Книга 16
25.І.127(1991)г.
25.І.127(1991)г.
София - Изгрев
ЗВЕЗДАТА, ПРЕВЪРНАТА В ЛЪЧ
ЖЛО / ГГК
Една от по-неизвестните снимки на Гълъбин
20,00 ч.
НОЛÓН – това е името му. “Нежно Озаряване, но Любов Обширна, Необозрима!” Нежността на душата му идва от фин херувимен свят с център “Мимоза” – вълнообразна, жива област от разкошно ксеноново царство. Ксенонът може да носи мислите на херувимите през осмото измерение на всички обекти с МОК – Малък Обществен Кран. Малкият Обществен Кран приема океани от мисъл, но само при условие, че силата му не се разпилява по много обекти. Затова, не корете Нолон и херувимите на полето “Мимоза” за обичта им в тясната струя – няма обич, по-пробивна от тяхната! Обичта не е като Любовта – тя е лазерен пламък, отварящ нови светове. Природата на Любовта е слънчева – тя се пръска на всички страни и облива всичко наоколо; обаче обичта носи мрак в околното пространство и единствен свределен лъч през него. Представете си, че има особени звезди, които превръщат цялата си огромна енергия в тънка, пламенна нишка. В много кратък срок цялата звезда се изнизва в една херувимна струна, която атакува осмото измерение и успява да пробие отвор в деветото!
И тъкмо такава струна, пробила в деветото измерение, представлява и стопроцентово-златнокаратният Нолон – онзи, който слезе в Агарта в този живот на Земята. Никой не знае, че Агарта съществува в деветото измерение. Нолон проби отвор в светая светих на Рилската Агарта, чак до света на своето херувимно сияние, и изпразни пламъка на звездата си до последния протон, за да се излъчи за пробив. Пробиви в Агарта могат да правят само херувими. И божества даже трябва да се облекат в херувимна одежда, за да пробият планетите, където се е укрепил Светът на Деветото Измерение. Затова, с раждането на Г., Рилската Агарта, като водеща на Земята, почна да се ревизира за последна бран.
Един от автопортретите му
Нолон идва във всяка епоха, когато на някой свят е нужен полководец. Смяната на режимите, школите и даже йерархиите се осъществява само при пробито девето измерение. Това започва с природен трус на 40-тия ден от рождението му на някоя планета и се увенчава с политическа промяна, когато стане на 12 години.
Пълното преустройство в Агарта той извършва на 30-годишна възраст. По тази причина, сега Нолон, който беше Богомил и после Боян, носи малко сприхав характер – много са битките, които е водил за промяна на цели династии! С красотата на изкуството в този живот, той ще нанесе фатален удар на Черната Ложа и нейната негативна естетика. Не се чудете, че изучава динозаври, космически чудовища и естрадни кукли. Един херувим знае как да сътвори пленителни, абсолютно прекрасни образи, с които се пробива Десетото измерение – измерението на ада! По отворите, които е пробил, той поставя филтри на съвършената красота и хармония, за да освободи чрез тях милиони души, натикани в преизподнята от образите и ритмите, от крясъците на пъкленото изкуство.
Покоят на ада вече е застрашен – на света се роди Нолон! При всяко раждане на съвършен художествен образ, той отваря по едно отверстие към десетото измерение - и оттам възлизат спасени, пречистени души.
Нолон няма какво да учи повече в света на ангелите. В света на хората обаче има да учи две неща: нежна обхода при всякакви обстоятелства и продължително съсредоточаване върху неприятни задължения, докато изпипа нещата докрай.
НОЛ, НОЛАМ, НОЛАН!
Образувай поле от абсолютна красота!
