
С прискърбие ви съобщаваме, че на 24.08.2026 година, през нощта си замина главната "Божествена тръба" - Григорий Ватан. Безкрайно сме му благодарни за сизифовския труд по холизиране на Словото, съхранението и разпространението му.
Като спомен за прекрасната му душа, публикуваме част от работата му:
Елма за Гриша:
Книга 22
1.ІІІ.131(1995) Получено в планините:
ЖИВОТЪТ НА ПЛУТОН
"Аз те прекарах през 108 царства - да им бъдеш поет, пророк и гадател, - за да можеш да предадеш сега онова "по-така" точно. 64 кожи съм ти смъкнал, докато проговориш! Ако "Пúпи", "Фúфи" или "Хúхи" могат да говорят така, тогава са от Мене. 23-ма Старци от 24-те търсят отговора на въпроса, който благоволих да разкрия пред едно дете! За тази информация сега те ще напуснат престолите си и ще оставят само заместници. От тази тайна зависеше по-нататъшното съществуване на Вселената!"
*
Книга 42
1430 20.06.2014 Продължение за преражданията на Н.(Ностран) и чудесата в живота му:
" Има и осияние от Елма за Н., в което го представя за самия цар Соломон... Една приятелка пък го била виждала като "бог на любовта от гвардията на Кришна”, а той се е съпротивлявал на такива изрази, искал първо да се уточни що е любов, а думата „бог” в случая, ако е по негов адрес, да се замести с титлата „последен парцал”... Една видна нумероложка казвала нещо подобно за него и добавяла, че не става дума за нисш астрал, а за най-висшето целомъдрие - божествения тантризъм. По-късно Венно потвърдил това и му казал, че тази емоционалност на Н. му е била дадена, за да разшири и осмисли опита си в това отношение, който е имал такъв опит много рядко през преражданията си - бил е повечето светия, църковник, калугер, отшелник, аскет и т.н. Само в няколко единични случая не е бил такъв, когато е имал голям харем и много любими жени, а през 19 век е бил елитна проститутка в Париж... В такива случаи крайният фанатик и постник от стотици прераждания е длъжен да компенсира едностранчивостта си и да се потопи в противоположното, за да оформи липсващото му по пътя към съвършенството и да си плати за луциферическата пропаганда чрез тежки страдания в някои кадинални прераждания... Отричащите Природата въздействат на хиляди души и те тръгват по този пагубен път, воювайки по този начин с Бога по един много грозен и фанатичен начин. Заради гордостта им, Кармата ги принуждава да се прераждат понякога като крайно подвластни на либидото хора и животни и да се срещнат на земята със всички души, които някога са провалили в бездните на луциферическия ад и са унищожили астралното им тяло. Астралното тяло не е „излишен боклук”, както казват луциферическите учители, а една от най-прекрасните и съвършени форми на съществуване на Бога във вселената. Демоните на порока и разврата трябва да си платят за погубването на душите и провалянето им в ада на Сатаната, но демоните на фанатичното светийство си плащат за провалянето на последователите си в ада на Луцифер. Бившите сатанисти са длъжни да изкарат жертвите си от пъкъла и да се срещнат лично в инкарнациите си със всички хора, които са развратили, за да ги пречистят с интензивни молитви, пост, вздържание и строги аскетически практики. В ада на Сатаната са демоните, които са се борили срещу Духа и са насочвали душите към сатанинската материя. Те още прѝживе се превръщат във вампири, понеже смучат енергията ни, командват ни, съблазняват ни или крадат благата ни, принуждавайки ни да станем светски хора - да бъдем имена, консуматори и собственици или да бъдем притежавани от някого. Тартара обаче е под дъното ада и е много по-страшен – там са най-големите демони, наречени „упѝри”, както и най-големите грешници, които са се борили с Великата Разумна Природа. Те са истинските вновници за съществуването на злото. Там са всички църковни инквизитори и частните инквизитори на собствената си божествена плът, които неизбежно се сплескват или се надуват не само психически. Затова упѝрите и бившите луциферисти трябва да изкарат от интелектуалния ад всички свои изпосталяли и напомпани жертви, да ги излекуват от лудостта им и да ги направяат пълноценни човеци. Да ги реанимират, за да станат отново чисти божествени деца с очарователна виталност, туптящо сърце и влюбчива, добродетелна душа. Те лично трябва да реставрират умъртвения им астрал и будическото им тяло, станали такива някога по тяхна вина.
