравяване-то на организма. Безспорен факт е, че д-р Хамер чрез своята методика е излекувал между 6000 и 6500 онкоболни в последен стадий рак, като не се забравя, че е излекувал и сам себе си. Професорът и доктор по медицина Райк Герд Хамер е работил според класическата медицина 15 години, като в същото време е посветил много сили и на разработване на специализиран медицински инструментариум за онкопациенти. След личната си трагедия през 1978 година, когато психи-чески болен застрелва 19-годишния му син Дирк, в резултат на тежката психическа драма д-р Хамер развива рак на тестисите. Малко по-късно, друг вид рак поразява жена му. Независимо от чудовищния му шок, в определен момент той намира сили да надмогне отчаянието си и да започне както собственото си спасение, така и критическия преглед на дотогавашните си възгледи за развитието на рака в човешкото тяло. Според неговата теория, всички други фактори – непра-вилно хранене, вреден начин на живот, замърсена околна среда, наличие на канцерогени в околната среда и т.н. са само дребни фактори, които задълбочават рака, а не го предизвикват. Цялото класическо лечение на рака, включващо операции, химио- и лъчетерапии, според неговата теория, се намират на върха на списъка от тежки причини, задълбочаващи рака. Накрая ще допълня един красноречив факт в неговата биография: теорията му предизвика толкова остри нападки и настървение в медицинските среди, че срещу него се надига вълна от съдебни преследвания. На 9 септември 2004 година Райк Герд Хамер е арестуван в Испания, после е екстрадиран във Франция по искане на тамошните съдебни власти. Така, вече 70-годишният професор е осъден на 3 години затвор! Формалното обвинение към него е, че е въвел методи в частната си медицинска практика без съответните лицензи. На съдебното дело, от него искат да се откаже от основните постановки на своята „Нова немска медицина” /Спомняте ли си едно дело в средновековието, когато от един учен искат да се откаже от настояването, че...Земята се върти?!/ Обвиняват го и в смъртта на много хора, които са му повярвали и са отказали лечение по класическата меди-цина. След присъдата и откарването му в затвора последват много публични протести, включително и на авторитетни медицински центрове и учреждения. През 2006 година е освободен от затвора предсрочно заради големия натиск от стана на европейската общественост. А ето и медицинските клиники, където методът „Нова немска медицина” е преминал през клинически проверки:

Университетът във Виена – Австрия /1986 година/; Клиника в Дюселдорф, Германия /1992 година/; Клиники в Трнава и Братислава, Словакия /1998 г./

От всяко от тия места са получени много убедителни и впечатляващи клинични резултати в защита на теорията и практиката му.

А аз ще завърша този разказ в типично филмов стил, а коментара оставям на вас:

Рак. Дълбока рана. Стара обида .Голяма тайна или мъка не дават покой. Съхранено чувство за ненавист И ВИНА НА ДРУГИТЕ. ТОТАЛНА УБЕДЕНОСТ В СОБСТВЕНОТО МНЕНИЕ И ПЪЛНО УПОВАНИЕ НА СЕБЕ СИ, НЕЖЕЛАНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА УБЕЖДЕНИЯТА И ЕВОЛЮИРАНЕ. ЗАЕДНО С ТОВА - ПСИХОФИЗИОЛОГИЧЕСКА ОБВЪРЗАНОСТ С ЛЮБИМИЯ ИЛИ БЛИЗКИТЕ И НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ОБЩУВАНЕТО ИМ С ДРУГИ.

Властническа драма: мощен нагон за контролиране и владеене на близките или невъзможност да се откъснем от аурата им, под формата на грижа и безпокойство за тях. Ако след 28-годишната си възраст някой остане на една територия с близък, особено жена с майка си, започват фатални разрушения в психиката и организма - на първо място рак.

ЛААЗАРЕВ: "Ракът е болест на тъгата. Унинието, недоволството от себе си и от съдбата - това почти винаги води до раково заболяване. И СКЛОННИ КЪМ РАКОВО ЗАБОЛЯВАНЕ СА ПРЕДИ ВСИЧКО ДУХОВНИТЕ ХОРА. ЗАЩОТО ТЯХНОТО САМОИЗЯЖДАНЕ, СЪЖАЛЯВАНЕ ЗА МИНАЛОТО, КРИТИКУВАНЕТО НА НЕДОСТАТЪЦИТЕ, ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ОКОЛНИЯ СВЯТ СА ЗНАЧИТЕЛНО ПО-СИЛНИ, ОТКОЛКОТО У ДРУГИТЕ ХОРА.  ПРИВЪРЗАНОСТТА Е ОСНОВНА ПРИЧИНА ЗА РАКА, НО ТОВА ПРОИЗТИЧА ОТ ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ Е ОТДАДЕНОСТ, НО НЕ НА ЕДНА ТЕРИТОРИЯ - ИЛИ ПО-КРАТКО И ПЕРИОДИЧНО НА ЕДНА ТЕРИТОРИЯ.