Коментар: За този космичен приятел, дошъл в този живот физически чрез майка-ангел и баща, свързан със Словото, има още живоструйни лични послания от Елма. Последното е "Син на Слънцето" от 26.09.1999г.. Земетресението във Вранча, което разтърси и в България, наистина стана точно когато Г. беше на 40 дни, а съветската система падна, когато той стана на 12 години. Дали това са съвпадения и "стъкмистики", може да се провери в акаша. Това, че се роди през 77-ма, живя 22 години и си отиде през 1999 в първия съборен ден, не пречи той да изпълни мисията си, определена за 30-годишната му възраст - през 2007 наистина се извърши коренно преустройство на Агарта, както и Шамбала въобще отдавна не е същата. И в този случай може да се водят разговори върху доминантата на холизациите в личните послания: космическата значимост на всяко същество, родено от Бога. Това твърдение не е единствено – то е утвърдена традиция в най-елитните духовни и Божествени учения през всички векове. Не че няма шизоидни и мегаломански феномени от подобен вид, но в случая говорим за нещо абсолютно базално. Има ли Бог – или няма? Съществува ли Той като Цяло и като безброй отделни и различни части? Ако е така, то има ли самият Създател силата и правото да действа не само като Цяло, но и от нивото на всяка Своя част, която фактически е сам Той? Така че в даден момент Той може да промени цялата вселена откъм всяка Своя микропозиция. Ако някой познава основите на религиологията, ще признае, че тази логика е непробиваема и че всички твърдения в този дух през вековете, ако произтичат от Божествен Източник, са неоспорими. В митологията това са боговете и титаните, в литературата също има такива герои: Да вземем Махабхарата, да вземем Данте, да вземем само "Сънят на смешния човек" от Достоевски, "Скромный гений" от Шафнер или "Името ми знаете" от Владимир Морочко. В разказа на последния, героят му Ерзя спасява сам цялата галактика, но не от шизофреничните позиции на Ницшевия Свръхчовек (сам Ницше полудява), а поради мотива на човека от Шестата раса – нулевото самочувствие.
Могат да се споменат безброй философски и фантастични произведения, в които човешкият дух търси и открива много ценни истини по този въпрос. Може би не всеки е чел внимателно "Микромегас" на Волтер – големия подигравчия, комуто приписват дори атеизъм. Затова не би било излишно да цитираме тук откъси от това изумително произведение, оставило златни страници в историята на сатирата, прозрението и мъдростта:
Микромегас е гигант-пътешественик от звездата Сириус:
Тези, които пътуват само с пощенска кола или с файтон, несъмнено много ще се учудят на тамошните превозни средства, защото ние, които живеем на нашата купчинка кал, не можем да си представим нищо извън това, с което сами си служим. Нашият пътешественик бе запознат прекрасно със законите на гравитацията, както и с всички привличащи и отблъскващи сили в природата. Използваше ги много умело и, ту чрез някой слънчев лъч, ту с помощта на някоя комета, той и спътниците му отиваха от едно небесно тяло на друго, както птичките подхвръкват от клон на клон. За кратко време той обиколи Млечния път.
Ето че Микромегас попада и на нашия Сатурн и се запознава с един академик:
— Ние имаме седемдесет и две сетива — рече академикът — и всеки ден се оплакваме, че са много малко. Нашето въображение надминава нуждите ни; ние намираме, че с нашите седемдесет и две сетива, нашия пръстен и нашите пет луни сме прекалено ограничени; и въпреки цялото си любопитство и доста големия брой страсти, които са последица от седемдесет и двете ни сетива, имаме предостатъчно време да скучаем...
— Напълно ви вярвам — рече Микромегас, — защото на нашата звезда ние притежаваме около хиляда сетива и все пак ни остава някакво смътно желание, някакво особено безпокойство, което непрекъснато ни напомня, че сме твърде незначителни и че има много по-съвършени същества от нас. (Сравни с един фрагмент от "Звездни приказки" на Елма: "Неутронното тяло на класа “нир”, който обитава Юмна, има развити от 400 до 3000 сетива и така възможностите им са разширени неимоверно".