***
Венно казал веднъж изневиделица и това, че Н. е прероденият английски поет Алфред Тенисън. Една ясновидка пък - Христинка от София – била сигурна че Н. е самият Шекспир, а Верка Куртева от Изгрева първа "открила", че е бил не друг, а самият Пушкин... Тия и други известни имена за него повтаряли и други хора по света, а за Пушкин го взимали най-често, когато е ходил в Русия - и трите пъти през този му живот. Някои хора „изтърсвали” спонтанно това име още при първата им среща, което отначало го смущавало, а после започнало да го разсмива – почвал да им разказва вицове за Пушкин, да рецитира негови смешни епигами и да съчинява смешки и каламбури в този стил.
***
Две приятелки на Н, независимо една от друга (не се познавали и по различно време през годините) твърдели, че летят с него нощем с духовните си тела по планетата като духовни лекари. В една холизация за него се казвало, че той трябва да има къща, отворена за всички, понеже бил духовен лечител - а в този живот Н. няма никакви медицински познания, нито такова образование. Е, ние знаем от текстовете или ни е разправял лично за случаи на изцеление от рак в Бургас и в Латвия и от други болести другаде, само защото някои хора проявяват вяра и смирение и се помолват за помощ. И изцелението става, без той да знае как и без да е правил нищо специално, даже не казва винаги и молитви. Твърди, че когато проблемът или молбата се формулира от някого, „телеграмата” отива неабавно където трябва и после вече сам Н. забравя за случая. Ако горе Някой реши, чудото става; ако не трябва – не става.
***
Когато го завели в Рига през 1995 г. при астролога на Хитлер и Сталин Сергей Вронски (бил вече почти 80-годишен), едно от латвийчетата до него по време на вечеря погледнало по особен начин госта от България и възкликнало: "Вие защо спирате Словото Божие, никога повече не го спирайте, не се чувствайте недостоен - вие сте роден за това!" - а никой не му бе казвал, нямало е кой да знае, особено в чужбина. До този момент те са си говорили само за астрология. Съвсем същото се случило и в София с Максим - един приятел на Н. от младини, астролог и маг. Заварил го при една приятелка. Не се били виждали цели 25 години с него, Максим го прегръща и казва, че сега мисли съвсем другояче, извинява му се, че едно време го е критикувал, че "дъновее"... Сега вече знаел кой е Учителят. Изведнъж се съсредоточил, погледнал Н. изненадано и му казал буквално същите думи както момчето в Рига, до точките и запетайките, само че на "ти", не на "ви". Таня се удивила, заклела се, че нищо не му е казвала, просто понеже не знае това нещо за Н. Той не споделя с всички, че има токъв Контакт.
***
Един ден и Докторът в Свети Влас (Т.Чаушев) му казал: "Не се бой, чисто е, винаги ще го имаш това Слово, не го спирай!".
***
Думата "приемник" за Н. употребила и Вера Паскова наскоро, като му разкрила какво му бил казал Учителят, когато го е галил като дете по главата на поляната на Изгрева. Направил го бил "приемник"... Като ни разказа това, Н. добави: „Ако е за просто радио, може донякъде, иначе къде сме още...”
***
Ръководителят на едно окултно общество в Москва през 1984 г. казал пред последователите си, че "Дънов" бил подготвил Н. да Му продължи Словото и Делото. Тогава Н. добави... „Обяснимо е – продължи той, - много окултисти не знаят величината на Учителя, отнасят се пренебрежително към Него, даже и когато го приемат. Слагат го някъде долу или по средата на духовната йерархия, както и теософите „благоволяват” да дадат място на Исус в йерархията на Учителите. Като си представят, че някой може да продължи Делото на Господ, те допускат абсурда "Ниагара да се побере в капчук, Океан да мине през сламка...” Един от българофилите в московската група тогава цитирал края на формулата от Учителя „дух, мощен като Бога и едно с Бога” – т.е., равнобожетвеността е заложена в човека още при самото Сътворение. Много фараони, цезари, папи и ересиарси са знаели това и са спекулирали с него. Московчани попитали Н. на какво ниво е магизмът в България, но той им отговорил, че истинската бяла магия не е оперативно манпулиране на битието и съществата чрез воля, жестове, формули, магчески атрибути и пр. Въперки че белият маг владее и това, в повечето случаи при него чудесата и изцеленията са несъзателно, свръхсъзнателно свещено действо. Детето на Бога изповядва на дело казаното от Него, че "липсата на самочувствие е първоосновата на Живота” и затова откъдето мине се сипят звезди и слънца, оздравяват болни, разцъфват цветя и зреят плодове, без даже той да си има и понятие за това. Негов идеал, например, е поведението на Учителя на Седир във Франция: „Той взимаше всякога всякакви мерки, за да остава неизвестен”. Учителят Теофан предизвиквал и най-невероятните ефекти на бялата магия само с произнасяне на „Отче наш”; една от героините на Крижановска станала причина да се срине храма на сатанистите-маги само с произнасяне на тази молитва.
