16.08.2015 г. 15,28 ч.
Продължение на статията за Жената от Хрисмал:
Понеже Любовта – това е друго измерение. Любовта отваря вратата на безкрайността и на вечния живот. Ето защо и съвременните източни и индийски Учители и посветени, служители на Великата Майка, препоръчват като най-велика сила именно неконтролираната, неудържимата Любов - и акцентират върху нея.
Тук Хрисмал цитира Ошо:
"Станете Любов и влезте във Вечния Живот! Любовта внезапно променя вашето измерение. Вие сте вече изхвърлени от времето и се срещате с Вечността. Когато Любовта ви изпълни, вие просто изчезвате. Ставате просто Енергия! Дайте на Любовната Енергия във вас абсолютно предимство, превърнете я в основа на своя жизнен път – и не се интересувайте от нищо друго. Помнете и удовлетворявайте само и единствено своята собствена нужда от любов и нежност. Обогатете собствения си живот! Вие сте дошли на тази планета, в този материален свят, единствено за да се самоусъвършенствате според космическите закони, а не да се приспособявате към онова, което изискват от вас разни политически и религиозни мошеници, манипулатори и демагози. Когато се удовлетворят вашите любовни нужди, вие ще поискате да творите, а не да разрушавате. Любовта е творчество! Разрушението и унищожаването – всякога и навсякъде – е било привилегия и логика само на умопомрачените и лудите, успели да се изкачат най-горе по стълбата на социалната йерархия. Около вас е пълно с ненормални и умопобъркани нещастници, които постоянно ви тласкат към своето собствено или към колективното безумие. Не ви трябва да следвате общоприетите лудости и обществените изисквания – те са за тълпата, а не за съзнателния индивид.
Просто се освободете от своите национални и религиозни предразсъдъци, суеверия и инвестиции. Това е напълно достатъчно, за да станете щастливи."
Необходимо е да се осъзнае – продължава Хрисмал, - че единствено в емоционалната, умствената и енергийната еволюция на съвременната Жена, като олицетворение на Любовта, Светлината, Нежността, Вдъхновението и Възкресението, се крие възможността човечеството да се измени в положителна, хармонична и нравствена посока. Днес, о сестри, любими и майки на света, цялата съдба на човешката раса и цялото бъдеще на планетата Земя се намират единствено и изключително във вашите ръце – в сърцето и душата на Жената!
Вечно ваш – Хрисмал
БЕЛЕЖКИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ СТАТИИ НА ХРИСТО МАЛИНОВ
В следващите броеве на вестник "Нова Култура" ще излязат статии от същия българин – продължения на голямата тема за Жената – със следните заглавия: "Отклоненията, т.е. грехопаденията на следатлантката жена", "Мисията на съвременната жена" и др. Там става дума за злоупотребите с власт по време на късния матриархат в Атлантида, за реакциите на патриархата, за препрограмирането на жената, която са принудили най-брутално да почне да прикрива, потиска, манипулира и отрича своите мисли и чувства и изблиците си - и именно това е довело до нейното истинско грехопадение, до отклонението от Нейната Върховна Мисия и Предназначение: да отдава Любов. Тук Хрисмал е категоричен: "Нито в една следатлантска цивилизация и култура тъй жестоко не са унизили, потъпкали и тероризирали Жената, както в добре известните ни псевдомонотеистични, шизофренични религиозни епидемии, срещу които нито човешкият, нито Космичният Разум досега не са открили надеждна и ефикасна клиническа терапия и ваксина." От този момент Жената е вече обречена да бъде в постоянна зависимост и очакване на външни фактори поради това, че е изгубила способността сама да взема решения и да осъществява активно своята любовна мисия. Това води во пълна психическа инвалидност всяка жена, която очаква своето щастие и сигурност от някакъв си мъж без монада или от близките и обществото. "И от момента, в който мъжът се превърне в психически център на нейния живот, неговата загуба се преживява като ужасна драма, равносилна на загубата на собствения живот" – твърди Хрисмал. Емоционалната шизофренност или амбивалентност на жените не се осъзнава от тях и те преминават бурно от обожание към омраза и ненавист по отношение на една и съща личност, когато мъжът не отговаря на техните очаквания. По този начин пострадалата от монотеизма монофиксирана жена започва перманентно да избягва истинския си любим, който й е определен от Бога и е от едно Космическо Ято с нея, и продължава безнадеждно да очаква любов от несродни души и много по-елементарни мъже, които са неграмотни в света на Любовта. Ето страшния диапазон на раздиращите я до психиатрия емоционални противоречия, типичен дори за извънредно напреднали духовно, културно и интелектуално прекрасни жени, на които ние напразно посвещаваме безсънните си нощи и стиховете си.
Въпреки екстремността и острия език на този извънредно талантлив българин, не бива да забравяме, че на този свят има и винаги е имало и бичуващи, анализиращи гении, без които нямаше да познаваме така дълбоко и детайлно тайните на човешката история и психика.
16.08.2015 г. 13,40 ч.
Из книга 40: Хрисмал. ЖЕНАТА – ЖРИЦАТА НА ВСЕМИРНАТА ЛЮБОВ
Тук публикувам една статия от приятел с душа. В оригинал, тя излезе през 1997 във в."Нова култура", а тази тук е неин вариант, с който той беше съгласен..
Жената! “Вечната и Святата”, Грешната и Низвергнатата, Хулената и Възпяваната, Майката и Любимата! Гальовницата и Невестата, Дъщерята и Сестрата! – Ето съдбовния въпрос и проблем, които човешката раса - на тази екологически задъхваща се планета - трябва енергично да осъзнае и разреши, ако иска да оцелее и продължи своето съществуване, в съответствие с целите и нуждите на Всемирната еволюция.
Жената, Душата, Любовта! Три думи, три мистерии, три загадки, пред които човешкият род немее като хипнотизиран...
За съжаление, псевдохристиянските епископи са заместили тези истински и вечни човешки проблеми със спекулации върху религиозния триумвират "Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух", където липсва стожерът: Богинята-Майка, Мировата Майка, Великата Богиня, Душата на Всемира, Майката на Света.