ЕТО ОЩЕ ЕДНО КАТЕГОРИЧНО ТВЪДЕНИЕ НА ЛАЗАРЕВ ЗА РАКА, ВЪЗ ОСНОВА НА ГОЛЕМИЯ МУ ОПИТ:

„За последние два месяца я смотрел четырех раковых больных, причина одна: ГОРДЫНЯ И РЕВНОСТЬ. Но в зависимости от психической конструкции, каждый болеет по-своему. Первых двух смотрел в Нью-Йорке. У первого был рак поджелудочной железы, кожа и белки глаз были желтыми. Он уже принимал наркотики, ему трудно было слушать меня. Я ОБЪЯСНЯЛ ЕМУ, ЧТО ЕГО РЕВНОСТЬ, ОСУЖДЕНИЕ, ОБИДЫ, ПЛЮС ОГРОМНАЯ ГОРДЫНЯ, КОТОРАЯ ВСЕ ЭТО УСИЛИВАЛА, ПРЕВРАТИЛИСЬ В ПРОГРАММУ САМОУНИЧТОЖЕНИЯ. От того, насколько он пересмотрит всю свою жизнь, зависит не только его судьба, но и судьба сына. После сеанса, ко мне подошел его сын.  ПОДРОБНО МОЖЕ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ В: 

http://onkologia.maxbb.ru/topic189.html

МАГДАНОЗЪТ ВЗИМА СИЛАТА НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ. В символогията той е символ на радостта и веселието, пълното даване на свобода на близките и нежеланието да изискваме, да разчитаме, да контролираме и съветваме, да правим сцени с ултиматуми. Магданозът, който е от семейството на Сенникоцветните, е познат от хилядолетия и неслучайно древни народи като вавилонци, перси, гърци, римляни са го обожествявали. Култът към него е бил като към свещен символ на жизнерадостта, която прославя свободата, необвързаността и природата. Известно е, че древните гърци са благоговеели пред него. Коренът на магданоза прилича на вретено, забито дълбоко в почвата, ала се вади лесно. Вретеновидните корени на двусемеделните растения са израз на любовта с обект, на привързаността към близки и предпочитани, обаче лесното вадене на този вид корени, както при магданоза, показва способността да се освобождаваме от гордостта, привързаността, назидателството и монофиксацията, т.е. от егото си.

УЧИТЕЛЯТ ЗА РАКА:

"...когато чувствата на хората станат противоположни на ума и дойде с тях в едно вътрешно стълкновение.... Когато мислите на човека станат егоистични, ракът скоро се образува, индивидуализират се клетките, т.е. тези клетки на организма не се подчиняват на общия закон на организма и искат да си образуват един индивидуален живот и да живеят за себе си. И тогава се образуват раковите образувания. Най-първо е бил като един малък лешник, но после се разширява и изпращат своите агенти навсякъде. Като дойде ракът в човека, какво ще стане с човека? - Нищо няма да стане. На рака ще му кажеш: „Много няма да ме безпокоиш!“ Той е доста аристократ... Храни го с лук - нищо повече. Сутрин, на обяд и вечер с лук ще го храниш. Като го храниш няколко месеца с лук, той ще каже: „Тук лук се яде...“ Ще кажеш така: „Здрав съм, здрав съм, здрав съм - всичко в мене е така, както Бог го е създал!“ И тогава никакъв рак и никаква бълха не може да влезе в тебе." (18 септември 1940 г. "За добро е")

"Ракът е подмладяването на известен орган за сметка на друг. Когато става подмладяване, то ЦЕЛИЯТ човек трябва да се подмлади. Тук може да прокараме и друга аналогия: когато известни способности се развиват за сметка на други, пак има болезнени /последствия/. Също така, когато известни чувства се развиват за сметка на други чувства, е същото - трябва съразмерност." (13.V.1932, Разумност в природата)