***
Ами за ясновидката Руска от Нова Загора? Завели Н. някога в един дом в София, където я чакали, за да гледа на хората и да ги лекува. Той не знаел за нея. Бил поканен извънредно, никой не го познавал там. Влиза тя - една мъничка женичка - и моментално отива при него и го прегръща и плаче - казала, че никога не била виждала такова голямо сърце толкова много да свети и толкова много да обича. За много от тия случаи в живота му Н. бе разказал само на мен и на още двама души – както казах, бе ни „заклел” да не разпространяваме това, докато е на тази земя. Боял се да не би това да е тщеславие, да не предизвика и „култ към личността”. Обаче получил директиви да ги изкараме на светло още докато е тука – това и правим сега.
Дотук предаваме разказите му предимно за хора с минимум два лъча над главата. Знаем за Смирението и Разпознаването, но знаем и това, че ІІ Посвещение не касае само разпознаването на Учителя, когато е на земята, но и на всяка гнида около Него, която свети по индукция. И хлебарка да е, пак свети.
***
Н. ни е разказвал още и за случаите, когато са идвали да го интервюират хора с видеокамери от парапсихологическия отдел на НАСА и от други подобни институции в Америка. Правили опити по указанията за кристалите в осиянията на Елма, които им бил дал, и се оказало, че работят. Като чели превода и видели интервюто (той се чуди как е могъл да говори цяла нощ на английски на такова ниво), целият отдел станал на крака и шефът им, един португалец по онова време, казал: "Никога не сме предполагали, че от една малка и неизвестна страна може да излезе такова нещо!..." После го търсили да го назначат, но той знаел това и се скрил.
Та... виждате на какво е способен Господ: да си избира какви ли не, за да работят за Него. Но щом като от една жаба или от камъните Той може да направи хора, когато по-развитите странят, значи може..."
***
Реквием за Григорий
Само малка част от стиховете на Гриша:
Така на 100 милиарда века
се ражда някой, проумял,
защо е Бог създал човека:
да бъде жив? - Или умрял?
Гр.Ватан
*
23.07.162 г. 19,14 ч.
Малиновият звън на обичта ни,
отзвънва мигом в чистото сърце,
Гърмът на хиляди метани
не мръдва нейното перце.
Не мръдва, тъй като перцето –
кристалното перце на любовта,
Кой гуру може а се сети,
че тегне ПОВЕЧЕ от Вечността?
Че всяко нейно чувство пърха
в синхрон със всеки звезден зов
и всяка катедрала островърха
е ГРОБ пред неудобната любов?
Една-едничка тръпка споделена
Поддържа жива цялата вселена!
*
ЖЕЛЕЗНИЙ ЧАР
(влакът-стрела)
Аз съм влак – ешелон от приятели.
Карам два или двеста вагона.
Често сам, със прегрели двигатели.
Често с два или двеста милиона.
Мойте братя – това са мостòвете,
а тунелите мои сестри са.
С дивни релси на всичко готови,
неръждаеми от потрисане.
Мойта майчица родна земята е,
а баща ми – баща ми ме кара.
Туй е нашата страст необятна:
да сновем между крайните гари!
Аз съм влак, десеторно блиндиран.
Само крайните гари обичам:
висините, които раздирам,
и морето, което съблича.
Имам също учителка. Линия.
Тя ме учи на кратки престои.