А още преди хиляди години истинските жреци, учени и старейшини на атлантските цивилизации много добре са знаели, че Прамайката на всички богове и хора е Велика Богиня! Народите на Атлантида са се покланяли на Мировата Майка, а начело на семейството и рода са стояли Жените.
Атлантските матриархални религии и цивилизации някога са успели да създадат и развият усещането за Цялост и Единство, което изчезнало като дим с възхода на монотеистичните, патриархални култури и цивилзации. Именно в атлантските матриархални цивилизации, прославили се с липсата на каквито и да е конфликти много дълго време, се е родило и утвърдило понятието "семейство", на което се посвещавали големи ритуални празници.
Тук трябва енергично да се подчертае, че всички истински цивилзации и култури във всемира могат да оживеят, оживяват и ще оживяват единствено благодарение на Жената и Нейното Семейство.
Докато патриархалните религии, обратно, винаги са се занимавали много повече с битки, кръвопролития и завоевания, отколкото с мирен семеен живот.
Жената е първоизточникът на човешката култура и цивилизация, докато мъжът, патриархатът и мъжкото господство, очевидно, скоро ще ликвидират земната цивилизация, ако жените и останалите нормални мъже не застанат решително на мястото си.
Преди няколко хиляди години Елевзинските Мистерии били най-свещеният ритуал на класическите елински цивилизации. Тяхната психологическа характеристика, белязана с култа към Деметра, съдържа всички черти на матриархата, където мъжът се е считал за олицетворение на неизбежното зло. Посветените в Елевзинските Мистерии са били благословени и неопетнени от проливането на кръв и яденето на трупове на убити животни, с което се занимават до ден днешен всички жреци и вярващи в адските извращения на монотеизма. В мистерийните ритуали на Триединната Богиня е нямало и помен от убийства и войнственост, характерни за монотеистичните, патриархални религии и общества, чиито кръвожадни, кой знае защо пак троелики божества, са заличили от лицето на Гея всички древни религии и са се развихрили с дива ненавист срещу Жената, обвинявайки Я във всички грехове и мерзости на света. Какво безумие!
Кредото на вярващите в Йехова е обявило жената за нечиста злодейка, която уж била виновна за изгонването на хората от рая, употребявайки съблазни и грехове...
Непрекъснати войни, убийства и престъпления, необуздани абмиции, ревност, лудост, психически комплекси и разстройства у следатлантските цивилизации, както и постоянни взаимни кланета между най-близки народи – това е само нищожна част от трагичните последствия от възкачването на извратени мъже върху престола на Божествата и Царете. Едновременно с пожарите и касапниците, те почнали да съчиняват все нови и нови легенди за това, че именно мъжът бил "всемогъщ творец" и "Бог", че той е бил "първият човек на земята" и "патриарх" и че свещената създателка, родителка и същност на Битието – Жената, – видите ли, била произлязла от неговото ребро!...
По цялата планета – от Хималаите до Андите – и до днес се носи страстната мечта и мъка по сродното и непостигнатото! Почти всички учители, посветени, адепти, ученици, проповедници и разпространители на научни, религиозни или фантастични системи, дори и когато са вдъхновени пионери или несъзнателни посланици на Великата Мирова Майка, са ергени, самотници, несрещнали още своята Женска Половина. По тази причина те не говорят (или говорят оскъдно и погрешно) за Нея – понеже не Я познават.
Прочетете всички проповеди и завети на най-известните днешни "учители", "спасители" и "душевни просветители". Колцина говорят за първенството на Мировата Жена, на Майката-Богиня? Почти няма такива. Ще намерите само мъдрости от рода на това, че съществувал някой си извън Отца, и че този някой бил бащата на всички женски начала – планети, луни, звезди; че "Творецът на Вселената" и нашият Небесен Отец не били едно и също нещо... Ще ви внушат, че жената била орисана да бъде само служителка на Природата и спътница на мъжа и че няма никакъв смисъл да се надява за кой знае колко високи посвещения и тайни на Отца... Така че – какво да прави – пак трябва да си подвива опашката и "по християнски" да слуша мъжа си и да му се подчинява, понеже била създадена от неговото ребро... Да подсигурява уют и топлина – това било нейното единствено призвание.
Уви! Великата БОГИНЯ-МАЙКА или "АННА", която съчетава в себе си функциите на Мъдростта, Любовта и Плодородието – най-древната и свята Троица или Триединство – е претърпяла пълно детрониране в следатлантските цивилизации и народи. Превърнали са я в богиня на злото, разрушението и смъртта. Образът на Анна е бил разцепен и така са възникнали богините на Елада: Ур-Ана е Афродита; Ди-Ана е Ар-темис, Ат-Ана е Атина.
В знойните долини на днешна Сирия е живял не по-малко древен семитски народ, който се е покланял първо на Рея-Кибела, по подобие на критяните. По-късно някой сменил името на богинята с мъжко - това на Йехова. До началото на пети век преди Христа в Горен Египет съществувал култ към Йехова и към две богини - неговите жени Ашима Бетхил и Анатха Бетхил. След известно време жените изчезнали безследно и останал само Йехова. На изток съвместното поклонение пред Великата Богиня Ащорет (или Ищар) и пред Йехова се разделило на две вери. Първата приела немалко от култа на обожествяване на Жената в Крит – от критската колония Газа и древния град на мъдростта Библос. Знаменитият храм на Соломон е построен по подобие на критските дворци, с помощта на строители от Гебал – Библос.
Монотеистичните, патриархални религии, чиято кулминация са двете най-агресивни системи – псевдохристиянството и псевдоислямът – започнали за подчиняват народите на планетата чрез океани от кръв и планини от трупове! Колкото повече народи и територии завладявали, толкова повече "врагове на Бога" и "неверници в Алаха" откривали навсякъде... И това продължава и до днес! Унищожава се Човекът – венецът на творението!
И точно този удивителен и изумителен биологически "скафандър" – човешкото тяло, - в който се отразяват и проектират звездните и планетарните енергии; точно този микрокосмос, за който древните атланти, египтяни, индуси и халдейци са казвали, че е "Храм на Светия Дух", юдейските и християнските така наречени "богослови" го обвиняват в "греховност"! Така те забавят катастрофално енергийното и духовно развитие на западноевропейската цивилицазия с цели хилядолетия! Последствията? – Деградираща лична и социална психология, гъмжаща от всевъзможни невро-физиологини патологии и перверзии!