"Тук преди два деня дойде една сестра, която страда от рак. Всички лекари казват: „Не може да оздравее, осъдена е на смърт. Не може да се помогне на рака, няма никакъв цяр“. Но в нея се заражда едно желание. Явява се баща ѝ, който ѝ казва: „Ти ако ме слушаш, ще те оздравя“. Казва ѝ той как може да се излекува. Иде един друг брат и ѝ казва какво трябва да прави. Започна тя да се лекува. И най-после тя се излекува от рака! Излекува се, но с вяра. Ако човек започне да се лекува и няма вяра, нищо не става. За мене тя казва:"Въпросът беше свързан за Бога. Всичко е възможно. Аз почти мислех само с Бога - и сега съм толкоз деликатна и толкоз чувствителна, че трябваше да възстановя първоначалното си физическо състояние". Казвам: сега мнозина от вас, които заболяват, искате да ви лекуват другите хора. - Всеки може да ви лекува дотолкоз, доколкото имате вяра." (7 юли 1937, Божествено ръководство)

"Виждате болестта рак в стомаха на човека. Ракът започва да го яде - и го изяжда. Ако не искаш да те ядат, тогава ще туриш една огнена стена - ще прокараш силни токове и ще имаш силен мозък - пълна батерия. Ще пратиш на болното място това електричество и ще започнеш да го обстрелваш. Неприятелите ще си идат с артилерията." (12 февруари 1939, Качества на силния човек)

"Ако някои страда от туберкулоза или рак, да яде кисело мляко. Трябва да ядеш най-малко три години по три пъти на ден по 100 грама на всяко ядене, за да има микроскопическо подобрение. Като цяр, киселото мляко е намясто, но не и с ягоди." (22 май 1938, Великото в света)

"Учените хора правили наблюдения, че там, дето почвата е глинеста, отдолу има по-голямо задебеляване на реката, отколкото когато почвата е песъчлива. Той обяснява, че космическите лъчи, които идват през нея, задържат отровните космически лъчи и те стават причина да се развива рак. Ако в един дом има глинеста почва, ако жената е "глинеста", тя ще спира космическите лъчи. Тогава или тя, или мъжът ще заболеят от рак. /.../ Ракът или проказата се дължат, най-първо, на дисхармоничното състояние на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Когато човек дойде в едно крайно противоречие със себе си, в едно крайно противоречие с окръжаващата среда, в която се намира, непременно този човек или умствено ще се побърка, или нервността ще го хване, или рак, или някаква органическа болест ще дойде." (30 октомври 1932, Възкресение) /ЗАБЕЛЕЖЕТЕ ЛОГИКАТА: ТУК РАКЪТ Е В КАТЕГОРИЯТА НА УМСТВЕНИТЕ, НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКИТЕ БОЛЕСТИ, ЗАЩОТО УЧИТЕЛЯТ ГО РАЗГЛАНИЧАВА ОТ ОРГАНИЧЕСКИТЕ - ТЕ СА САМО ПОСЛЕДСТВИЕ. Също като авторите, които бяха цитирани по-горе - б.р./

"Мисля, един германец, лекар, правил един опит върху ръката си. Съвестен човек - той правил опити върху своето тяло. Намерил едно лекарство и направил една инжекция, втора. Десет дни след първата инжекция, зараждат се раковите клетки. Лекува я със своето лекарство. Втората рана я излекува за 20 дни. Като разглежда третата рана, намира, че раковите клетки измрели преждевременно. Той намира, че серумът в организма мори раковите клетки. Той намира, че в кръвта има известен серум, който лекува раковите клетки. Значи, ТЯЛОТО произвежда туй лекарство. Стига човек да вярва в туй лекарство, което е в него. Щом нямаш доверие в това лекарство, което БОГ е вложил, непременно ще заболееш от рак. Та казвам сега: ние, като този лекар, търсим своята помощ отвънка. Първата рана я лекуваме, втората я лекуваме; като дойдем до третата, виждаме, че тя сама по себе си оздравява." (2 април 1933, Радостта)

"При чистата кръв никакви болести не може да се проявят. Вие имате ревматизъм - това е нечиста кръв. Или имате рак - нечиста кръв е. Давате на тия микроби храна - или холера ви е хванала, или каквато и да е друга някаква болест. Ако се пречисти кръвта, този, нисшият живот, като не може да намери храна, той не може да живее. Следователно, Бог ни е създал не да храним болестите. Ние сме създадени да подхранваме доброто в себе си, а не злото. Това е науката, в която човек се учи, за да бъде добър." (19 февруари 1939, Да бъдеш обичан)

"Води един болен със себе си - констатирали, че има рак. Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде или да не иде. И да иде в болница, лекарите, като не могат да го лекуват... Казвам: "Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата". Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края!" (14.I.1940, Служене на Бога)