Скоростта - тя ми казва - светиня е,
но понякога трябват завои.
Има истини еднопосочни
във циклопски сърца и държави,
но при двулиние и двуочие,
от насрещни не ти прилошава.
И понятие "денивелация"
съществува в обемните линии:
там и чайки, и ереси кацат,
и орли от космични пустини.
Мойта жажда висока, дълбока е:
не признавам междинните гари.
Нужен съм само на прости докери,
на алпинисти и планинари.
Страшно ценни ми са товарите:
нося пратки от звездни летища.
Пипнèте ме - ще се опарите:
на слънца и комети мириша!
Ала карам и остри докачвания,
самовлюбени самотии;
возя и два сорта вторачвания:
“само тоя” и “само тия”…
Влача гордости непогалвани;
канари от ламтежи измамени
- за наситняне, за овалване,
като пясък и морски камъни.
Карам мании за величие
и занитени верски устои
– за разбиване, за обтичане
от вълнения и прибои.
Те стърчат недостъпни във прилива
като статуи, истукани,
ала отлив и скреж усмири ли ги,
те събират стъкла от буркани...
Возя също и стръв за въздействие
- недоучени да ни учат:
за оцвъкване, сквернодействия
от крайбрежните птици и кучета...
Фанатизми пренасям на блокчета
и отшелници - мърша до мърша;
и очи на светци - като копчета
пред душите, които се гърчат.
И очи на яйца – на водачите,
- остъклени от гадост и злоба:
да пикаете, ако рачите
на сурата им и на гроба.
От морето пък влача по върлото
водорасли, промишлени пени;
ешелони със буци от гърлото,
непосрещнати, нестопени.
Ту поклащам рибари на въдици,
ту сърцата, от тях уловени…
Те се мятат без дъх, ала въдят си
оправдания, преклонения.
Закачени у мене на куки са,
като скелети – няма да крия,
- и стотици морални кукувици
и религиозни скумрии.
Във контейнери карам касапите
– разфасовани, опаковани;
и гърлата, езиците, капите
на колегите им черковани…
Причастявани, кръстени, ръсени
(на джелатина аргументи),
влача хиляди вежди навъсени
на пророци от екскременти.
Карам стъпки от сутрешно тичане
на души, без любов оскотели;
но и тиня от лесно събличане
пред акули и мекотели.
На брега фереджета стоварвам
от лица и гърди, и от … прочие
– ала нечия пъклена вяра
отвисоко ни хвърля по плочите!
Карам жертви на мъртви вълнения
и компромиси във ковчези;
морски болести-двоумения,
хорски болести от кафези.
Но товаря и бисерни мисли
с песъчинки, от милост набъбващи;
разполагам и с пълни амнистии
и от минало, и от бъдеще.
Че мигът и моментът са вечности,
във свободната воля затворени:
с колко близости и далечности
пред отворен семафор сме спорили!
Дай ми, Боже, лъжите да гоня,
трака-трак, трака-трак, трака-трака,
- че експресът бил влак двувагонен
и стоножката – твар еднокрака…
Дай ми, Господи, ток и гориво,
зарад близки или душмани
да не казвам на правото криво,
но да слушам гласа си стомàнен.
Да не вярвам на ничии версии
и семафори, и витрини,
непостилани с пот и траверси
денонощия и години.
На съставите и депата ни ти съосие
чисто внуши ни – калибрирай душите,
разклатени от сергии и адски машини!
Аз препускам, дълбоко брониран!
Изтребители-клюки налитат.
Често моя маршрут е миниран
или враг управлява стрелките.
Братя мои, дано се опазите
от завои, които обръщат,
и от чумата, от заразата
във тунел да си правите къща.
И тунелите, и мостòвете,
са родени да ги потрисам.
Да престанете да ги тровите –
те не са депа за мотриси!
Е, с Баща ми понякога влачиме
и състави за всякоя гаричка –
с пасажери от РЕП-а до мача
и от биричката – до скаричка…
Аз съм влак. Ешелон от приятели.
Карам два или двеста вагона.
Ако имам и сродни двигатели,
ще издърпаме двеста милиона!
2-8.10.1998 Бургас
*
21,10ч.
Когато всичките души край теб са спящи
или пък гонят слънчеви петна,
стегни си, брат, стоманените гащи
и залости сърдечната хазна.