Прелиствайки историята и летописите на следатлантските цивилизации и народи, ние сме просто потресени, шокирани, ужасени от подозрението, че на нашата планета непрестанно се раздува един невъобразим Дантев ад с "девет кръга" – един пъкъл, пълен с умствени и емоционални инвалиди! Те са подложени на постоянна бомбардировка от страна на стотици масови религиозни психози, шизофренни социални и масмедийни експерименти и най-кървави, варварски и зловещи геноциди! Какво е това: творение на Майката, на Жената? О не – това е една клинична психиатрия на Космоса ... за мъже... Това е генетичното наследство от патриархалните религии и общества, имащи, отгоре на всичко, наглостта да пропогандират агресивно своята вяра - че те били наистина чеда на един "любящ", "премъдър" и "всезнаещ" Отец...
Човешката раса е длъжна недвусмислено и незабавно да осъзнае и приеме Великия Космичен Закон и Завет на нашия истински Създател и Баща – ЗАКОНА ЗА ВЕЛИЧИЕТО И РАВНО-СТОЙНОСТТА НА ДВЕТЕ НАЧАЛА – ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО! На Ин и Ян – като основа на Битието и хармонизатори на всички структури и функции на Вселената, без изключение. Надделяването на едното от тези две Начала над другото нарушава равновесието и предизвиква неминуеми разрушения, епидемии, нещастия и катастрофи, шестващи днес по Земята безпрепятствено.
Тук обаче ние идваме до самия праг на душевните тайни на нашата Майка и нашия Баща – до тайните на енергийния и космически ХЕРМАФРОДИТИЗЪМ или АНДРОГИНСТВО, недостъпни както за материализма, така и за религиозната догматика. За тази велика тайна "срамежливо" и много старателно избягват да говорят почти всички "велики посветени" и новоизлюпени "учители" и "адепти". Те проповядват на нискочелите си последователи, че жената стои по-долу от мъжа.
Всеки мъж, всяка жена притежават в себе си и мъжки, и женски двойник. Въплъщаването ни на тази планета, т.е. раждането на свободния човешки дух в отделни, женски и мъжки биологически "скафандри", обрича Свещения Енергиен Андрогин на едностранчиво полово съществуване. От само себе си се разбира, че истинското приложение на този факт няма нищо общо нито с бисексуалността, нито с обратната сексуалност.
Същевременно в "онзи свят" (на практика - във всички светове и измерения над нашата илюзорна действителност) ние сме реално ДВУПОЛОВИ ХЕРМФХРОДИТИ (Ин+Ян) – именно по образа и подобието на истинския, оригиналния Бог, Който не притежава нито пол, нито понятие за половост, в ограничения човешки смисъл. Горчивата раздяла с Двойника ни е или проклятие, или велика планетарна драма при въплъщаването на човека днес на Земята. Така че прословутата поляризация, валидна навсякъде за материалния свят, е само една илюзия. Първозданното състояние на човека е Единството. Именно него трябва да постигнем, но не само духовно, а и природно, ако желаем да се спасим.
Енергийно ние всички сме едно. Но на нивото на днешната материя всички до един изпитваме болка и страдание поради своята раздвоеност. Някога сме представлялали ЕДИННИ енерго-информационни носители и структури – всемирни кванти, - но днес сме пленници на плътта, невежеството и двойнствеността.
Тъкмо по тая причина почти всички следатлантски религиозни "учители", "спасители" и "посветени" и повечето техни последователи и ученици осъждат физическото съединяване на мъжа и жената. Всички тези "брахмачари", "аскети", "светии", отшелници, монаси и монахини би трябвало съвършено ясно и категорично да разберат, че НИКОГА, ПО НИКАКЪВ НАЧИН И С НИКАКВИ СРЕДСТВА И УСИЛИЯ - в тази си половинчата форма на тази планета - те не могат да постигнат истински каквото и да е "просветление", "съвършенство", "спасение" и никакви "нирвани" или "нирвакалпа самадхи", към които се стремят. Това е съвършено невъзможно и немислимо, освен като отделни, временни проблясъци и изхвъляния, пълни с болести, шизофрении, грубизми, психопатии; с характеропатии, социопатии, старчески деформации и пр. Тези неща са съвършено непостижими извън фантазията на някого, без сътрудничеството, взаимопомощта и сливането с противоположната енергийна половина (мъжка или женска), които, в един реален висш свят, са свързани в цялостта на анрогинната форма. Ала в третото измерение, привидно, ние сме разделени физически на отделни "биоскафандри".
И този факт – без изключение – е валиден за абсолютно всички представители на човешката раса! Истински този проблем ще бъде решен от хората на Шестата Коренна Раса, която ще бъде Раса на Любовта, а обитателите й ще се наричат "Синове и Дъщери на Любовта".
И, въпреки всичко, ние можем с радост да потвърдим силата и проницателността на онези хора днес, които преодоляват реално своите емоционални травми, както и болката и страданието от несподелената или пренебрегната любов. Те, слава Богу, вече са добили надежда и познание и поне вътрешно са стигнали до своята "слънчева полянка", защото са разбрали и са напълно готови за активно приласкаване и отклик, но не там, където са монофиксирани. В епохата на Водолея (началото на "Сатия Юга" или Неоматриархата) всички истински сродни души и енергийно-космични поляритети без изключение; всички сърца, които са били разделени преди милони години, сега ще се открият и съединят! Това непременно ще стане (и на места вече се случва) - бурно и щастливо, – в прегръдката на съвършеното единство! Те ще внесат пълната хармония на Баща ни, Майката ни и на Новата Вселена във взаимоотношенията си, за да просияят най-после – завинаги и навсякъде – лелеяните с векове образи от вълшебните приказки и на Звезд-ните Човечества – Човечествата на Слънчевите Култури! Единственото, което ни липсва, за да престанем незабавно да бъдем перманентно нещастни, е верността ни към нашето собствено божествено достойнство и извисяването на сърдечния ни вкус - способността ни да харесваме хора с душа и хора от по-висока еволюция.