"Причината е в симпатичната нервна система.Тогава може да се роди язва в стомаха, тумор в стомаха, рак в стомаха. Много работи могат да се родят. Значи, нервната система е изгубила своята естествена топлина, и вследствие на това стават тия деформации. Онзи човек, който изгубва естествената топлина на телото си, той е изгубил естественото положение на своите чувства. Любовта е взела обратно движение, взела е обратна посока в своето движение. Или, казано на друг език, вие сте престанали да изпълнявате онези закони, които Бог е турил в света, и сте почнали да изпълнявате някои свои правила. Ти ги настаниш на местото на Божиите закони - и всичко тръгва наопаки." (12 септември 1934, Връзка с Бога)

"Ако някоя сестра от вас заболее, нека други три сестри се съберат и да изпеят една песен. Питам: каква песен бихте изпели на болния от скарлатина? Каква песен бихте изпели на онзи, който страда от ставен ревматизъм? На онзи, който страда от рак, на онзи, който страда от холера? На холеричния аз бих пял за топлата вода. Стоплете вода и му дайте да изпие три–четири чаши гореща вода. Ще я пие музикално, аз ще му пея като на опера... Ще кажа: „Дайте му вода.“ Аз ще пея - той ще пие. Като изпие три–четири чаши вода, холерата ще си отиде." (18.II.1940, Словото бе Бог)

"Ада ние сами си го създаваме. Ако не ядеш както Бог изисква, непременно ще се създаде ад в стомаха. Създават се разни тумори, създава се рак, създава се сифилис, създава се проказа - какви ли не болести се създават, вследствие на един неестествен живот!(10.ХI.1940, Преброените косми)

"Не е ли по-добре човек да яде по-малко и да мисли повече? При това, в нашето ядене на Земята няма никакво разбиране. Яденето е голям товар! Какви ли болести не се зараждат от яденето. Всички болести се дължат именно на яденето. Какво ще кажете на това? Какво ли не яде човек от забраненото дърво? Какво ли не ядат хората днес? - И салами, и суджуци, и пастърми, и риби, разни майонези, какви ли менюта не се приготовляват, от които остават разни нечистотии. И в резултат на това идват жълтеница, рак, какви ли болести не идват от тия нечистотии в кръвта. Сега гледам какво правят и новите вегетарианци. Те опростяват храната си и ядат само ябълки и круши. Те се лъжат - мислят, че приемат чиста храна.- Не мислете, че и плодовете не са опасни. Има опасни ябълки, има круши, които са опасни; има сливи, които са опасни; има дини, пъпеши, които са опасни. Човек трябва да ги разбира. Като ядеш, ти трябва да знаеш как да ядеш." (27.IX.1936, Най-голям в Царството небесно)

"Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание." (15 декември 1935, Коприненият конец)

"Ако човек не е умен, ще стане фанатик, горделив, ще стане груб. Ако станеш фанатик и мислиш, че твоите възгледи са най-правите, ти мислиш, че това не е на място, онова не е на място... Ако умът ти не е на място, това ще стане... Горделивият човек всякога иска да му помагат. Той счита, че всичките хора са задължени да работят. Той ще погледне отвисоко и ще каже: "Не сте я свършили добре." (16.IХ.1932, Петте области в човека)

"Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска ДРУГИТЕ да го хвалят. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да похвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!...“ Ако говорят за някого, че е с добродетели, той казва: „А бе, джанъм, не ми говорете - на земята човек с добродетели не може да бъде!“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погрешки“. Гордостта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма! Туй чувство най-много е събудено у тях. След това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените. А най-голямата опасност, която СЕГА иде, тя е от гордостта в окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостта е едно най-опасно качество за човека!" (20.IV.1922, Предназначението на музиката)

"Човек, който е горделив, излиза от сСВОЙ център."(22 август 1934, Търпение, чистота и приложение)

"Немарливите хора са крайно горделиви." (29. V. 1942, Тон и техника)

"Каквото и да пише, горделивият мисли, че е авторитет." (пак там)

"Но вие за тия хора с вирнатите носове каква идея имате? - Че такъв човек е горделив. Горделиви човек е този, който мисли високо за себе си. Но и плътта, като се надуе, става "горделива"... Когато някой има цирей, пак казват „горделива плът“. Като се надуе циреят, той е "горделив"... ( 14 февруари 1940, Обичайте – ценете!)

"Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи, коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат "любов". Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Силата на Любовта се заключава именно в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света! ТОВА означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него! Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни... Какво се иска от ученика? – Да прощава! Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си - помен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това, на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил и когото мразиш." (18 май 1922, Необятната Любов)

"Човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. ЗАТУЙ страдатъ хората! Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. - То е голѣмо страдание." (15 януарий 1941, Трите единици)

"Тя, като обича, много дълбоко обича. /.../ Тя, като обикне, много се привързва. Но като те намрази, и 20 години да се минат, тя не те забравя - да се пазиш! Тя, докато не си отмъсти, не й минава." (11.X.1935, Методи за самовъзпитание)

"Аз ще ви приведа пример. Когато бях в Русе , при мене дойде един анархист - млад момък, предполагам на 23–24 години. Кой го е обърнал? Той сам е дошъл до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитност. Краен анархист е и казва: „Влюбих се в една мома, и в тази мома видях Бога - повярвах, че има Господ. Когато залюбих, в моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвам всичко, да работя за човечеството. Но дойде един прелом - и тя се изгуби. Изгуби се тя и останаха черни петна в моята душа, изгубих силата си“. Черни петна останали... „Когато изчезна любовта, на местата, дето е била светлината, забелязах: черни петна останаха в душата ми“. Той отишъл по-далече. Казва: „Виждам, че Христовото учение е нещо повече. Ако моята душа и сърце бяха толкова широки, щях да любя всички хора и не щях да претърпя тази криза. Но понеже сърцето ми е малко, като изгубих една от "овцете", съкруших се. Желая сега душата ми да се разшири, че да обичам всички, както нея обичах“. - Тъй всички трябва да обичаме! Всички тия растения, цветя, буболечки, млекопитаещи, всички, които влизат в тебе, да чувстват, че Бог живее в тебе, ЧЕ ВСИЧКО ТИ Е МИЛО, НА ВСИЧКО ДА ДАВАШ НЕГОВАТА ЦЕНА. Само така може да разбереш великия закон на Любовта - и тогава няма да претърпяваш такъв крах. Сега жената се привързва към мъжа, мъжът се привързва към жената... - Не се самоизмамвайте!" (12 октомври 1922, Практическо приложение на музиката)

 

31.12.2017 г. 11,44 ч.

 

31.XII.153(2017) : : Стара Загора : : НИЕ, ЧВОРОВЕТЕ : : (чистота, вкус, очаквания, ревност)

Темата от тази сутрин е именно тази. Няма условия да се развие подробно. Само се маркира, за да можем всички да размислим кой от нас какъв вид чвор е - защото няма нито един смъртен, който да не е чвор. Нека всеки се запита, ако желае:

1.Какво е Чистота, с какво нарушавам Чистотата и как мога да си я възвърна? Защо не искам да еволюирам и да се променям, когато ме моли Бог или някой по-умен от мене? Или по-умен няма?

2. Какво е божествен вкус, какво е духовен вкус, природен вкус, човешки вкус и адски вкус? От какъв вид е моят вкус и какви избори в живота си правя, какви уроци и деформации съм получил досега, вследствие на това? Как може вкусът ми да еволюира?

3. Какви са моите очаквания? Очаквам ли нещо от смъртни? Дори и да са очаквания от Бога, депресират ли ме случаите, когато Той не ми дава това, което искам? Какво да правя, за да ми се изпълняват божествените очаквания и да ликвидирам с очакванията си някой смъртен да реагира според МОИТЕ желания и представи? Осъждам ли?

4. Сигурен ли съм, че не ревнувам? Ако не ревнувам енергийно и астрално, нямам ли умствени или духовни ревности? Има ли Божествена Ревност, какво представлява тя и как мога да я проявя, като знам, че сам Бог е ревнив?

 

Темата се разви и в тази посока: Що е чвор? Какъв е произходът му? Чворът е бил клон от дърво, но от какво дърво? Аз от какво дърво съм бил клон? Има ли и адски дървета? Защо са нарязали дървото ми на дъски и талпи и от каква дъска съм чвор? Как аз, като чвор точно от това дърво и тази дъска, нарушавам Чистотата; с какви вкусове, очаквания и ревности?  Съзнавам ли какво съм бил – клон или отклонение? Ако съм клон, по какъв начин съм проявил уникално и творчески естеството на Дървото, където съм роден? Ако съм отклонение, накъде съм се отклонил, за да ме отрежат и да ме направят на дъски или паркет? Аз, като чвор, чупя ли банцигите на Майстора, когато той иска да направи от дъската ми нещо свястно – или винаги си оставам чвор с твръдо своеглавие и на особено мнение, с принизени избори в живота?

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.