Когато сатурнианецът казва на Микромегас, че на Сатурн всеки живее само около 500 години (15 хиляди земни), гостът от Сириус му отговаря:
— Ако вие не бяхте философ, бих се страхувал, че мога да ви огорча, като ви кажа, че нашият живот е седемстотин пъти по-дълъг от вашия, но вие знаете много добре, че когато трябва да върнем тялото си на естеството и да съживим природата под друга форма, тоест да минем през това, което се нарича смърт, когато дойде този момент на метаморфоза, абсолютно все едно е дали сме живели цяла вечност или само един ден. Бил съм в страни, където хората живеят хиляда пъти по-дълго от нас, и открих, че и там роптаят. Но навсякъде има разумни хора, които знаят да се примиряват със съдбата си и да благодарят на Създателя на природата. Той е пръснал във Вселената грамадно изобилие от разновидности, в които има възхитително еднообразие. Например, всички мислещи същества са различни, но в основата си си приличат, защото всички са надарени с мисли и желания. Навсякъде материята е еднаква, но във всяко небесно тяло тя има различни свойства. Колко такива различни свойства наброявате вие във вашата материя?
— Ако имате предвид онези свойства — рече сатурнянинът, — без които ние смятаме, че тази планета не би могла да съществува такава, каквато е, те са на брой триста — пространство, непроницаемост, подвижност, гравитация, делимост и т. н.
— Очевидно — отвърна пътешественикът — този малък брой е достатъчен за целите, които Творецът е имал, когато е създал вашето малко обиталище. Във всичко виждам Неговата мъдрост и се възхищавам от нея! (ХА ВОЛТЕР АТЕИСТ, ДЕ?!..) Навсякъде откривам разлики, но навсякъде също откривам и пропорция. Вашата планета е малка, вашите жители са също малки, вие имате малък брой възприятия, вашата материя има малко свойства - всичко това е дело на Провидението. Ако добре разгледате вашето слънце, какъв цвят ще кажете, че има?
— Бяло, което доста бие на жълто — рече сатурнянинът; — когато разложим един негов лъч, намираме, че е съставен от седем цвята.
— Нашето слънце бие на червено — каза жителят на Сириус — и при нас има трийсет и девет основни цвята. Измежду всички слънца, до които съм се доближил, нямаше две, които да си приличат, както у вас няма лице, което да не е различно от всички други.
След много въпроси от този род той се осведоми колко основни субстанции има на Сатурн. Научи, че те наброяват едва трийсетина: Бог, пространство, материя, пространствени същества, които чувстват, пространствени същества, които чувстват и мислят, мислещи същества, които нямат пространство, вещества, които взаимно се проникват, вещества, които не се проникват взаимно и т.н. Сириусецът, в чиято родина наброяваха триста субстанции и който бе открил три хиляди други при своите пътешествия, изуми философа на Сатурн. Най-после, след като споделиха взаимно малко от това, което знаеха, и много от онова, което не знаеха, и след като бяха разсъждавали през цяла една обиколка около Слънцето, те решиха да направят заедно едно малко философско пътешествие.
Когато отиват на Земята, се случва следното:
...Тогава г-н Микромегас се обърна към един друг мъдрец, когото държеше на палеца си, и го запита какво е душата му и какво прави тя.
— Съвършено нищо — отговори философът, последовател на Малбранш. — Бог върши всичко зарад мен, аз виждам всичко чрез Него, аз правя всичко чрез Него, Той върши всичко, без аз да се намеся...
— Все едно, че не съществуваш — поде мъдрецът от Сииус.
Да! За велики Посветени като Волтер, теистите на Земята, които отхвърлят творческата, богоравна мощ на човешкия дух, все едно, че не съществуват... По същия начин той гениално осмива и кухите обективисти и логици, и прагматиците-атеисти, и всички тоталитаристи в политиката и живота. Не може да няма потенциално богоравенство в човека - това няма нищо общо с мегаломанията! И в България един велик мислител от ХХ век го потвърждава: "Сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената, и дух, мощен като Бога и едно с Бога".