"Понеже за всеки истински мъж е предопределена една и само една истинска Жена; и за всяка истинска Жена е преопределен един и само един-единствен истински мъж! Тяхното относително съвършенство ще им даде възможност да се открият един друг в някоя от безчислените форми на Битието" (Питагор).
В какво тук се крие изключителната, незаменимата с нищо и удивителна роля на Истинската, Съвършената жена? – В това, че Новата Култура на Шестата коренна раса в епохата на Водолея ще бъде построена върху диамантената основа на дивната женска любов, интуиция и всеотдайност! Това ще дойде от безграничната чуткост, от способността за мигновен отклик и съвършената преданост на мъдро-вдъхновени, нежно-всепрощаващи и посветени Жени, които ще се уповават единствено и изключително на Мировата Майка, на Бога-Отца и на законите на Божествената Вселена – т.е. на Любовните закони в Битието.
Бъдещите Жрици и Синове на Любовта, след като възстановят екологичното равновесие и космическата хармония на нашата планета, вече завинаги ще помнят и ще разбират, че ние сме само клетчици от Всемирния Организъм, чието име е Бог-и-Човечество!
Преливащи от любов и съчувствие, обхванати от озарението на мигновеното разпознаване, отклик и самоотдаване докрай и плуващи в океана на съвършеното взаиморазбирателство, нежност и защита, те ще знаят абсолютно точно (а не само ще вярват), че единственият морал и единственият език на всички измерения, светове и вселени е само Любовта. Но само онази Любов, която, на нивото на междуличностните взаимоотношения, ще се издига до върховете на планетарната саможертва. Нейно отражение и до днес е единствено майчината любов, означаваща само едно: да се самоотдадеш незабавно, изцяло, съвършено, от първия поглед - до гроба.
Естествено, тук не става дума за вампирическите подобия на майки, които се държат – безогледно и истерично – само за собствената си вяра и собствените деца и им налагат стандартите на смъртните, унищожавайки по този начин тяхното бъдеще, младост, щастие и човешки образ; лишавайки ги от душа.
Бъдете нащрек! Неспособността да се обича друг, освен "своите", "най-близките", "предпочитаните"; да се разширява кръгът на грижите за другите – това е сигурна диагноза за липса на монада или за монада, покрита със сажди. Да се подчиним на такъв "човек" – това би било най-голямо невежество, неразбиране на закона за саможертвата; най-прекият път за унищожаване на собствената душа и лишаване на самия "ближен" от шанса да получи искра от Бога, ако не е имал до този момент. Ако не го оставяте, периодично и без предупреждение - задълго или завинаги - вие навличате както на него, нака и на себе си фатални кармични последствия, защото не му давате никакъв шанс да започне да прави отчаяни усилия да се спаси, разширявайки радиуса на любовта си във ваше отсъствие. Но това става, само ако той има монада, дори и да е силно осаждена или лоясала. В противен случай вие му давате възможност да полудее или навреме да умре без вас, а не вечно да отлагате тази криза и да го лишавате от възможността да попадне по-рано в света, където веднага става ясно дали ще получи искра Божия или не. Да се протака с години и десетилетия подобна агония поради безпросветно "милосърдие" или "чувство за дълг" – това е антихристиянство. Грижите и любовта ни няма да престанат, но периодичното отсъствие за по-дълго време е синоним на панацея.
Да се убеждават хората в необходимостта от постоянно или преобладаващо присъствие – това е агентура на сатанизма в религията и морала, умело прикрита с цитати от "Светите Писания" и махленската психология. Да се внушава някому, че е длъжен да обича с всичка сила само едного, избягвайки сродните и несродните души – това значи да се говори за дърво без корени и клони, без листа и цветовв. Нима има такова дърво?
В епохата на Водолея представителите на слънчевите култури и цивилизации няма да се свързват и обединяват заради материално или енергийно подсигуряване, а от иимпулс за свободна, нежна и всеотдайна любов. Всеотдайност обаче ни най-малко не означава постоянно или преобладаващо присъствие, отговорност поради страх, вкопченост или чувство за дълг.
Тази лъчезарна раса на Любовта, която ще насели и овладее нашата планета, определено и категорично няма повече да очаква и изисква щастие отвън, а сама ще раздава живот и ще блика като най-мощен извор, отдавайки се на другите без мисъл за взаимност. Никой вече не ще може да диктува условия на такива светли люде и да ги котролира, защото те няма да допускат повече нито натурална, нито семейна, нито професионална проституция. Истинското щастие на човека, материалното му и енергийно, психическо благополучие и сигурност няма да зависят повече нито от обекта на задълржеността или вторачването, нито от каноните и заплахите на църковния и махленския, селски морал. Няма да зависи от сигурността на приходите, от полициите, военните и държава-та, но от своите собствени вътрешни ресурси и потенциали на Сърцето и Душата; от могъществото им да обичат, тво-рят и се самоотдават докрай на всички сърца с искра от Бога, без да се замислят. Или поне на едно.
В епохата на Водолея сродните полярности "мъж" и "же-на" веднъж завинаги ще разберат истинската ценност на собственото сърце, създадено от Бога да блика като извор без задръжки, както и действителната стойност на техния божествен съюз. Те ще се съединят вече реално, напълно, с необходимите пространства, отсъствия и лична свобода. Това ще помогне още повече на най-искреното им желание да се обогатят един-друг и да стант заедно по-силни, по-хармонични и всеотдайни. (ако под "всеотдайност" разбираме не само желанието, но и практическите мерки да даваме на другия свобода – свободата да обича и други хора и същества, да се грижи и за тях). Новите хора на Земята и влюбените ще посветят живота си на високи духовни и космически задачи, които ще осмислят по нов начин присъствието им в Битието, в съзвучие с целите и задачите на Мировата Майка, на Отца и космическата еволюция. Ще се откликнат на призива на Свещения Път, който води към магическите върхове на Единния Енергиен Андрогин. Може би по-вярното е, в епохата на Шестата Раса и Неоматриархата да се нарича "гинандрон" или "афрохерм", ако решим да преобразуваме класическите понятия, давайки предимство на жената пред мъжа... Ще станат, всеки един за другия, Лечители, Утешители и Служители; Учители и Ученици, издигайки се над всички материални илюзии и тръгвайки към едно ново, вечно, по-могъщо и лъчезарно бъдеще.