Да, истинският рицар е достоен
когато пред Принцесата е пън.
В света ни няма трепет равностоен,
затуй се биеш някъде навън.
Влюбеността ти е бетонна тайна
когато някой Love (лъв) не скочи пръв,
но си вулкан със мощ безкрайна,
изпрати ли ти Господ сродна кръв.
Да, Рицарят е мрамор благороден,
но свръхзвезда пред всеки жив и сроден!
*
11,40ч.
Когато някой е с глава надолу
и леят се от тебе кръв и слуз,
и скалпелът на Бога те сече на голо,
и си признаеш, че си пълен гнус,
тогава от небето слиза ангел,
и ангелът до теб е лично Бог.
заспиваш като кротко агне
и падаш мигом в сън дълбок.
Полагат те да легнеш като мумия,
но още жива като цвят,
изчезват твоите безумия -
и още дишаш живо в този свят.
*
19.VII.162г
18,30-19,10ч.
Абсолютно бял
(на една капка от Бога)
УРОК ПО ФИЗИКА
Един умиращ пеликан
догарял като скръбна вечер.
А друг, от жалост изтъкан
преливал в него въздуха си вечен.
Сам Господ е повеля дал
делът си свой на никой да не даваш,
но ако ти си абсолютно бял,
дори фотон в делъ си не оставяш.
(Чете се делЪт, защото произлиза от дял)
*
20.VII. 162г.
5,50ч.
Един поискал да е сам-самичък –
и Господ порива му одобрил.
Във самотата лично Бог наднича,
сам Бог от всички се скрил.
А друг човек със порив най-божествен
пламтял и той с божествен ток:
да служи с порив пак естествен –
и в СЛУЖЕНЕТО пак е Господ- Бог.
А трети имал порива на Бога –
едното с другото да съвместява
и казал: Боже, мога, мога, мога, мога
да съм и цвят, и дъх във синята тинтява!
Така че, Бог е и Скалà щастлива,
и Милостта всемилостива.
*
11,08ч.
Одеколонът на Доброто
от много хора бисерно се шири
пилее чудно милиарди ноти
и ражда изумителни вселени.
Защото, ако някога забрави,
че да си егозавър не е лесно,
отваря 100 милиарда брави
към Царството добро небесно.
Една единствена представа гнусна,
че ти си 'някой' или трябва да печелиш -
и Господ като мърша ще те пусне
във ямата при червеите бели!
Роденото от Бога са смалява,
роденото от бяс е само плява.
*
Две капки по стъклото на Бога се стичали-
към смисъла на бъдещето тичали.
Най-после се слели в пътека сияйна,
за радост на Бога безкрайна.
Ала те, ако още горе се бяха усетили
да слеят души, сетива, добродетели,
би ридал Господ-Бог в съпричастие
не от радост, а от истинско щастие!
Да. В бъдното само мечтите се гонят,
а в далечното минало – нашите спомени,
ала който познава на ГОСПОДА чашата
жив е сега, без тъга, В НАСТОЯЩЕТО.
Взривиш ли се в сегашния момент от щастие,
безследно рухва всякакво препятствие.
*
Желание от 300 мегатона,
понякога - от 300 диви космоса
в духа ни тътне глухо, монотонно -
подтиснато, ранено, недоносено.
Но често в нас умът ни, мозъкът, пигмея
се ежи смешно на всемирния вулкан.
Софизми дриска най-нелепи в него
и вика му, насран и опикан.
Щом въшката се впие във човека,
той взема ситен гребен и гаста,
разплесква й устата бързорека -
и въшката отива във пръстта.
***
ЯВОРИАДА
Разранени
десет пръста.
Във гърдите – бездна-рана.
Ледник-дух в звездите гъсти
и душа, от него драна...
Дух мой беден -
мъко ясна!
Ти ли в тъмното припламна?
Или светна
и угасна
като сън ръка балсамна?...
Няма, няма, няма, няма -
нищо няма!
И не помня.
Просто - тази звездна яма
прекалено
бе огромна.
14.01.1988
*
Всички те обичаме и сме ти благодарни за Делото, Приятелю! Дори и тези, които не са се сещали или не са можели да ти го кажат!
Последно С-БОГ-ОМ!