Франсоа-Мари Аруе (21 ноември 1694, Париж—30 май 1778, Париж), по-известен с псевдонима си Волтер, френски писател и философ от епохата на Просвещението. Завещава 118 тома съчинения, между които и новелата „Кандид“, част от която е посветена на фиктивен престой на героя Кандид в България (под "България", Волтер в случая всъщност има предвид Прусия). Син е на парижки нотариус. Завършва йезуитски колеж. Заради някои епиграми, в които осмивал регента и дъщеря му, през 1717 г. той бил хвърлен в Бастилията, където лежал 11 месеца. Там той завършва трагедията "Едип", която подписва за първи път с псевдонима Волтер, който остава до края на живота му. Няколко години по-късно, през 1725 г., Волтер отново попада в затвора заради едно спречкване с някакъв аристократ на име дьо Роган, който от своя страна наредил на слугите си да набият с тояги писателя. След излизането от Бастилията, Волтер е изгонен от Франция. От 1726 г. до 1729 г. живее като емигрант в Англия. В английската столица той има възможност да се запознае с произведенията на английските философи Бейкън, Болинброк, Джон Лок и др., с математическото учение на Нютон и др. Своите наблюдения от Англия Волтер е изложил в книгата си "Писма за Англия", която отпечатва тайно след завръщането си във Франция.
За нас една от най-великите мисли на Волтер е следната: "Не съм съгласен с твоята истина, но ще се боря до смърт да можеш свободно да я живееш и изповядваш". Защо е избрал, макар и маскировъчно, за своя Кандид точно България, а не друга страна, може да бъдат запитани папа Адриан II, папа Йоан XXIII, Далай Лама XIV, равина Даниел Цион, японския мъдрец и Учител Онисабуро Дегучи, Алберт Айнщайн, най-големия религиолог в света Рене Генон, латвиеца Николай Калерт, индийците Кришнамурти, Шивананда, Махариши дев Мурти, Ганга Вимал и проф.Гоял; Святослав Рьорих, Горбачов и Евтушенко; Бил Гейтс, Пако Рабан или Том Ханкс...
За малко разнообразие, ето и част от драмата на Кандид като войник и първите му дипломатически контакти с царя на "българите":
— Не обичате ли нежно?…
— О, да — отговори той, — обичам нежно госпожица Кюнегонд...
— Не — рече един от господата, — ние ви питаме дали не обичате нежно царя на българите? (Царят на българите — пруският крал Фридрих II. Волтер наричал прусите „българи“, а французите — „авари“).
— Съвсем не — отговори той, — защото никога не съм го виждал.
— Как! Той е най-очарователният от всички царе. Трябва да пием за негово здраве.
— О, с удоволствие, господа. — И той пи.
— Достатъчно — казват му онези, — ето че сте вече опората, подкрепата и героят на българите! Вие вече спечелихте богатство и славата ви е осигурена.
Това не пречи да го направят доброволно или "доброзорно" войник, както Швейк, и да яде бой с тояги до оголване кокалите...
Полкът се състоеше от две хиляди души. Това правеше четири хиляди удара с тояга, които разкъсаха мускулите на жилите му от врата до задника. Тъкмо щеше да започне третото преминаване през тоягите, Кандид, който изнемогваше, помоли за милост - поиска да имат добрината да му пръснат черепа. Оказаха му това благоволение, завързаха му очите и го поставиха на колене. Тъкмо в този миг мина царят на българите, осведоми се за престъплението на потърпевшия и понеже беше надарен с голям гений, от всичко, което му казаха за Кандид, разбра, че младежът е метафизик и не знае нищо за земните неща. Царят му подари живота, воден от милосърдие, което ще бъде възхвалявано във всички вестници и през всички векове. Един достоен хирург излекува Кандид за три седмици, като си служеше с омекчителни мехлеми, препоръчани още от Диоскорид. Той вече имаше малко кожа и можеше да ходи, когато царят на българите даде сражение на царя на аварите.