И тогава Жената – нежно-сияйната Жрица на Любовта, - овладяла ненасилствено и хармонично своята безкрайно неизтощима сексуална и любовна мощ и енергия и осъзнала връзка-та й с духовната, енергийната Вселена, ще бъде въздигната на трон отново! Ще израсне изведнъж от нивото на древното и днешно си положение на черна робиня, създадена уж "от реброто на мъжа" – до висините на нейното собствено Божествено предназначение: да бъде наша могъща водителка, наш пример и любвеобилна, всеотдайна сътрудница! До пиедестала на Световната Майка и Богиня!
Освобождавайки подсъзнанието и съзнанието си от всички хилядолетни религиозни и идеологически заболявания, съвременното човечество трябва най-после да разбере, че Човешката Раса е създадена - на тази планета и в целия Космос - с единствената цел ДА ГЕНЕРИРА ЛЮБОВ! Това е най-чиста всемирна енергия, излъчвана вибрационно от човека именно в неговия биологичен "скафандър" на Земята. Това е същата оная Любов, струяща от светосъществата, които посрещат новия дух в края на мисията му на тази планета и при влизането му в други енергийни измерения на Битието.
Човекът – на материално равнище, като обитател на двуполовия космически костюм от биологичен тип – представлява енерго-информационна и резонансно-вибрационна струк-тура и система ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЛЮБОВНА ЕНЕРГИЯ! Затова той е включен и структуриран НА ПЪРВО МЯСТО в междузвездните енерго-информационни канали и мрежи на Висшия Разум – не на кой да е, а на Висшия Разум на Великата, Всемирна Богиня. А това значи Висшия Разум на самия Бог и – най вече – на Бог Отец. С тези енергийно-вибрационни и честотни канали и с помощта на своя индивидуален, уникално-любовен, мисловен и генетически код, Човекът получава енергия за поддър-жане на биополето си, и заедно с това получава и отдава Любов, живот, познание, помагащи на самоусъвършенстването и взаимоусъвършенстването.
Човешката раса, създадена на базата на материално-силови принципи и закони, е творчска цивилизация и незаменим резерв на Битието, от който се попълват и освежават всички останали степени и йерархии на Всемирния Разум, който е самата Топлина и Любов на Бога-Отца и Богинята-Майка, Мировата Душа. И всичко това се въплъщава най-съвършено именно във формата на Човека – ЛЮБОВНАТА ФОРМА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Затова и Човешката Цивилизация и нейните индивиди представляват постоянен интерес за Мировия Разум на Всемирната Богиня – т.е. на самия Бог, в Нейно-Неговата най-висша и съвършена форма и функция – женската. Не случайно Кришна и Христос се изобразяват от най-добрите художници с мъжки лица, но женски тела. Това е диаметрално противоположно на самците от маймуноподобен тип на улицата, по журналите и по екраните, – така наречените "свръхчовеци" и "супермени" на културизма, битките и престъпността, които се харесват единствено на жените без монада, на силиконовите кукли. Всеки истински човек обаче обича не униформената, конфекционната красота на изкуствените мъже и жени, но индивидуалната хубост, съчетаваща сила, мекота и нежност. Сам той притежава свой собствен мисловно-емоционален и генетичен код. Този код е преди всичко код на Любовта и Топлината, чрез които Мировата Майка се обменя с истинските индивиди.
След като създаването и предназначението на Човешката Раса е било и продължава да бъде захранването на Космоса и боговете с любовна енергия, тъй както растенията, водата и въдухът снабдяват човека, то човешкият род има полза да извлече генерални изводи от този Закон на Космическата Обмяна и Любовната Жертва и Взаимозависимост. В противен случай човечеството няма никакви шансове да оцелее след предначертания, предстоящ Армагедон и Апокалипсис.
Животът на всеки вид, създаден лично от Бога - на тази планета и в цялото Битие - е само мъничко звено от една безкрайна верига от души – т.е. една Любовна, Космическа Мисия! Нейни участници би трябвало да бъдат нашите близки: любимите, съпрузите, децата, съидейниците и колективите; сродните ни души, приятелите.
По-правило, човешката душа е свързана най-често с любимите и близките й от миналите прераждания и затова идваме на Земята заедно с тях. Защото положителните фактори при образуването на семействата и другите форми на близко общуване, без да се забравят кармичните, са именно Любовта и Приятелството.
Всичко живо – от най-"нищожните" "елементарни" частици и енерго-информационни кванти, та чак до най-грандиозните и необятни супергалактики и вселени – е ТВОРЕНИЕ НА ЛЮБОВНАТА ЕНЕРГИЯ НА СВЕТОВНАТА ДУША И МАЙКА! А Човекът? – Човекът трябва да стане най-лъчезарното и осезаемо олицетворение на Любовта в целия Космос! Всяко същество на еволюцията – даже и всички ангели и боговете – се стремят към човешката форма, понеже съществува само един ХРАМ в света: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. Няма нищо по-свято от този върховен образец и образ на Любовта! Осъзнаването на тази истина и преклонението пред този "Храм на Светия Дух" би трябвало да се изрази в благоговейна преданост пред това въплъщение на самия Бог-и-Богиня в плът! А човекът излиза в Космоса и влиза в Божествения свят по един-единствен начин: като се научи свободно да създава, съхранява, боготвори и милва този свръхизумителен "храм". В това отношение източните народи не са забравили заветите на истинските религии.
Всеки уникален индивид, създаден лично от Бога и Божията Майка – а това са малко повече от половината от съвременното земно човечество, - генерира огромна сила и енергия! Тя се демонстрира от волята на духа му, решил да се въплъти в човешко тяло, за да внесе своя принос в света на материалните форми. Щастливото обстоятелство, че нормалната жена и нормалният мъж се привличат физически и биологически неудържмо по закона на противоположностите (Ин и Ян), в свръхсъзнателния си стремеж да се слеят в един свещен ХЕРМАФРОДИТ - любящи мъже и жени с отворено съзнание за създателство - е несъкрушим факт в полза на това, че Човешкият Род, като цяло, има всички сили и мощности да се противопостави на всички предизвикателства – на катастрофите, катаклизмите, епидемиите и войните – И ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ! С тази световна опасност истинският обичащ и обичан човек може са се справи чрез своите могъщи алхимически призми и енергии на Любовта и Светлината.
Любовта – това е единствената сила, усъвършенстваща и управляваща и нашия свят и измерение, и всички останали. Любовта управлява Вселената - а Човекът е най-великото въплъщение на Любовта! Всички "безумни красавици" и супермени по екраните, които не могат да обичат, всички душевни уроди и чудовища, които мислят само за себе си и кармичните си завръзки, са изчадия на ада.
Ако Любовта е взаимна и всеотдайна, то няма такива времена и пространства, които да не могат да се преодолеят! Няма такива епидемии и болести – физически, емоционални, умствени или енергийни, - които Тя да не може да излекува. Нито има благородна победа, непостижима за Любовта. Любовта – това е най-кондензираната кинетичта енергия, най-мощната и неудържима Сила в природата и отвъд нея!
И единствено сърцето с искра от Богинята-и-Бога знае как точно да се съединят душите и телата, предопределени от Вечността, в единната форма на Свещения Гинандрон. В индийския свещен пантеон, единствен в света запазил общочовешките, истински познания за тази Любов в тибетските и хималайските храмове, Танцуващият Шива започва своята велика любовна песен към Лакшми със следните думи: "Когато те прегръщам и любя, о сладка Принцесо, влез в онзи, който те прегръща и люби, като е във Вечния Живот!"...
(има продължение)
17.08.2015 г. 04,35 ч.
Истината за Любовта е най-върховната, най-тайната сфера, нещо като абсолютно разковниче за постигане и запазване на вечната младост и безсмъртието. Тя има своите вестители и на земята, един от които е великият шведски мистик и ясновидец
Емануил Сведенборг
- 1688 - 1722 –
ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
Човек няма никаква представа за Любовта, въпреки че Любовта е душата и животът на мисълта. Мисъл без Любов увяхва и чезне като цвете, лишено от топлина – понеже Любовта стопля, оживява и одушевява мисълта. Помислù си внимателно и размислù: възможно ли е да се мисли, без да се изпитва любов? - Ще откриеш, че това е невъзможно.
Не съществува ангел, способен да възприеме Божествената Любов направо, понеже тя би го изгорила. В действителност, тя е по-силна от огъня на физическото слънце и затова намалява мощта си чрез безброй кръго-врати, докато не стигне – умерена и приспособена – до ангелите. Тези кръговрати се затулват от ефирен облак, за да не бъдат ангелите засегнати от нейната горещина.
А тъй като Любовта, излизаща от Господа като от слънце, представлява сам Господ, и тази Любов е самият живот, то е очевидно, че самата Любов се превръща в човек и - следователно – съдържа във формата на безкрайното всичко и всяко нещо, което го има и в човека.С една дума, основният живот на всеки член, на всеки орган и всяка система – тоест, самият триумф на живота – се крие в това, че нищо в тях не е присъщо само на която и да е отделна част, без да е свързано с всички останали. А също и че по този начин във всяка отделна част е представен целият човек. Тайната е в това, че човекът представлява най-великата сложност и най-великата простота на всички действия на Битието, каквито и да са те в чисто духовния свят или в природния; че всяко действие на Вселената представлява човек, но само такъв, който действа в общество. Това се дължи на факта, че човекът е най-сложният синтез на всички действия до безкрайност.
От това следва, че всичко принадлежи на живота; и че ако тази форма на действието не бе безкрайна в Господа, то тя не би станала крайна форма в човека.
В царството на небесните тайни ми бе показано, че като че ли всяко небе се подразделя на области, съответни на функциите на всички части, органи и системи в човешкия организъм; и че ангелите на небето знаят в коя от тези области живее всяко отделно общество. Например – кои общества са в областта на очите; кои – в областта на ушите, ноздрите, устата или езика; кои – в областта на детеродните органи. Всички общества, обитаващи споменатите области, съответстват напълно на действията на тези членове, органи и системи в човека. Именно заради това, в очите на Господа цялото небе изглежда като един-единствен Човек!
За да бъде и адът в човешка форма, там всеки е принуден да се труди. Но тъй като намиращите се в ада изпълняват задълженията си не от любов, а от ламтеж за ядене, дрехи и предмети, макар и да са в човешка форма, поради този си вкус и избор те са хора-дяволи. Субективното изпитване на любов, самò по себе си, не представлява нищо. То става нещо, само когато Любовта е в действие. Любовта към действието сàмо като добро пожелание или на думи е кръгла нула. Само действието е истинската, същинска Любов; а чувството става нещо, единствено когато се превърне в постъпка.
Има родове и видове чувства до безкрайност; същото важи и за действията. Това е очевидно и от човешкото тяло, и от ангелското небе, и от царството на животните и растенията. Във всяко от тях съществуват какви ли не родове чувства и действия и техните видове и различия са неизчислими - понеже няма нито едно нещо, подобно на друго, а има гигантско разнообразие! И това разнообразие навсякъде се разпределя по родове и видове – по различия. И различията, сами по себе си, са безкрайни, понеже произтичат от безкрайността. Че това е така, всеки може да се убеди от човешките лица, сред които няма нито едно - от деня на Сътворението, - напълно подобно на друго; и не може да бъде еднакво с нито едно лице, сътворено във Вечността. Тъй и в човешкото тяло няма нито една, дори и най-нищожна частица, еднаква с друга. Така че същото важи и за чувствата и техните прояви. Че това важи и за чувствата и проявленията им, е нещо тъй дълбоко забравено от хората, че те постоянно се питат: “Какво представлява чувството? Какво е любовта?”… На тези въпроси може да отговори само Небето, където всички рожби на Божествената Любов, т.е. на живота, сами представляват любовни чувства. Там Божествената Любов, която е самият живот, се разграничава на две царства: в едното от тях цари любов към Господа, а в другото – любов към ближния. Любовта към Господа обгръща действията “a quo” (излизащи от Източника), а любовта към ближния обгръща действията “ad quem” (възвръщащи се към Източника).
Както в ада всичко е противоположно на Небето, тъй е поляризирана и любовта. Адската любов, която е самата смърт, също се разделя на две царства: едно, в което царува любовта към себе си; и друго, в което цари любовта към света. Любовта към себе си обгръща лошите действия “a quo” (излизащи от източника, т.е. от любовта към себе си), а любовта към света обгръща действията “ad quem” (връщащи се в източника, т.е. света). Действията, извършвани от любов към себе си, са действия изключително в собствена полза, тъй като всяка любов прави кръговрат към този, от когото е излязла. Тази дяволска любов също се дели на области и тези области се подразделят на още по-малки.
От тези съображения става ясно, че да се обича Господа, това означава да се вършат дела “a quo” (излизащи от Източника); и че да се обича истински ближния – това означава да се вършат дела “ad quem” (връщащи се към Източника); и че “propter quem” (за кого) – това значи да се живее и да се правят неща и за ближния, и за Делото, и за Господа. [Затова адската любов зависи от кармичните връзки и от небожественото чувство за дълг към смъртни божества, ангели и хора, а не към Бога и родените от Него. (б.п.)]
По този начин Любовта се възвръща към Онзи, от Когото изтича; и всяка любов “a quo”, чрез любовта “ad quem”, се връща към любовта “a quo”. Именно това възвръщане представлява нейната ВЗАИМНОСТ - и тогава Любовта циркулира постоянно: не субективно и теоретически, а изключително на дело. Понеже да обичаш, значи да правиш! И наистина, когато любовта не се превръща в дело, тя не може да бъде Любов, тъй като делото (или действието) е проява на нейната цел и е самото онова, в което тя се осъществява.
В духовния свят човек не е лице, но действие, понеже духовният живот няма представа за лице, материя, време и пространство. Затова всеки ангел вижда другия ангел на небето като човек, но мисли за него като за действие. Даже и лицето на ангела съответства на действието, чрез което той се осъществява – и само любовта към действието и самото действие оживяват лицето му. От тези обяснения може да се разбере, че всяко добро дело, самò по себе си, е човек [т.е.,същество в човешка форма с монада, с искра Божия. Истинският човек - създаденият от Бога - проявява любовта и доброто с незабавно действие, а не само в мислите, чувствата, мечтите и намеренията си. (б.п.);
Има две начала на всички видове любов и чувства. Едното иде от Небесното Слънце, което е най-чиста Любов, а другото – от Слънцето на света, което е най-чист огън. Онези, които извличат Любов от Небесното Слънце, са духовни и живи и Господ ги въздига над себичността; но извличащите огън само от светското слънце са винаги само природни [Сведенборг тук говори за адската природа, минала през грехопадението, а не за божествената. (б.п.)]
и мъртви. Те сами потъват в себичността и търсят слава, признания и печалби. Даже когато някои от тях признават Бога, то е само на думи, а не от сърце.
Затова Словото ги нарича “поклонници на Слънцето, Луната и небесните войнства” [Това са не само повечето астролози, астрономи и космолози-атеисти или догматично религиозните; не само някои племена и народи-слънцепоклонници, но и всички днес, които посрещат изгревите на слънцето, молят се, правят упражнения и четат свещени книги, но все още мислят и приказват лоши неща за другите или продават природните и духовните ценности. (б.п.)]
В духовния свят те външно приличат на хора, но на Небето са чудовища. Те си мислят, че живеят, но за ангелите това е смърт! Сред тях има мнозина, които са признати учени в света. Това, което ме удиви особено много, е че те се мислят за умни, приписвайки всичко на природата и предвидимостта, а хората край себе си считат за прости.
Всеки човек е едно чувство – и съществуват толкова видове чувства, колкото хора са се родили и ще се родят през вечността. Преди всичко, това може да бъде установено по разнообразието на ангелите на небето и на адските духове, които до един представляват чувства. Ако всеки човек е чувство, това се дължи на обстоятелството, че животът е любов, а продължението и разклоненията на Любовта се наричат “чувства”. Затова чувствата не са нищо друго, освен любов – но любов, подчинена на Универсалната Любов, като на господар или вожд. Тъй като самият живот е Любов, то и всичко, и всяка от неговите същности представлява чувство. Затова и самият човек е чувство. Мнозина в света се учудват на това. Бе ми дадено да чуя лично какво говорят почти всички, преминаващи от природния в духовни свят. Не срещнах нито един, който да знае какво означава “чувство”. А когато им казвах, че чувството е проявената Любов или Любовта в действие, те ме питаха какво е пък това “Любов”... Казваха, че любовта си съществувала естествено в нещата и че те по разбират що е “мисъл”, отколкото “чувство”. Говореха още, че знаят за чувството от любовта преди брака или от майчината любов към детето, а донякъде и от тази на бащите, когато целуват жените или децата си. Други, вместо за жени, говореха за любовници. Тогава ангелите им отговаряха, че любовта е любов само тогава, когато извира като чувство от самата жажда за живот и за раздаване на живот.
Затова им казваха още, че както не може да има говор без звук, така и няма мисъл без чувство. Така те проумяваха, че човекът е чувство - и нищо повече. По-късно разбираха, че цялата Небе и целият ад са разделени на области и общества, именно според различията на техните родови и специфични чувства, а не на мислите; и че сам Господ изпитва чувства.
От всичко това следва, че промените и разновидностите на чувствата са безкрайни и че те са толкова, колкото и хората, които са се родили досега и ще се родят до края на Вечността.
Исконната, истинската духовност, следователно, разкрива именно и на първо място ЧУВСТВОТО – и всяко нещо, свързано с него. По своето най-дълбоко естество, духовността е самата Божествена Любов и Божествената Мъдрост; а по външна видимост и израз – небесна топлина и небесна светлина. Тази топлина и светлина раз-криват всички ЧУВСТВО-ДЕЙСТВИЯ, както топлината на природното слънце прави осезаеми земните неща по ми-рис и вкус и светлината му ги облича в багри и сенки. И ако вечният живот е достъпен на човека поради любовта му към действието, то е само защото чувството Любов е самият човек; поради това именно се казва, че каквито са чувствата на един човек, такъв е и самият той.
Духовната любов не се добива само с вяра без милосърдие, понеже такава вяра е само външна, тоест, недействителна. Щом е без милосърдие, тя е и без чувството любов, което е самият човек. Ето защо, след смъртта тя се стапя като дим.
Човешката воля е самото любовно чувство! Казват: “приемник на Любовта” – понеже Любовта не може да бъде дарена на човека извън волята му да бъде приемател [В някои езици думите “воля” и “желание” имат едно и също значение. Женският полюс на човешкото атмическо тяло се отличава със способността да разпознава, да се откликва, да приласкава и да се грижи за любимите същества; да живее с тях на нивото на всички чакри и в така наречения “Троен Ритъм”: Самота, Обмяна с най-любимия, Обмяна с всички, при които ги изпрати или които им праща Бог. (б.п.)].
. Без воля от наша страна, любовта не може да дойде – тя би си обърнала гърба и би се престорила, че я няма. Оттук следва, че волята е приемателят на Любовта.
Че волята е всичко в човека и че се съдържа във всички негови части и че тя е самият човек; както и че Любовта, в цялата й сложност, е самият човек, ще бъде изяснено сега. Това, че волята е човешката любов, облечена във форма, се вижда ясно от факта, че всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие или блаженство, произтичащи от Любовта, също се усещат и осъзнават. Че принадлежат на волята, това е очевидно – понеже всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие и блаженство човек преди всичко ги пожелава; и даже, говорейки за тях, той е способен да изрази това свое желание [За голямо съжаление, дхармична спонтанност (спонтанност между сродни души) засега е почти неизвестна на земята. Адските и обикновените същества обаче са способни само на кармична спонтанност: скока на хищника и мазохизма на жертвата. Активната пъклена спонтанност – това е агресията, наглостта, нахалството, безочието, напрапничеството, ревността, собственическото чувство, жаждата за постоянно или преобладаващо присъствие; взискателността, недоволството, разпитите, сцените, изнудването - все форми на вампиризма. Пасивната адска спонтанност се проявява само поради "трпката", поради чувството за дълг към близките и кармичните връзки или като силна тревожност и готовност да се подчиняваме на агресора. В най-лошия случай - като съображения за "подреждание в живота" със смъртни партньори.(б.п.)].
Относно всяко нещо, което желае, домогва се към него, иска, търси и към което се стреми, той е способен да говори и признава, че го желае, защото то е чисто и произлиза от неговата любов. Той силно иска това, което желае; иска нещото, към което се домогва, понеже го обича; иска това, за което копнее, понеже го обича; иска го и се стреми към него, защото Любовта го подтиква натам! От всичко това следва, че волята и любовта – или волята и чувството в човека – са едно и също нещо.
Мнозина поддържат, че същината на човека е мисълта; или че човекът е човек, защото мисли. В действителност, всичките му мисли са чувства: отнеми от мисълта чувството – и ще се превърнеш в пън!
В Словото Божие “обичам” означава “действам”. Защото да обичаш, значи да желаеш, а да желаеш, значи да действаш. Че любовта е желание, това бе току-що доказано; но че желанието е действие, ще бъде потвърдено тук. Волята, сама по себе си, не е Любов – тя е само нейният приемател. И то такъв приемател, че не само я приема, но и възприема всичките й състояния, облича се във всичките й форми - понеже всичко в човешкото съществуване показва, че човек не е самият живот, но приемник на живота. Тъй като волята и действието са едно и също нещо и волята представлява усилието на Любовта, то е обяснимо защо в Словото “любов” не е нищо друго, освен “извършване”. Ето защо, да обичаме Господа и ближния, означава активно да правим всичко за ближния от любов – поради любовта, която изтича от Господа.
Любовта произвежда топлина! Това е, понеже Любовта е самият живот и мощната сила на всичко живо във Всемира! Началото на всички усилия, на всички сили, на всички дейности и всички движения извира единствено от Божествената Любов, която е сам Господ, и която, пред ангелите на небето, се явява във вид на Слънце.
Че топлината е акт на Любовта, може да се убедим от много неща. Например човекът, даже посред зима, изпитва вътрешна горещина, когато помисли за любимия си човек. Слънчевата топлина няма нищо общо с тази горещина: колкото по се засилва любовта на човека, толкова по-силно той почва да кипи, да гори, да се възпламенява! А отслабне ли обичта му, той повяхва, става му студено и се чувства отпаднал. Същото е и с животните и небесните птици: на тях понякога им е по-горещо през зимата, отколкото лятно време, защото сърцето им трепти, кръвта кипи, всичките им фибри са нагрети до бяло и всичко, което има сърце и дух, почва да изпълнява повелята на Природата. Тяхната топлина също не е от слънцето, но от живота на душата им, която е всъщност чувство! Любовта произвежда топлина, понеже тя е животът на всички живи сили във Вселената. А този живот не може да влезе в приемащите субстанции, освен чрез действието, наречено “топлина”. Господ, още при създаването на Вселената, е приготвил за всички същества – от първите до най-последните – най-разнообразни среди, чрез които Той произвежда безброй действия. А средата, която е най-универсална и подходяща за съчетаването, е топлината – само в нея може да оживее естеството на активната Любов.
И тъй като топлината съществува поради любовта към ближния, то затова има съответствие между любовта и топлината, понеже има съответствие между причината и нейното следствие или прояваление.
Божествената Любов, която е самият живот, както прави и Създателят й, Господ, няма в недрата си друга цел, освен да създава свои образи и подобия, които са, всъщност, хората.
24.08.2015 г. 18,58 ч.
Ел Шадай - още едно аматьорско филмче за Витоша.
29.08.2015 г. 07,28 ч.
Любителско филмче "Случва се понякога" - част 1: 17-19 авг.2015: Боровец - Чакър войвода – Мусала.
02.09.2015 г. 13,34 ч.
Прескачам тук второто филмче от Рила за пътя ни от Мусала до Седемте езера и прекарването ни там - нещо се случи и не можа да бъде довършено. Затова слагам последната, трета част от "приказката" за Приятелството и Чудесата - гостуването във Варна и с.Аврен край Варна. А по пътя за София и после в с.Бели Искър какви нови чудеса се случиха, никаква човека камера не би могла да покаже!